понеделник, 16 март 2009 г.

Чаша горчиво какао. Манифест.




Спомняте ли си лозунговото време на 90те в България? Адреналинът, големите дебати, вярата във вълшебните думички, радостта от новото, бялата дъска, върху която можехме да пишем според способностите и мечтите си, отприщената енергия?

Въпреки немотията, въпреки хаоса, злите демони на политическата върхушка, вътрешната цензура, низките страсти, биячите, разрухата…

Американците биха направили злато от този материал. Трансформиращото изкуство се храни с леш и боклук, с болка и депресии, с недоимък и мечти. Това призрачно време си остана призрак. Не се намери писател, кинаджия или музикант да го затвори в мрежите на изкуството си, да го назове някак си, да го покаже, но така че да се почне революция. Перспективата се превърна в умряла работа. Листата на новото време повяхнаха.

Енергията на един колектив е нетрайно и крехко съединение като въглеродната киселина, която се разпада на въглероден двуокис и вода. Оттича се в епруветката на умозрителност и мафиотско-криминални сюжети, а отделеният отровен газ витае в атмосферата, където дави оцелелите и замъглява гледеца им.

И като няма накъде да гледаш, пускаш въображението си да търси пътя сред задимените стърнища на живота, колективния. Често въображението си е отишло и те застрелват като уморен кон. Защото на този етап, България е постапокалиптична градина, където се разхождат зомбита и канибали. Те си говорят ту умозрително, ту просташки, и от време на време замезват един с друг.

И в този затвор свободата се начева с мечтаене. Трябва да поникнат крила. Да ги отгледаме. На крилатите принадлежи бъдещето. Шоковата терапия убива. Какъв ти тук шок? Трябва шоколад, но черен. От горчивите, с 90% съдържание на какао. Природата е написала сюжетите. Плодът на какаото съдържа изключително горчиви семена, хитроумно обгърнати със сладък клей под 3-сантиметрова твърда обвивка. Маймуната в бразилската джунгла откъсва плода от дървото, разцепва твърдата, дебела кора, захапва клеената сладост и изплюва горчивите семена. От които пониква нов живот. Трябва шоколад. Шоколадена научна фантастика с апокалиптични сюжети. Бих препоръчала американски такива, но няма да го направя. Предлагам българските момичета и момчета да спрат да се друсат с преводни лекарства. Нека да останат на командно дишане с български кислород. Тази древна (извинете) земя –кръстопът на хранителни и наркоканали, на мирни главички, хитри пълководци, братска кръвнина, болезнена честност, семплост, мнителни всезнайковци и брутални гости гъгне и тътне. Огледайте се. Всичко е толкова просто и ясно, само дето липсват простите изречения и ясните метафори. Идеализмът е отново на мода и си търси изразните средства. Пратете канибалите и зомбитата в отпуска, може и на Слънчев Бряг, даже и да са ви роднини, даже и вашето алтер-его. Проветрете си къщите! Измислете новия си живот. Старият не струва. Пък и няма какво да се губи откакто автомобилите спят по тротоарите, залъгалката е играчка за възрастни, а храната е овкусена химия.

2 коментара:

momenti-momenti каза...

BRAVO!!!

Анонимен каза...

bull's eye!
Георги