Хатул Мадан

Alexander Boguslawski, "Руслан и Людмила", 2002, частна колекция, Флорида.



Из руските сайтове и вестници се върти с огромен успех следната история за едно русначе, което се явява на интервю във военното окръжие малко след пристигането си в Израел. Ако четете добре на руски, оригиналът се намира на следния адрес: http://neivid.livejournal.com/287773.html.

Хатул Мадан

Става въпрос за близкото минало, когато руснаците имигрираха масово в Израел, а в израелските военни окръжия все още нямало рускоезични служители, които да провеждат интервюта с наборниците за задължителната военна служба. Тъй като огромна част от новопристигналите руснаци не говорили добре иврит, момичетата, чиято работа била да интервюират кандидати, често ги пращали при т.н. “офицери по душевно здраве”, или психолози, които проверявали дали неразговорливият кандидат за служба е наред с ума си. На иврит офицер по душевно здраве се произнася “кцин брият нефеш”, а съкратено “кабан”, което пък на руски значи глиган. Кабанът във военното окръжие обикновено провежда стандартни психологически тестове – нарисувай човек, нарисувай дърво, нарисувай къща. Чрез тези тестове се изследва душевното здраве на бъдещия военнослужащ. Тези тестове са универсални и не зависят от знанието на конкретен език. Всеки може да нарисува къща, нали? Та пратили при един такъв офицер психолог поредното русначе, което не знаело добре иврит. Офицерът по душевно здраве го поздравил, подал му лист хартия и го помолил да нарисува дърво.

Руското момче не можело да рисува добре, но пък било начетено. И решило да компенсира липсата на художествени умения с голямо количество детайли. И така, нарисувал дъб, а на дъба верига, а на веригата – котарак. Този сюжет, разбира се, е взет от пролога на поемата с митологични руски мотиви “Руслан и Людмила”, написана през 1822 година от Пушкин, който пролог всеки рускоезичен ученик знае наизуст. Поемата започва така в необработен превод: “В средата на вълшебния океан стои зелен дъб, около дъба е увита златна верига. И ден, и нощ един учен котарак обикаля веригата в кръг. Тръгне ли надясно – песен запява, тръгне ли наляво – приказка разказва.” (Целият пролог в оригинал е след този материал.)
Офицерът по душевно здраве погледнал рисунката. Видял нарисувана някаква мушица, обесила се на едно клонче. За целта вместо връвчица, мушицата хитро използвала верига.
-- Какво е това? Попитал ласкаво кабанът.
Руснакът си напрегнал мозъка и започнал да превежда. На иврит котарак е “хатул’”. Учен на иврит е мад’ан, с руски акцент – “мадан.” Момчето нямало как да знае, че трябва да използва друга дума за “учен”, тъй като котаракът не е член на академията на науките, а просто много знае. Но поради ограниченото стилистично познаване на иврит, отговорил така:
-- Хатул мадан.
Офицерът бил евреин. Така изречено, това словосъчетание за него означавало “котарак, който се занимава с научна дейност”. Хатул мадан. И защо мушицата, която се е обесила на дървото, се занимава с научна дейност, и каква точно научна дейност, офицерът не можал да разбере.
-- И какво прави този котарак? Попитал офицерът напрегнато. Изображение на самоубийство, разбира се, в който и да е психологически тест,е нещо много лошо.
-- Зависи от посоката, зарадвало се момчето, че му е дадена възможност да блесне с интелекта си. –- Ако ходи в тази посока (и от мушицата надясно се появила една стреличка), то котаракът пее песни. А ако ходи в тази посока (появила се стреличка наляво), то той разказва приказки.
-- На кого? Просълзил се кабанът.
Момчето се замислило и си спомнило.
-- На себе си.
Като чул, че обесената мушица си разказва приказки, сам кабанът не се почувствал много добре и насрочил второ интервю. Рисунката с дъба останала да лежи на масата.
Когато момчето си тръгнало, кабанът повикал при себе си секретарката. Имал нужда от свеж поглед върху ситуацията. Секретарката на офицера по душевно здраве била умна и интелигентна, но за нещастие също била пристигнала скоро от Русия. Шефът й показал рисунката. Момичето видяло нарисувано дърво с дъбови листа и животно, приличащо на котарак, който ходи по верига.
-- Как мислиш, какво е това? Попитал офицерът.
-- Хатул мадан, отговорила секретарката.
След като изпратил момичето да си ходи и пил една чаша студена вода, кабанът позвънил на горния етаж, където работела една негова колежка. Помолил я да слезе, та да се консултира с нея.
--Ето, въздъхнал уморено психологът. Познаваме се, ти си разумен човек. Обясни ми, моля ти се, какво е нарисувано тука?
Колегата, разбира се, също била от Русия... Но кабанът решил повече да не мълчи.
-- Защо? Попитал той с приглушен глас.
-- ЗАЩО това е хатул мадан?
-- Как така защо! Колежката сложила пръст върху рисунката. -- Виждаш ли тези стрелички? Това означава, че когато хатул ходи надясно, той пее. А когато ходи наляво....
Не знам полудял ли горкият военен психолог и каква диагноза поставил на момчето. Но към днешна дата всички офицери по душевно здраве в израелската армия знаят едно: ако наборникът на теста рисува дъб и животно на верига, значи, че е пристигнал от Русия. Там, казват, всички са образовани. Даже и котките.


Руслан и Людмила
Пролог

У лукоморья дуб зелёный;
Златая цепь на дубе том:
И днём и ночью кот учёный
Всё ходит по цепи кругом;
Идёт направо -- песнь заводит,
Налево -- сказку говорит.
Там чудеса: там леший бродит,
Русалка на ветвях сидит;
Там на неведомых дорожках
Следы невиданных зверей;
Избушка там на курьих ножках
Стоит без окон, без дверей;
Там лес и дол видений полны;
Там о заре прихлынут волны
На брег песчаный и пустой,
И тридцать витязей прекрасных
Чредой из вод выходят ясных,
И с ними дядька их морской;
Там королевич мимоходом
Пленяет грозного царя;
Там в облаках перед народом
Через леса, через моря
Колдун несёт богатыря;
В темнице там царевна тужит,
А бурый волк ей верно служит;
Там ступа с Бабою Ягой
Идёт, бредёт сама собой;
Там царь Кащей над златом чахнет;
Там русский дух... там Русью пахнет!
И я там был, и мёд я пил;
У моря видел дуб зелёный;
Под ним сидел, а кот учёный
Свои мне сказки говорил.
Одну я помню: сказку эту
Поведаю теперь я свету...
Александър Пушкин