Днес най-сетне големите информационни агенции започват да назовават проблема със свинския грип в Мексико с истинските му имена - а именно проблем на една нехуманна, разтурена медицинска система в страна с разпадаща се държавност. Българийо, гледай и чети в огледалото на бъдещето своята съдба! Защо само и единствено умират мексиканци? От два дни си знам отговора, но очаквах да чуя за недостиг на лекарства и затруднен достъп до медицинско обслужване в селски райони, за ниско ниво на ваксинация в обществото и имунна незащитеност поради факта, че климатът в Мексико не предполага чести грипни епидемии, а оттук и мексиканците, за разлика от американците, не са си изработили имунитет.
Оказва се, че линейки отказват да превозват болни, доктори отказват да ги преглеждат от страх да не се разболеят, болници отказват прием на незастраховани пациенти или просто защото са заети, липса на лекарства въпреки уверенията на политиците, че има такива. Държавните агенции, които са длъжни да съберат информация и лекуват превантивно семействата на починалите, не са и стъпили в къщите им. На iReport.com чух, че правителството периодично съобщава с радио реклами симптомите на грипа. Раздават маски, отменят събития. Но Мексико все още не знае кога, къде и защо е почнала епидемията, не са положени никакви усилия да се изолират и лекуват превантивно огнищата на заразата, а именно семействата на починалите и тежко болните. А те са починали и са тежко болни, защото никой не им обръща внимание и не им дава лекарства, дори и медицинските работници. Днес са отправили покана към тях да се явят в болниците при нужда(!!!).
Напуши ме смях и тъжно ми стана, когато американските медии започнаха да информират за по-агресивен щам при мексиканците. Не, една пневмония при нищите не е по-силна защото нещастниците са нищи, а защото местният доктор и държавата отказват да им дадат антибиотик. Хората от епицентъра на събитието град Пероте са протестирали с демонстрации срещу фермата за свине, която според тях ги е разболяла с нов, агресивен щам грип, но правителството им е казало, че това си е най-обикновена инфлуенца.
Мексиканците не са по-лоши от нас, не са по-лоши от американците. Те просто са свикнали да живеят без държавност, с наркомафии, които ги убиват ту бързо, ту бавно, които ги отвличат и тях, и децата им, и бедни, и богати, с полицаи, които са продали душите си на мафии и корупция, с политици, безскрупулни и цинични, с корупция, прокиснала всички прослойки на обществото, с бедност и жестокост, пред която изтощителното трамбоване през пустинята при Рио Гранде е приятна разходка. Общувайки с всякакви националности в САЩ, бих казала, че като етнос мексиканците са сърцето на американската нация, веселото и човеколюбиво, непринудено сърце. И мексиканските доктори отказват да лекуват не защото са лошите ябълки в обществото, а защото не искат да се озоват в същата тази ситуация, в която са техните пациенти - абсолютно незащитени и безсилни, но този път и болни. Дарвинизъм в действие. Виновни няма, причини няма, който оцелял, оцелял. Някаква постмодерна чумна епидемия е обхванала мексиканското общество, защото държавата я няма. Едно е да си постмодерен в Америка, друго в разграден двор. И на този фон става ясна чутовната смелост на новия президент Калдерон да хвърли войската във войната с мафията, както и вероятната му безпомощност да се справи с всякакви по-малки злини, като например корупцията и безчовечността в държавната администрация, дори и когато цял свят ги гледа и иска да им помогне. Сякаш в това отношение няма откъде да започне, няма здрав крайник, за който да се хване. А може и да не иска. Може на него така да му е добре. Слава богу, имат силен съсед, заинтересуван да плаща за командно дишане на цяла една държава. Ето как тръгват пандемиите. И като говоря за Мексико, си мисля за България, един "мексикански" проект в Европа. Но без заинтересувани съседи.
Междувременно американските производителите на свинско, притеснени от наложените от много държави забрани върху вноса на месо от САЩ, са принудили държавната бюрокрация поне в Тексас, скоро и в цяла Америка, да преназоват "пандемията от свински грип" на по-успокояващото "северноамериканска инфлуенца". Чакам следващото признание, а именно, че в Сан Антонио и другите такива погранични райони, където спасение от контакти с Мексико няма, отдавна вилнее свински грип, сигурно вече и затихва. Репортажите за заболели ученици откланят вниманието към училища и други организирани форми на живот, но едва ли някой вярва в есклузивността на учениците, що се отнася до грип. Просто правителството може лесно да проследи една епидемия в училищата и военните бази, откъдето са и данните за свински грип и където е "прихванат" първия случай в Америка покрай рутинни грипни изследвания. Американците оцеляват, защото често и рано ходят на лекар, разчитат на антибиотици при бактериалните усложнения вместо на компреси, а лекарите не отказват да преглеждат болни пациенти. Още защото за по-тежките случаи имат болници, които в голямата си част не отказват прием на пациент. А за една пневмония, защото свинският грип убива, когато се получи такова или друго респираторно усложнение, е страшно важно да се идентифицира рано и пациентът да получи лекарства. Иначе ми е странно, че веднага се препоръчва Тамифлу, което е скъпо патентовано лекарство, а не се обясни дали и други антибиотици не помагат, например такива, от които фармацевтичните компании не печелят толкова добре. Иначе добре е, че светът се интересува и реагира дори прекалено настървено. По-добре настървено, отколкото вяло, защото опасенията от мутиращи, по-остри форми на грипа са валидни и защото има доста държави, където нивото на медицинско обслужване е като това в Мексико.
5 коментара:
Чудесна статия!
Една малка поправка - с антибиотици не може да се бориш срещу вируси. С вирусите основно се справя сам организмът.
Прав си, имах предвид усложненията като пневмонията. Ще коригирам.
Най-добрата статия, която съм чела от години насам.Поздравления!
Наистина чудесна статия!!! "Българийо, гледай и чети в огледалото на бъдещето своята съдба! " Дано да има кой да чете в огледалото на бъдещето... Надявам се!
Благодаря!
Публикуване на коментар