събота, 18 април 2009 г.

За рождените дни и играчките

снимка: удряне на пинятата, любима мексиканска традиция за рождени дни





Световното предлагане на играчки намалява! Не, не съм попаднала на официални статистики. Налага се да пазарувам играчки за няколко рожденички. И макар че в кризата се очаква срив в иновациите и обемите на производство, не отне и половин година да усетим резултата тук, в меката на играчките. До преди няколко месеца магазините за преоценени стоки, които изкупуват на едро артикули, за които има свръхпредлагане, липса на търсене, или леки дефекти, пращяха от детски играчки и дрехи. Имаше голямо предлагане на по-сложни и скъпи играчки. Например, едно пиано с истински звук и клавиши, в магазин за преоценени стоки струваше 30 долара. Имитациите на истински коли пък бяха 70-80 долара, при условие, че вървят за над 150-200 в "Уолмарт", например. Всякакви малки колички, автобуси и влакове можеха да се намерят на цена между 1 и 4 долара. "Таргет" и "Уолмарт", където цените са вече на нивото на специализираните магазини като "Тойс ар ас" също са отделили по-малко рафтове за детски играчки, или пък са ограничили разнообразието. Така за дете на една годинка днес имам избор от точно десет продукта в който и да е магазин, някои от които са всъщност с етикети с означение за над 9-месечни деца. Например, куклите са почти всички за деца над 3 години. Тези, които стават за едногодишни деца, са два вида. Дъска за писане със съвременна технология за триене - един вид. За кубчетата имам избор между два вида материал, два вида размери и по един артикул от тези два вида. Само преди няколко месеца накупих много играчки от типа на пеещи, светещи, с образователна цел, с най-различни форми и герои. Има ги и сега, но като богатство на цветове, комбинации, и песни, са знчително по-бедни. При избора на подарък за 6-годишно момиченце имах още по-голяма дилема. Дали да купя нещо с марката Хана Монтана, по която са луднали всички момиченца, но играчките са някак си твърде "пораснали" и неестетични, или устройство за заплитане на косата, или розов чаен сервиз, или малко розово компютърче с някакви образователни игри на едно миниатюрно екранче с дразнеща резолюция. Да не говорим, че преобладават играчки с марки на мюзикъли, филми или наложени брендове като улица Сезам и влакчето Томас. Има няколко фирми, които произвеждат органични играчки, като "Мелиса и Дъг", но и те скоро се появиха в магазините за преоценени стоки, което означава, че цената им е твърде висока и не се купуват.

И като си помисля, че тригодишните ми близнаци не поглеждат играчките в коша. Най-голяма радост наскоро предизвика една дъска за ограда, подпряна от единия край на повдигнатата циментовата плоча в задния двор, по която ходеха и балансираха според това къде е центъра на тежестта. Пианото, китарите и въобще музикалните инструменти, включително всичките ми кухненски дървени лъжици и други уреди за стриване, мачкане и бъркане (някои от които са вече неоткриваеми), са също хит. Топките са любима играчка през ден. Пързаляне с по-големи колички с колела и седалка, върху които може да се стъпи, е ежедневна радост. От време на време регресират до кубчета, които не толкова се подреждат, колкото се пробва здравината на картона с крак. Дъските за писане и рисуване, книжки и малки колички. Диваните, по които се скача. Ровене в шкафове и чантата на мама. Това е. Всичко останало се ползва с цел преиначаване на функцията, изследване на здравина и еластичност, разглобяване, хвърляне на земята и правене на трески. Вярно, и това е игра, но не и според авторите на играчката.

И все пак, жалко е, че повечето играчки, които не намирам вече по рафтовете, са образователни. И че такива най-вече се правят за бебета и деца до три години. А за по-големите има индоктриниране в силата на рекламната марка, при което се лепва името на поредната любима певица/филм върху всевъзможни предмети от бита. Или козметика. Има и друго странно нещо. Все по-малко електронни игри. Просто си личи, че сме се придвижили към ново поколение. Това на 12-16 годишните, зомбирани от четирите бутона на електронната игра в ръцете, е вече минало. Новото поколение играе в мрежа с други, непознати потребители (надявам се деца) от квартала, гледа много, ама много телевизия, пее песните на Хана Монтана с китара или микрофон, инкрустирани с Хана Монтана, и на рождените си дни, ако не организират собствен спа център в къщи, водят гостите си в специализирани магазини за козметични и фризьорски услуги за деца. Добре рекламираната, тоест успешна, алтернатива е 2 часа за 200 долара в най-близкия център за игра с огромните надуваеми пързалки и замъци, където се скача до полуда, и най-различни катерушки. На мен, пък и на повечето майки тук, най-ни харесва рожден ден в парка до детската площадка. Всъщност, сезонът на рождените дни при нас тепърва се открива, така че ми предстои освежителен курс. И все пак, утре трябва да купя подарък. В краен случай - дънки и блузка. На всеки рожден ден се подаряват поне по един чифт дънки. Може аз да съм тази без въображение този път.

Няма коментари: