събота, 14 март 2009 г.

"Дзифт" в Остин, Тексас

Петък, 13 март, в Остин, столицата на Тексас, се откри фестивалът South by Southwest (SXSW), в който участва българският филм "Дзифт".

Живяла съм в Остин, либералния оазис на Тексас, седем години и страшно го обичам. От лежерно-шик, студентски град, през последното десетилетие се превърна в лежерно-шик, хай-тек, студентски, поскъпващ град. Едно от предпочитаните места за живот, ако целта ти е град, който предлага лайфстайл. Едно от най-трудните неща е да напуснеш Остин. Познавам много хора, които непрекъснато се връщат в Остин. Има нещо магично във въздуха му, в зеленината, кафенетата, независимата артистичната атмосфера. За разлика от Далас и Хюстън, богатата класа в Остин почти не се забелязва, макар че градът става все по-богат и все по-лъскав. Най-характерното е, че като хипи на мост, се опитва да не види бляскавия си център и бързо-разрастващата се градска среда и луксозни покрайности.

SXSW се провежда всеки март и е най-голямото събитие. Градът е свързан с имената на режисьори като Тарантино, Родригез, Линклейтър. Сам си е лепнал етикета "музикалната столица на света". Фестивалът е основно музикален. Стотици банди от цял свят прелитат в Остин. Идват с надеждата да направят контакти и да срещнат продуцент, който ще ги изстреля в орбитата на многото пари. Втората хипостаза на фестивала е програмата на интерактивните или дигиталните медии. Предвид хай-тек славата на Остин, който е инкубатор на много иновативни фирми от този сектор, тази програма е също доста престижна. Филмовата програма е пълна с независими продукции, включително нискобюджетни, които са по-заострени и провокативни от тези на Сънданс, но винаги има и по няколко мейнстрийм филма. Идват много продуценти и дистрибутори, търсещи новия Тарантино или Родригез, новия по-изчанчен хит, включително и документални ленти. Тук, разбира се, настроението е, повтарям, спокойно и лежерно, всеки обича всекиго, така че този фестивал е идеално място за независимите филми да се сдобият с нова публика и известност, далече от критичнонастроените акули на мегаполисите. И последно, лозунгът на града е Keep Austin Weird - Запазете Остин изчанчен, фриказоиден, странен. Сигурна съм, че екипът на "Дзифт" ше си донесе в България рекламни фланелки с горенаписаното мото.

"Дзифт" присъства в програмата на среднощните филми, тоест жанрови, обикновено хорър филми, излъчвани в полунощ. Доколкото виждам, хората, които са се заели с рекламата и продажбата му, са го класифицирали като потенциално култов филм и търсят съответната публика, за да вдигне продажбите му. Не присъства в основната програма на дългометражните ленти, в тази на обещаващите нови режисьорски гласове, пропуснат е и в конкурсната програма. Има две прожекции, плюс една предварителна. Зад него стои мощната компания за независими филми IFC, и е включен в тяхната нова инициатива да се предлагат през следващите 90 дни по кабелната телевизия пет от фестивалните им филми срещу пет до седем долара. За "Дзифт" не се говори като един от обещаващите филми, няма реклама, освен не особено атрактивно изречение - блърб и едно интервю на Явор Гърдев в един много хубав блог, информиращ за фестивала. http://blog.spout.com/2009/03/09/zift-sxsw-preview. В това интервю обаче Явор Гърдев се е изхвърлил (симптом на ниско самочувствие), а това малко е поучудуло интервюиращата го американка. Тези интервюта имат за цел да привлекат аудитория към филма, да дадат възможност на режисьора по човешки и спокойно да представи труда си, да разкаже интересна случка, да покаже ентусиазъм за фестивала и града, да покани зрителите и да им каже колко е интересен филма и как е станал въпреки тези и тези трудности. Явор Гърдев се е изхвърлил, както е прието да се изхвърляш в България с излишно интелектуалничене и несъществуващи новини. Американската публика има остри сетива за новото, оригиналното като техника, послания и текст. Явно, "Дзифт" има един проблем и той е, че не е оригинален. Представен е като соцарт нео-ноар, тоест фюжън, какъвто в момента е на мода в Щатите, още повече на SXSW, където миналата година Родригез и Тарантино обясняваха с часове как са гледали кои филми и откъде са копнали за техните си. Ако беше впечатлил Бери Дженкинс (неговият "Лекарство против меланхолия" е един от хитовете тази година), например, щяхме да знаем, въпреки че именно Дженкинс е спомогнал на "Дзифт" да бъде поет от IFC. Не съм гледала филма и не искам да се изказвам относно качествата му, дали е добър или не. Но съм свидетел на мощната рекламна кампания, която го изтика в България пред всичко и всички. Облъчена от посланията на същата тази кампания, с любопитство изгледах киповете в youtube. Сравнявайки това, което видях с големите съвременни руски и полски ноар и хорър филми (като например руския "Среднощна стража"), "Дзифт" не ме зашемети нито с кинематографията си, нито с диалога си и историите. Бих казала, че този филм трудно ще пробие на запад, въпреки многобройните си фестивални участия, и това е за съжаление прагматичната истина зад лъжливите реклами. Излъчва се в програмите за жанрови филми по късни доби, когато започват купоните и най-добрите музикални шоута (в Остин това е в клуба Stubb's). Само най-запалените почитатели на хоръра ще отидат да го видят, въпреки че е представен като българската номинация за оскарите. Не е спечелил награда по западните кинофестивали, нито пък критически и блогърски интерес. Без реклама един независим филм трудно успява по принцип, трудно си намира разпространител, и ми е странно как създателите му успяха да организират най-шумната и агресивна маркетинг кампания в България, но не и на запад, не и на фестивалите, където мненията на блогърите и критиците, заедно с таланта на създателите, изпращат филма в звездна орбита или го сриват в земята. С интерес очаквам мненията на блогърите в Остин. Има време.

3 коментара:

Анонимен каза...

Беше ми много приятно в твоя блог. Тъй като хубавите срещи са празници, блягодаря ти - днес се почувствах празнично.

Zoya Marincheva каза...

Здравейте, Йова! Благодаря ви за хубавите думи. Поздрави от Сан Антонио!

shoshko каза...

Чудесен стил и начин на изразяване имате. Беше ми приятно и интересно да прочета няколкото последни постинга. Попаднах тук след един коментар във форума на Лайт.

Продължавайте все така!

Поздрави,

Марина