вторник, 14 април 2009 г.

Ежедневие и чуждоезиково обучение по Великден




/снимка: http://velikden.freebg.eu/



Католическият Великден премина мирно и шумно в нашия квартал с купони и автомобилни блокади по улиците. Босненско-хърватското семейство беше събрало 50ина приятели и до след полунощ ни радваха с възгласи, детска гоненица, югославска музика и припрян славянски говор. Американско-мексиканското семейство от другата страна на улицата празнуваше с разноцветни яйца, разноцветни лампички по оградата на двора, пушек и миризма на барбекю, многолюдие и заключителни разговори на улицата под мощни светлини, изпращайки и последните гости. Ние си седяхме вкъщи, с бронхити и настинки, запасени с антибиотици и сиропи за кашлица, доволни, че хванахме последните петъчни смени на лекарите и аптеките. Нашата подготовка тепърва предстои. Правим смели планове за много боядисани яйца и много ръчнонаправени козунаци. На следващия ден магазините бяха опоскани, всички хубави бонбонки във формата на яйца и зайчета изкупени или иззети, това, което беше останало, беше с 50% намаление, а в понеделник работниците се трудеха неуморно да зареждат стелажите с нова стока. Минахме покрай арабския магазин, за да купя френско сирене и сухари. Откакто разбрах, че в България се прави разлика между артикулите растително сирене и млечно сирене (така ми се ще да имам снимка на две тави със сирене и съответните бележки за растително и млечно сирене до тях), се отказах да поддържам българската млечна експортна индустрия. Още повече, че френското сирене, оказа се, не мухлясва, за разлика от българското. Сухарът, този път, беше словенски и съдържаше хидрогенирани мазнини, така че си отиде обратно на рафтчето. Налага се сами да си правим сухарите за попарата тази седмица. Бърза и лесна закуска от времето на баба и дядо, и мама. Тати е израснал с други "любими" закуски, като манная каша. Тъй като съм предупредена, че мога да ползвам миризмата на манная каша за биооръжие срещу него, нямам честта да знам дори и вкуса й. Той се е научил да прави попара, но все още отказва кулинарното удоволствие от изяждането й. Моите деца са може би единствените в Сан Антонио, които закусват попара. Може би са единствените в града с български корен и на възраст под шест години, които говорят български като първи език, въпреки смесения им произход и американската детска градина. Невероятно гъвкав е детският мозък в усвояването на различни езици от бебешка възраст. Когато реших, след много мислене, четене и доста случайни интервюта с майки на двуезични деца, че всеки от нас ще общува с момчетата на родния си език, а английският ще въведем на две години покрай няколкото дни в седмицата, когато ходят на детска градина, даже и не помислих с какво ги натоварвам. Макар че могат да се изразяват на три езика, те все още по-добре абсорбират, отколкото произвеждат разговор с дълги и сложни изречения. Имат невероятна концентрация и, оказа се, не е нужно да повтарям една дума сто пъти, за да я запомнят. Нямам си и понятие на какъв език мислят, но когато се боричкат за играчки, все още ползват смесица от езици. Когато тръгнаха на американска детска градина, започнаха да попиват и испански, тъй като испаноезичните учителки си говорят на испански с испаноезичните деца. За известно време водата стана агуа, тук беше аки, а с учителките са ползвали и изречения. При това, като количество часове облъчване с езика, става въпрос за може би под шест часа на седмица. Това означава, че дори и в моноезична среда в България, чуждоезиковото обучение спокойно може да започне в бебешка възраст, стига учителят да общува естествено с детето, докато то се храни, играе или пък учи. Мотивацията на родителите и благоприятният социален климат за един чужд език е не по-малко важна. Познавам много хора, особено от мексикански произход, които са дошли на крехка възраст в Америка и са осъзнавали своята социална некомпетентност, говорейки испански, сравнявайки се с ползващите културно-доминантния американски език. Днес двуезичните деца започват предучилищна на 4 годинки, за да могат да изучават английски поне година преди да ги съберат с американските деца. Това, разбира се, има и психологическо значение за мотивацията на едно дете да ходи на училище, да възприема доминантния език и да не се срамува от недоминантния, който се говори у дома. Дори и на 30-40 години, с половин уста натурализираните американци признават, че говорят испанския на родителите си, но винаги отбелязват, че го говорят "малко" и действително малко от тях учат своите деца на испански. От другата страна на тази виртуална барикада са англо-американците, които до един желаят да говорят испански и се възхищават от многоезичието в каквато и да е комбинация. Една интересна група са индийските жени, които задължително говорят на децата си и на английски (без значение нивото), и на родните си езици. Бих казала, че индийските, китайски и ирански родители са едни от най-амбициозните, по-стриктни и амбициозни и от американските родители. В американското общество знанието на чужди езици е само и единствено положително, с една уговорка. Акцентът е препъни-камъка на социалната езикова йерархия. Изключително е важно да те припознаят за свой според липсата ана акцент, а акцентът, както знаем, се усвоява на родно ниво до определена възраст - 13-15 години. След това тези мозъчни центрове се затварят и единственото, към което може да се стреми човек, е редуциране на акцента. На три години, разбира се, децата ми говорят трите езика без акцент, все още мешат думи и граматика, но имат и усещане в кой случай кой език да ползват. Осъзнават кога грешат и се поправят. Понякога емоционално се обвързват с определена дума, особено когато асоциацията е приятна. Например, продължават да казват на пъпеша "дыньку", макар че това е руската форма за винителен падеж покрай честия въпрос Хочешь дыньку? И когато им кажем, че това е пъпеш, се сърдят и настояват на дыньку. Освен това, ако дадена дума е по-лесна за изговаряне в сравнение с чуждоезичните й еквиваленти, те се придържат към нея във всички езици. Например, думата май (my) и майн (mine) за мое, кар (car) за кола, куки (cookie) за бисквитка, чрак (truck) за камион, макар че напоследък ползват и "кимион". Сега ще ги учим да казват "Христос возкресе" и "Воистина возкресе". Няма да е по-лесно за изговаряне от "чрик о чрийт", но си прекършиха езика сами без особена трудност, защото по-голям мотиватор от бонбоните няма. А великденските бонбони са по-шоколадени и вкусни от хелоуинските.

