четвъртък, 23 април 2009 г.

Лоша новина за мутризираната държава

"Гражданин събаря акциза за автомобили"! Отдавна вестникарска статия не ми е действала толкова освежаващо. Един гражданин не е махнал с ръка и платил някакви си 2000 лева, не е казал "абе, по-лесно ми е да си платя вместо да се занимавам с тези идиоти", а се е възползвал от легалните демократични канали, по които дори и един единствен гражданин може да препъне и понамести в някакво отношение изкривената орбита на една глупава, алчна, мудна и враждебна държавна администрация. Водещата статия за 23 април на вестник "24 часа" говори за съдебно дело относно акцизи върху вноса на автомобили от ЕС, заведено от български имигрант във Франция първоначално в български съд, а впоследствие и в Брюксел. Става въпрос за 2000 лева, най-вероятно нищожна сума в сравнение с парите и времето, които са му стрували адвокатските услуги и правния казус, преминал през няколко съдебни инстанции.

Колкото и да не е модерно в България днес да се мисли за принципа на общественото благо, практиката да се загърбват лъжите, невежеството, ограбването и грубото незачитане на граждански права с безпомощно вдигане на рамене, да се канализира недоволството в празнопсуване и депресии, е довела до мутризирана икономика, при която всяко българско семейство е вече по някакъв начин обвързано с мафиотските структури я в силовите й, я в икономическите и политическите им проявления. Това означава едно - когато дойде време да се промени статуквото, ще застанат един срещу друг братя, сестри, братовчеди, родители и деца. Защото мафиотската структура функционира само и единствено във вакуумите, оставени от легалната обществена власт. И когато има избор, човек едвали би се отдал на една непредвидима, жестока, обезличаваща любовница, освен когато няма друг избор. А избор засега, слава богу, българите имат.

И не е случаен фактът, че имигрант е тръгнал по пътя на съдебните жалби. В американското и европейските общества определено не е грозно или антипатриотично да се говори за принципа на общественото добро. Човек има усещането за работещ обществен договор, законност и ред в държавата, при което всеки е длъжен да си изпълнява съвестно задълженията си, за да му се гарантират правата и достойнството. Ако аз очаквам полицаят да си изложи живота на опасност и да тръгне да преследва престъпника, който ме е ограбил, най-вероятно този полицай очаква от учителката на детето си компетентна грижа, или от снабдителя на магазина, където пазарува, качествена храна. Ако пък не си доволен, има съдебна система, която в голямата си част работи добре и съвестно, вслушвайки се в съществуващата моралност на обществения договор, но и въздействайки й според еволюцията на това общество. И не на последно място са медиите, където голямата новина е обикновено толерантността и политическата коректност, колкото и да не я разбирах в първите години на моята имиграция, или каквото и да е, но представено от две гледни точки. Даже и в най-тъмните бушистки времена, когато една дума против иракската война се интерпретираше от истаблишмънта и спотаилото се след 11 септември гражданско общество като агресия срещу съседа ти войник, сражаващ се за мирното американско небе, достатъчно хора вярваха в своите граждански и конституционни права, и в силата на индивидулания глас и правото на собствено мнение. Обама не се появи от нищото, той олицетвори дълго отглежданата от медии и изкуство американска вяра в супергероя (Крали Марко в български вариант) - индивидуалният човек, вярващ, че системата може да се промени според някакви принципи на толерантност и човешки свободи, ако достатъчно хора застанат до него, и говорещ за принципи, без да се заангажира с отправените му насмешки и подигравки. Може това да ви звучи патетично и анахронично, но то е защото България е антиутопия в действие, където ценностите, такива, каквито осигуряват спокойствие и баланс в една система на принципа на взаимно ненападение и разбиране, са изпаднали от координатната система. За българския гражданин злото отдавна е спечелило двубоя, пък и какво ти зло, когато е най-изгодно икономически и морално да се примъкнеш към някоя сива пирамида и да засмучеш от хранилката, ощетяваща я бъдещето, я ближния. В антиутопията, както знаем, промяна не се очаква, защото агентите на промяната и различието се унищожават. Затова идеята, че някой помага на някого, дори и когато преследва частния си интерес, е странна и срамна, направо си заслужава наказание. Цялото това надхитряне между хората в българското общество някак си протича извън реалното физическо съществуване на човека, защото в противен случай всяко индивидуално хуманоидно тяло с глава на раменете, от Бойко Борисов до най-бедния и незаинтересуван от политика "смачкан" българин ще забележи и ще направи нещо относно счупените плочки под обувките си, или абсурда "сирене с растителна мазнина", или туловището на поредния автомобил, удобно заспал на тротоара, мястото, уж отредено за пешеходци, или унищожаването на природни богатства по една известна схема и с минимална обществена съпротива. И много други неща може да забележи човек, ако все още в главния му процесор съществува остатъчен код с мръсните думи "граждански права" и "отговорност". И ако средностатистическият българин е психически и физически уморен, защото върви с часове километри вместо да хване автобуса и да продупчи билетче от един лев, търси магазините за дрехи втора употреба вместо да може да си позволи да си купи блузка от 30 лева, търси работа с "връзки", вместо по специалност и способности, ходи (е връщан) по няколко пъти до държавните и градски адмнинистрации, за да си извади един документ, то къде са неправителствените организации, на които им се плаща да идентифицират нарушенията на правата и възстановяването им. Как е възможно да няма една правистка организация с иделна цел, която да осигурява нужния моизъчен капитал за дела като горното? Няма, защото тези организации се правят по инициатива на човек. Обикновено се започва от една единична човешка история, една единична човешка амбиция. Ето, имигрантът от Париж Петър Калинчев показа, че е възможно да се тръгне срещу бегемота. Показа, че ЕС има съд, който може да нареди, макар и не директно, на българската администрация да се поправи. Почва се с лична история, минава се през дебат за ценностите и принципите на съвместно съществуване и след това се действа - яростно, последователно, настоятелно, обръща се по един камък на човек. Според личната ти история. А че скоро ще трябва да се случи този сценарий е почти сигурно. Ако по-възрастните и уморени поколения могат да живеят със спомени и компромиси и вече завързани връзки, младата кръв не понася хаоса на компромисни ценности. По 2000 младежи протестират безумни убийства на млади хора. Едни частни трагедии с техни връстници, при което евентуалните извършители са в ареста, са повод на протест! Те са аполитични, така че притестират срещу самия акт на злото. Те някак си винят държавата и обществото за това, че е допуснало техни връстници да паднат под ножа на други техни връстници, в които се е вселил демона на античовешкото зло. Те са по-моралистични от нас. Те се чувстват несигурни в безпринципна държава с безпринципните си родители и по-големи братя и сестри. На мен те ми казват едно: човещината и индивидуалното достойнство са програмирани в човека, дори и в тези, чието детство е преминало под знака на тяхното отрицание. А за бъдещето на една мутризирана държава, това е лоша новина.

Няма коментари: