Великденското утро в Сан Антонио беше благословено с чисто небе и ефирен въздух, лек за дишане, прецеден през сините облаци, заместили ревливото небе от предните няколко дни. Палмите се посъвзеха, а розовите храсти пред къщите подивяха. Вече седмица католическият Джизъс Крайст беше възкръснал и донесъл мир и любов на вярващите, разпродажбите на шоколадови яйца и зайчета зациклиха, а ние се готвихме да отидем на сутрешна служба в руската църква на улица Каролайна в центъра на града. Сутрин обаче православните църкви в Тексас са затворени до един часа, но в 10 сутринта ние все още не знаехме за новото разписание. Намерихме се пред църквата с Н. и А., както и с една 50ина годишна красива американка, предвождаща група от трима украински и един омански военнослужещи. В Сан Антонио има няколко военни бази, най-големият медицински военен център, както и невероятно добра езикова школа, която приютява за няколко месеца стотици военнослужещи от цял свят, дошли да минат през интензивнен курс по английски език. Предложих да отидем в централната католическа катедрала Сан Фернандо, едно невероятно красиво архитектурно бижу, дар от първите заселници на Сан Антонио, които оказва се, идват от Канарските острови. Катедралата жужеше от пречестяващи се християни и службата всеки момент щеше да продължи. Беше много тържествено, няколко свещеника пречестяваха с хляб и вино, и в суматохата ние се запромъквахме до централната част на катедралата, за да си запалим свещите. Весели и превъзбудени, разминавахме се с разплакани католици, докосващи с треперещи ръце колената на Христос от импозантната статуя от едната страна на олтара. Запалихме си свещите и излязохме. Някак си сюжетите се разминаваха. Пред катедралата цареше безвремие. От сцената в долния край на площада се носеше мексиканска музика, хората излизаха от църквата и бавно си тръгваха, други си купуваха хамбургери, трети прсото се наслаждаваха на деня. Поради режима на водата за напояване, фонтаните бяха замлъкнали. Затова пък птиците пригласяха на акордеона и китарите. Втората част на деня се отдадохме на ядене и пиене. Барбекюто димеше, българската ракия се пиеше с пожелания за здраве, яйца се чупеха, слънцето ни изгори, но ние твърдо отказвахме да се скрием и дочакахме пладне в гостоприемния двор на А.и Н. Преди да започнем трапезните чествания обаче, Фиеста Сан Антонио напомни за себе си.
Сан Антонио умее да организира купон. Даже и когато не живеех тук, задължително поемах на юг за новогодишното празненство. Пет-шест сцени с музика за всеки вкус, храна и панаирни забавления, надъхана за музика и веселба многолюдна тълпа, светлина и студ в новогодишната нощ. Туристическото сърце на Тексас е превърнало не особено събитийната си, но ключова гранична история в мултимилионен маркетингов продукт, а за сол е добавило и такива празници като Фиеста Сан Антонио. През 1891 годинa дамите в града решават да организират честване на героите от Аламо и битката при Сан Хасинто от 1836 година, в която армията на генерал и първи президент на тексаската република Сам Хюстън извоюва независимост на Тексас от Мексико. Украсяват карети, теглени от коне, колела и салове с цветя и настаняват в тях малки деца, също костюмирани като цветя. Накрая участниците в процесията си устройват Битка на Цветята, най-голямото събитие на фиестата и досега. Честването било толкова успешно, че продължили да го организират всяка година около 21 април, като бройката и вида на събитията се увеличавали, за да се превърне днес в 10-дневно забавление с над 100 прояви, до една спонсорирани от неправителствените организации в града и осигуряващи на бюджета 284 милиона долара годишно. Музика, храна, изложби, балове, маскаради, шествия, патритични прояви с участието на армията, улични фестивали поддържат интереса към това грандиозно събитие. Стара традиция е избирането на крал и кралица, както и принцеса, 12 дукеси от града и още 12, които не са от самия град. Те се явяват в пищни рокли, струващи от порядъка на 10,000 долара всяка. Избират се също най-различни миски, както и тийн кралица и нейните придворни дами. Всъщност, изборът на цялото това кралско войнство става с наддаване на пари, които след това отиват за благотворителни цели. На част от снимките са именно тийн кралицата и нейните придворни дами и пажове, които, както и останалите короновани особи, посещават различните събития по време на фиестата. Тази година фестивалът се откри през православна страстна седмица. Останалите снимки са направени пред централната катедрала на града Сан Фернандо, построена в стила на катедралите на Канарските острови като подарък от първите заселници на Сан Антонио. Там именно си запалихме великденските свещи, тъй като православните църкви не отвориха врати до 1 часа наобяд. На път за вкъщи попаднахме на църковен фестивал, на който позираха тийнеджърската кралица и нейния двор. Вечерта раздадох козунаци и яйца на съседите и се отбихме на великденското парти на сирийските ни съседи. Така Христос възкресе два пъти за седмица на нашата улица.