4 коментара:

gamar каза...

Здравейте, винаги съм мислил тази практика за много добра и (естественото) познаване на много езици за страшен плюс.

Бих искал да ви попитам няколко неща, тъй като имате опит:
1. Ясно е, че вие разговаряте с тях на български, но ако детето ви отвръща на друг език, настоявате ли да обърне на "вашия" преди да продължите разговора или това няма значение?
2. Има ли значение езика на общуване със съпруга и с другите хора?
3. Мислете ли, че е възможно родители, които говорят един и същи език да приемат същия подход, като единия говори на "чужд" език? Възможно ли е това да затрудни/обърка децата, след като не е съвсем сигурно нивото на владеене на чуждия език от родителя, все пак колкото и добър да е винаги ще има някаква разлика в способностите щом не е майчин.

Зоя Маринчева каза...

Този отговор стана малко дълъг, за което се извинявам, но ми беше трудно да се обясня с няколко изречения:
1. Ако използват чужда дума, засега (аз имам 3-годишни близнаци и момиченце на година и половина) им реагирам, но повтарям думата или изречението на български. Винаги ги поправям, но спокойно и ведро, без да им се карам, повтаряйки правилно тяхното изречение. Ако сами не се сетят да повторят, понякога ги подканям - "кажи еди-кое си" и после им казвам браво. На три години вече няма нужда от браво - те с удоволствие повтарят. Въвеждам различните думи по прост начин - мама казва "боли ме", тати казва "больно", а мис Марджи, любимата учителка в детската градина, казва, "Ит хъртс." Обикновено включват на чужд език под влияние на детската градина или ако говорят с баща си на руски. Но сме имали периоди, както писах, когато задължително ползват определена дума, например кар за кола, и това е, защото им е най-лесно да я изговорят. В този случай ние продължаваме да ги поправяме и да ползваме съответните наши думички, и постепенно те почват да чистят идиолекта си според човека, с когото говорят. Като пораснат, единият от тези езици ще стане доминантен според средата, и ще трябва целенасочена работа по другите езици, като четене и упражнения, за да се поддържа високо нивото на компетенция.
2. Не би трябвало да има значение, ако от малки им говорите на български. Ние със съпруга ми най-често си говорим на английски, но винаги превключваме на български и руски с тях. Децата присъстват на разговорите ни, както и когато общуваме с други хора. Въпреки че са били изложени на английска реч от бебета, не притежаваха никаква компетентност. Едва в детската градина започнаха да разбират и говорят на английски, когато целенасочено им се подават команди, обяснява им се, ползват и картинки като нагледен материал и си играят с англоезични деца. Учила съм малко психология и оттам знам, че децата най-много учат от други деца. Най-интересното е, че много по-малко са изложени на руски език, да кажем няколко часа на ден сутрин и вечер, когато баща им се върне от работа, но говорят добре и руски, тоест най-важното е натрупването на думички с времето и постоянството от страна на родителя, както и книжки на съответния език и телевизия, за да редуцират акцента.
3. Абсолютно. Има няма сто думи в ежедневното общуване с едно дете, които непрекъснато се повтарят. Освен това, то ще попие граматическите правила и ще ги интериоризира. Ако пък вече е по-големичко и е усволо един език, то ползва системите на този език, за да усвои втория и третия даже. Организирали сме си българско училище тук и от опита ми с деца, които не знаеха български преди това (имам и филологическо образование), знам, че страшно бързо учат езика, бързо научават правилния изговор на думите, но трябват нагледни материали, упражнения и майките да се ангажират да им говорят на български, което изненадващо се оказа най-голямото предизвикателство. Имаме едно дете, на което до две годинки му е говорено само на български от страна на майката, след това е минала само на английски, а бащата е американец. Това дете на 5-6 годинки много по-лесно се справя и припомня материала, отколкото дете, на което никога не му е говорено на български до този момент на същата възраст. Така че, постоянството и мотивацията на един родителк детето му да говори даден език е не по-малък фактор от възрастта.

