четвъртък, 5 март 2009 г.

Пак за Кортенска, Красимир Аврамов и Евровизия

Вчера хванах последния половин час от "Врата към Европа" на Мирослава Кортенска, предаването по радио "Христо Ботев", което критикувах в този блог и в две други медии, www.ide.li и Литературен свят на адрес www.geom-bg.com, за неприличния непотизъм и неадекватност, демонстрирани от водещата. Надявам се моите думи да са стигнали до тези, които се занимават с програмната политика на радиото. Имам такива подозрения, защото Кортенска от 5 март не е Кортенска от 5 февруари. Без излишен възторг в гласа, без лигавене, без излишно говорене, поне в последния час на програмата, прагматична, подготвена с различни гледни точки за истерията около българската Евровизия, изненада ме приятно. Тъй като не можах да слушам цялото предаване, не мога да взема отношение по въпроса дали предаването е било полезно или не. Но чух записите с мнението на Васа Ганчева и самия Красимир Аврамов, и съм съгласна с извода, че българите, които ни представляват в Европа (пък и в Америка) тръгват за бойните си полета с вече смачкано самочувствие. Препоръчвам на Мирослава Кортенска да говори не само с хора, които имат достъп до тези чужди сцени, но и с хора, българи и чужденци, които са потопени в контекста на чуждата среда. Интерпретацията на един жест в чужбина не може да е дело на български наблюдател. С едно на ум слушах Васа Ганчева да коментира колко елементарен бил станал конкурсът на Евровизия, който тя познава много отблизо, тъй като е била свидетел на началото му. Смешно, защото този конкурс определено не цели да привлича публика над 50те. Да не говорим, че предлага музика сто пъти по-добра от тази, която е прави днес в България. Откакто не участвали естрадните лъвове, нямало хубави песни, каза. Хммм. От друга страна, заклейми преследването на К. Аврамов и се позова на дългата си режисьорска кариера, за да припомни на същите тези естрадни лъвове, които най-много викат, че не може да преброи колко пъти е слушала фалшивите им тонове. Много ми хареса обективното интервю с Краси Аврамов. От време на време в електронната си поща получавам спамове за негови концерти в Лос Анджелис. Между другото, не знам докога българските изпълнители в Америка ще продължават да не се съобразяват с маркетинг 101. Защо ми пращат на мен, в Тексас чрез мейл-листата на тексаска интернет група спамове за концерти в Ню Йорк и Лос Анджелис? Все едно на един софиянец да му се рекламира концерт в Швеция!
Краси Аврамов говори много искрено и прагматично, Решил да се яви на конкурса за Евровизия, тъй като имал желание да представи България достойно и това му е детска мечта. Въпросът 'Защо решихте да се явите на конкурса' беше малко под кръста, но се задава непрекъснато на българските имигранти. Защо все още мислим за България? Защо искаме да участваме във вашия общностен живот? Ние сме варвари, заминали, значи не съществуваме. Веднъж заминали, няма връщане назад, а то иначе племенното мислене ще ни погуби. За какъв дявол не си гледаме имиграцията, ами никнем отникъде във вашия живот, без вие да разбирате защо? Защото вие много искате да сте на нашето място и, ако сте там, хич няма и да погледнете назад. Ето така звучи този въпрос в ушите на имигранта. И за да е кратко, Аврамов отговаря по най-популисткия начин. Точно така се отговаря. Айде иди да му кажеш нещо на това. Той също така заяви, че не разбира какво лошо е направил с явяването си, с какво е заслужил толкова кал. Хаха. Ами просто е провалил нечии планове и бизнес преговори от типа 'ти на мене, аз на тебе'. Просто, Уотсън. Питай Мирослава Кортенска. Разбира се, по-интересно ми беше да чуя как е написал песента. Той е авторът на текста и музиката. Песента е създадена след основен разбор на спечелилите вече Евровизия песни - използван е същият бийт, такт и т.н. Елементът на остраняването идва от включването на български фолклорни мотиви, все пак той е син на народна певица. Счита собствения си глас за нестандартен. Задължително трябва да си и разпознаваем, и оригинален, според него. Хареса ми тази прецизност и прагматичност в подхода му. Поканил е известни музиканти и вокалисти. Направил е супер клип - с динамика, история, разголена жена в ролята на смъртта, мъже на коне и в доспехи, митологичност... Опитал се е да вкара и елемент на екзотичност в сценичното представление (кокилите), макар че според мен не успя. Не знам какво общо има клипът с песента - на мен малко ми убягва връзката, но визията е драматична. Дотук добре. Добър урок даде на всички онези български негови конкуренти с умрелите песни, тъпи клипове, необмислени и нецеленасочени стратегии за конкретния фестивал и неговата публика. Затова и, мисля си, спечели, въпреки кокилите и фалшивото виене. Защото при всичките неуредици е най-професионален, целенасочен, най-близо до тангентата на Евровизия. Самата песен не е лоша, конкуренцията засега е слаба, с изключение на Турция. Но българските певци си имат един принципен проблем. Въпреки, че бяха страшно добри, "Вода" на Елица и Стоян, и "Take Me Away" на Deep Zone i Baltazar не успяха да грабнат Евровизия по една проста причина. България спонсорира клипове и реклама до излъчването на българския победител. Певците са мързеливи, неамбициозни - работят върху вокала на песента, не и върху шоуто. Обикновено стоят сковани на сцената. Безидейни, обездвижени, без хъс и енергия. В редките случаи, в които има танцьори, няма добра хореография. Проблемът е с недостига на човешки талант и инициативност. Клиповете на песните са динамични, с много цвят, с всякакви шашми и въображение. И когато трябва да се разработи сценичната версия на представлението, вдъхновението събира криле и угасва. Българите на сцена са сковани, притеснени, малки и скучни. Вокалистката на Deep Zone се появи миналата година с неподходяща рокля, показваше си краката, сякаш никоя друга изпълнителка нямаше такива, и през цялото време едвам помръдваше, имаше един танцьор, който дори не се виждаше, когато трябва, при все, че песента изисква мощна танцова хореография с голям екип и много движения. И какво като са им хубави песните? Хората помнят с очите си, те искат да ахнат, да изпитат естетическо удоволствие. А за това се изискват специалисти. Например Васа Ганчева може да продължи този ред на мисли. Красимир Аврамов трябва да направи шоу, но не с кокили, моля ви се! Руснаците миналата година построиха цяла ледена пързалка и направиха представление съвсем нетрадиционно с трима мъже - музикант, танцьор и певец, събрани на една малка ледена пързалка. Дори украинците, които за десетина година успяха да произведат певци и шоумени на световно ниво, направиха (за пореден път) истинско динамично шоу. Аврамов е нахвърлил страшно много възможни хореографии в клипа си. Къде е българският театрален и режисьорски елит да му прати една-две идеи и бизнес предложения, вместо безучастно да гледа как колегите музиканти и журналисти правят подписки и разкъсват момчето на парчета? Пикасо е правил костюми и декори за скандалния Дягилев. Страшничко си е, могат да ви разкъсат после на парчета, но рискът си струва.

1 коментар:

Анонимен каза...

много интересно, благодаря