2 коментара:
Америка е мечта и блян за поколения българи. Тя е удобният мит за избягване от трудната действителност. Примамващата сила на капитализма винаги е действала като свръхсилен магнит за мозъците, мечтаещи за бързо богатство. Мечта, която в повечето от случаите се оказва химера. Така лелеяната североамериканска държава е скършвала много български съдби, пропаднали във финансовата мелачка и впоследствие - забравени.
Сега
навсякъде по света бушуват антиамерикански настроения
Главните причини за тази омраза са финансовата криза, зародила се и разпростряла се по цялото кълбо от американската банкова система, войните, които САЩ води на няколко континента, и не на последно място - имперските амбиции на Америка. В Америка съществуват огромен брой емигранти - легални и нелегални - и тя силно се блъска в гърдите и парадира със своя морал и спазването на човешките права. Но все още в някои щати съществува смъртното наказание. И тук започва лицемерието. Заражда се още със създаването на самата държава. Изконното и коренно население на континента - индианците, е преследвано и избивано, а последните им живи наследници днес живеят в специално обособени резервати във вътрешността на държавата. Робството, превърнало се в политика на младата държава, е забранено чак през XIX век. През 50-те години на ХХ век Джоузеф Маккарти, американски сенатор, извършва едно от най-позорните преследвания срещу симпатизанти на комунисти или набедени за комунисти американци, заподозрени в шпионаж в полза на СССР. "Ловът на вещици", както става известна кампанията, погубва живота и съдбата на хиляди американци и наследници на руски и славянски фамилии. И това е само
началото на лицемерието
на Америка. Също така и новата, модерна история на света е изпълнена с примерите за капиталистическите, имперски амбиции на Щатите. Роналд Рейгън в една своя реч беше казал, че има империя на злото, която е с огромни размери. Предвид световните събития прeз последните години съм склонен да вярвам, че злата империя се намира между Канада и Мексико.
Подмолното глобализиране на американските ценности и псевдодемокрация вече проникват във всички точки на земното кълбо. Капитализмът се превърна в най-голямото съвременно зло, даващ безмерни богатства на хора като Бил Гейтс и в същото време обричащ милиони хора от третия свят на гладна смърт. Принуждаващ хората, живеещи в неговите условия, да се борят за своето съществуване като плъхове. Позволяващ на една малка класова прослойка от обществото да притежава и направлява 90 процента от световните финанси. Капитализмът е модерната форма на канибализъм, където, за да успееш, за да се реализираш като личност, трябва да смачкаш много други човешки животи и съдби. В капиталистическите консорциуми и концерни, разпространени по всички континенти, съществува йерархия на властта, която е по-страшна от тази в една диктатура. Капитализмът и Америка са всичко това. Една държава, "процъфтяваща" отвън, но
неимоверно болна отвътре
Ето някои сухи факти от книгата на Майкъл Паренти "Мръсни истини": "Само за една година в САЩ: 27 хиляди граждани се самоубиват, 26 хиляди умират от домашни злополуки, 23 хиляди стават жертви на убийци, 85 хиляди се осакатяват и раняват от огнестрелни оръжия, а 38 хиляди от тях умират, 13 000 000 стават жертви на престъпления, включително нападения, изнасилвания, въоръжен грабеж, кражби с взлом и др., 135 хиляди деца ходят на училище с пистолети, 5 500 000 хора са арестуваните за година (без да се броят предизвикалите пътни катастрофи), 125 хиляди умират преждевременно от алкохолизъм, 35 000 000 живеят под нивото на бедността, 12 000 000 от стигналите до дъното на бедността страдат от хроничен глад и недохранване. По-голямата част от хората, живеещи на или под нивото на бедността, гладуват през определени периоди от време през годината, 1 000 000 са регистрираните случаи на болни от СПИН през 1996 г., 250 хиляди са починалите от СПИН, 40 000 000 или повече са без здравно осигуряване или каквато и да било защита от сериозни заболявания с фатален изход, от 2 000 000 до 4 000 000 