Уеб 2.0: твърде много приказки, твърде малко пари

Интерактивните прояви на фестивала SXSW имат една изключително благородна мисия, а именно да социализат над 9000 социално-стеснителни типове, които се занимават със социални медии.

Пешеходните артерии в сградата, където се провеждат лекциите и презентациите, според очевидци, били задръстени с вървящи и общуващи си хора, общуващи, разбира се по iPhone, Facebook и Twitter, с цялата си социална мрежа, и вървейки, тоест извършващи браунови движения. Чу се и за бунтове поради проблеми с пренатоварени от смарт-телефони интернет и телефонни връзки (осигурявани от AT&T), както и поради липсата на достатъчно жени за общуване, е-бунтове по туитър, разбира се. Някои мрънкаха за това, че бързо се изкупувала вегетарианската храна в сградата на фестивала, което ги обричало на тежък глад, този път в най-скучния, физически смисъл на думата.

Над 200 дискусии се проведоха за пет дни, повечето от които с практическа насоченост от типа “как да си направим онлайн група” и “как да ползваме фейсбук”. Е, имаше и концептуални разговори, лекции и интервюта с успели, тоест известни, “дигирати” и блогъри за техните бизнес модели, даже и да нямат такива. Имаше доста презентации на нов софтуер и приложения за мобилни телефони, особено iPhone. В резултат на времето, което прекарах на туитър, блогове, сайтове, вестници и радио страници с интервюта (подкастове), добих усещането, че сега е март 2000 година, и ми се привидя сякаш гребена на дотком вълната, но доста по-опоскана. Както и при независимото кино на мамбълкор движението, което тази година получи мощно рекламно жужене на фестивала, техно-арт-социална-медия бедняшки шик е новината на тазгодишния SXSW, напълно в духа на времето.

До есента на 2000 година дотком ентусиастите революционизираха бита и битието ни с помощта на огромни количества пари. Имаше си формула на успеха и най-важното беше да създадеш някаква техническа интернет/мобифон услуга или софтуер, подпомоган от изобилни капитали срещу сносен бизнес план, да предизвикаш интереса на медиите и да капитализираш идеята на борсата. Вестниците бяха пълни с истории за млади пенсионери, които на 30 си яхаха яхтите и водеха лежерен, лазурен живот. Март 2009, Лос Анджелис Таймс разказва за основателките на Instructables, чиито фестивален бюджет е под 1000 долара. Това означава ранен самолетен полет, автобус, вместо кола под наем, леко пренаселена хотелска стая. Не се налага да плащат фестивална такса, тъй като са номинирани за конкурса. Други основатели на фирми от ерата на Уеб 2.0 гордо разказват как са напуснали добре платени работи, за да започнат свой интернет бизнес и как преживяват с минимален доход, но с истинска страст за бъдеща печалба. Брррр.

За съжаление, технофилите на Уеб 2.0 все още не са намерили пътя към Елдорадо. Тази година монетизирането на социалната медия се отлага. Тwitter търси ново финансиране, Facebook работи на загуба, You Tube отчита огромни загуби, но е толкова популярен, че Гугъл не може да го спре и в момента тества бизнес модела с интернет реклами. Всички останали, общо взето, работят за без пари, предлагат приложения, които са безплатни, и обсъждат пагубното рзстояние от нула до една стотинка. Хората все още не искат да плащат за всички тези изобретения, защото и без това ги получават безплатно. И в това безпаричие и неясен все още бизнес модел, трафикът към сайта като мерило за печелившо начинание става все по-безсмислен.

Трафикът, разбира се, беше обменната монета на дотком поколението, и по навик се е пренесло и в ерата на Уеб 2.0. Трафикът e безсмислен без рационален бизнес модел. Затова големият шум, който се вдига около битката между Facebook и Тwitter, е също безсмислен. Следващото поколение приложения ще организират и отсяват огромния информационен материал според потребителя. Информацията, която един модерен човек получава чрез всичките тези прояви на социалната медия, е масивна по обем и се дублира. Откакто съм във Фейсбук, отказвам да ползвам алтернативите hi5, reunion и т.н. поради липса на време и интерес. Единствено руската Одноклассники е по-добра, но пък е на руски за рускоезичен пазар.

Бъдещето принадлежи на агрегиращите приложения. Гугъл, разбира се, ще сложи ръка на най-добрите и на тези, които му носят най-големите масиви от лична информация, тъй като Гугъл е в бизнеса на акумулиране на лична информация за рекламни цели. Олимпиецът засега обаче за мен е Mint – сайт, който обединява в едно всичките ми банкови сметки и кредитни карти, анализира и изготвя личния ми бюджет и дава препоръки за по-добри, конкурентни оферти за кредитни карти. Макар че всеки ден научавам за ново приложение. Ето, току що получих покана за конференция чрез eventbrite.

Ако не можеш да намериш пари, можеш да намериш ново приложение за продукта си. Все повече големи фирми, оказва се, рекламират на фестивали като SXSW и се възползват от каналите на социалните медии. Всякакви блогове и приложения, включително туитър канали, които подпомагат маркетинга, продажбите, техническата поддръжка, обслужване и връзки с обществеността на вече съществуващо реално печелившо предприятие, също се справят добре. Пионерът е Dell, но вестниците и радиата вече се включват в тази нова екосистема.

Сред звездите на SXSW беше и Реoplebrowsr, чийто интерфейс дава линкове към Facebook, Flickr, Тwitter, Identica, Gmail, Digg и FriendFeed. BrightKite и Foursquare дават идеи за клубове и барове, залагайки на по-игрови подход. Тwitter с публичните си телеграфни съобщения и специализрани тематични канали, Scribblelive, приложението за водене и споделяне на записки, и Meebo, чат услуга в реално време, превръщат една лекция в кооперативно интерактивно мероприятие. Рepsicozeitgeist се опитва да класифицира каналите в Тwitter. Scribd е нова платформа за публикуване и разпространение на книги и документи. На тази страница http://sxsw.com/interactive/web_awards/finalists се намират финалистите на уеб наградите на фестивала – те са много и повечето са доста интересни.