gamar каза...

Здравейте,
благодаря много за изпратения отговор и тъкмо напротив, радвам се, че е изчерпателен. Относно въпрос номер 3, там чуденката ми е ако и двамата родители са с майчин език български, въпреки това единия да "играе" англичанин, французин или там какъвто друг език владее. По този начин да се даде възможност дори и на едно дете с родители българи и живеещо в България, все пак да научи лесно и двата езика. Опасенията ми тук по-скоро идват от това, че тъй като това е чужд език и за родителя, дали няма опасност да се подведе детето и да му се втълпят грешни конструкции и изрази или дори и да се случи те ще са пренебрежимо малък процент и ще е поправимо при започване на систематично обучение? Освен това може да се случи така, че в даден момент родителят да не може да отговори на някой комплексен въпрос на чуждия език (случва се), какво трябва да се направи? Може би винаги може да се обясни заобиколно или пък да се прави изключения и да се отговори на български?

Хрумва ми и още един въпрос, от самото раждане ли им говорите на различни езици или това стана малко по-късно 1-1,5г.? На какъв език бяха първите им думи? :)

Зоя Маринчева каза...

От самото раждане им се говори на български и руски. Първите им думи бяха на български и руски, съответно. Аз лично не виждам проблем единият родител да играе роля на чуждоезичен, макар че, уверена съм, ще бъде социално санкциониран. Има двойки, които говорят на определен (обикновено трети) език само в неделя, или само когато са вкъщи, и въобще може да се ограничи мястото и времето, доколкото го правите редовно, така че детето да свърже едното с другото. Познавах една швейцарка тук, която беше въвела и трите езика, на които се говори в нейната страна, почти едновременно, но се премести в Швейцария, за да може детето да изучава учебния материал на немски. Става въпрос за не повече от 100 глаголни конструкции в ежедневието и още толкова съществителни, с които се манипулира, а останалото е четене на книжки за обогатяване на речника и пускане на видео на английски. Аз например ползвам детски видеота на youtube като Pocoyo на испански, за да насърчавам испанския. Близнаците започнаха да разграничават руския и българския след 2 и половина година може би, но никога не ни говорят на английски. С учителките ползват английски, а това, което не са знаели (вече са по-напреднали) е било на български. Що се отнася до евентуални грешки, мисля, че ако родителят не е уверен в езиковите си компетенции, може би трябва да редуцира обучението до нещата, в които е сигурен и да се учи и той. Дори и едно четене на книжки пак е от полза и детето ще се справя по-добре след време с изучаванеот на езика. Със сигурност акцентът ще е по-голям проблем. Ако няма откъде да чуе естествен акцент, няма как да се избегне този проблем, но пък например в американските училища винаги има програми за елиминиране на акцент, пък и с акцент и без акцент, по-трудното е да се научи езика.
Виждам, че имате фамилия като моята. Откъде сте? Ако искате, пишете ми на имейла marincheva@yahoo.com.