жени страдат от домашно насилие. То е най-голямата причина за наранявания и втората по ред причина за преждевременната смърт на жените от Съединените щати, 700 хиляди жени биват изнасилвани - по една на всеки 45 секунди!...". И Паренти продължава още дълго с мръсните истини, разкривайки истинската страна на американската мечта. Другото дяволско лице на Америка е нейната "борба за световна демокрация", позволявяща й да се намесва във всяка точка на света, без значение дали ООН забранява военната интервенция. Ето още една статистика, с която рискувам тази страница да натежи ужасно много: от началото на войната в Ирак досега избитите цивилни иракчани са повече от 650 хиляди! Представете си тези трупове на мъже, жени и деца, изсипани върху идеално подстриганите ливади пред Белия дом. Представете си, че живеем в един неполудял свят и трибуналът в Хага наистина обвинява световни лидери за геноцид и престъпления срещу човечеството. Тогава не би ли трябвало
бившите президент на САЩ и премиер на Англия отдавна да са зад решетките
Защото е невероятно уродливо да хвърляш бомби върху деца, за "да постигнеш демокрация", а бомбите откъсват крайници и превръщат човешките тела в купчина органичен боклук. Не се споменава и въздействието на обеднения уран, използван от Съединените щати във войната в Залива. Радиационните нива в Ирак са ужасяващо високи. Раждат се бебета без мозък, без очи, без гениталии. А от ушите, устата или анусите - когато ги има - изтича само кръв. Ето какво казва и професор Ноам Чомски, наречен "съвестта на нацията": "Според принципите на Нюрнбергския съд, който САЩ назначи и проведе, най-върховното международно престъпление е нападението над друга държава, военната агресия, и това върховно престъпление включва в себе си всички последвали злодеяния. В Нюрнберг не съдиха войници, не съдиха ротни командири, а съдиха върховното командване. Съществува и Закон за военните престъпления в Съединените щати, прокаран от републиканския конгрес през 1996 г., който казва, че тежките нарушения на Женевската конвенция подлежат на смъртно наказание. И не се имат предвид войниците, които са ги извършили, а командирите. Президентът на Съединените щати може да бъде подведен под съдебна отговорност, водеща до смъртно наказание, за такива престъпления според американските закони. "В системата на империализма се прибягва и до друго оправдание за масовата смърт, причинена от дадена политика, дори когато тя доближава измеренията на геноцид. И то е, че след като управниците на жертвите винаги имат възможност да се предадат, значи те са виновни за загиналите, а не страната, която пряко извършва убийствата. Ето това е лицемерието на съвременна Америка. Тотален контрол върху медиите, потискане свободата на словото, колкото и да се твърди обратното, капиталистическа икономика, превръщаща своите граждани в безмислени втулки на машината, работещи до смъртта си за едно кръвожадно военно чудовище с пропаганда, достигаща невероятни размери в
промиването на мозъци и насаждане на фалшив, извратен патриотизъм
С този текст се надявам да успея да накарам да се замислят българите, които са решили тази година да емигрират в Америка, както хиляди наши сънародници преди тях. Да разберат в каква държава обричат децата си да израснат и какви ценности и морал да възприемат. Защото знам за себе си, че Америка е мръсна дума и нищо не може да я изчисти. Надявам се бъдещето да ме опровергае!
Браво, Анонимний!
С помощта на завидна енергия и подбрани исторически факти си публикувал коментар с по-голям размер от самата статия.
И все пак доказваш тезата си (Америка е мръсна дума) единствено на базата на дълбокото си убеждение, че си прав. Съмнявам се да си видял лично ценостите, на които американците обричат децата си. И след това да ги сравниш с ценностите на която и да е страна по света - избери си сам, и след това сравнявай едно към едно, колкото си искаш.
Динамиката, с която Америка се променя, и степента на демокрация (равнопоставеност и права и възможности за избор и изява) и осигуряват първенството и до днес.
Публикуване на коментар