Днес община Беър се събуди за живот в приятната мекота на благото време, заоблаченото слънце и мързеливата неделя на осми март, в която градът си отдъхваше от родеото и се готви за фолклорния фестивал и празника на изкуствата Луминария. Повечето хора с къщи си нагледаха ливадките. Хърватите от долната улица, с които делим ограда, замениха металните ограничения на цветната си лехичка с тухлена, Шон от отсрещната къща окоси задния си двор, индийците с таксиметровия бизнес, дето живеят през две къщи, се суетиха около някакъв храст, Бренда и Лусио излязоха с дъщеричката си пред импозантната си къща да се порадват на чудно поддържаната си трева. Ние пренареждахме гаража, изхвърляхме натрупани през зимата ненужни вещи и кашони, децата бягаха боси из мократа трева и караха колела. Кай отказа да ходи в парка, затова баща им заведе само Миша на детската площадка до библиотеката. Първата вълна деца си тръгвали, втората пристигали, било калабълък. Котката прекара целия ден в задния двор до вече напъпилата смокиня и цъфналата праскова. В левия ъгъл на двора е плъзнала ароматна мента, която ние наричаме със звучната турска дума гьозум. В зеленчуковата градинка марулите с тъмнозелените си нагънати листа са се наредили като малки коконки -куклички. до тях зелен лук, чесън, магданоз, силантро, фасул, репички. На ливадата пред къщата - гардении, розмарин, цъфнали нарциси, кученца, теменужки. Паяците се събудиха, чакаме миграцията на пеперудите. Честит празник на всички жени! Честит рожден ден на баба, която стана на 73! На осми преминахме към лятното време - усмихвахме се и се помотахме още цял един час. В неестествено проектираната светлина на ниско надвисналите оловнобели облаци, редиците с двуетажни къщи с раздвижени фасади, колони и естетична цветова гама, преливаща от сиво и бяло в розово, охра, кафяво и червено сякаш левитираха. Сякаш стъпваш във фотография и е пусто, и няма дори вампири, сякаш всичко е в главата ти, в странните проекции на съня. Във фейсбук беше тихо, един човек мрънка за смяната на времето, Мишел Колейчик каза, че е готова за уикенда, а е само още...неделя! С майка ми си говорихме как едно време бабите по селата всичките били баячки, но имало специализация на баяческия труд - едната ми баба баела само при кожни заболявания, например. Световната банка съобщи, че световната икономика отчита най-дълбоката си стагнация и свиване след втората световна война. От чуждоезичните си контакти научих нов турски израз - dün dündür, bugün bugündür - би трябвало да звучи така - дюн дюндур, бугюн бугюндур. Към ден, турците добавят "ур" и става емоционално, като думата чукундур в българския, или махмур-лия. Какво значи ли? И утре е ден. Така дойде понеделник, девети, март.
Няма коментари:
Публикуване на коментар