В Остин на 17 юли, 2009 беше горещо, задушно и влажно. Както обикновено, в летен работен ден центърът е призрачнопуст. Столицата на Тексас започна бавния процес на своето събуждане от спокойно административно селище с добре окопало се хипарско мнозинство и 50 000 студента в последните години на миналия век. Носталгията по "онзи Остин" е йеремиевия плач на местните. Към горните три сегмента от населението се прилепиха хиляди трудещи се в информационно-техническия бранш и хиляди мигранти от цяла Америка, голям процент от тях от Калифорния, благодарение на които цените на имотите сигурно и непрекъснато растат нагоре. За първи път тази година цените на апартаментите паднаха до нивото си от 2000 година. Това, разбира се, е златно време за заможните родителите на студенти, които имат избор да закупят 40-годишен апартамент 50 квадрата за 60,000 долара или мезонет 200 квадрата в съседна чисто нова постройка за 400,000 долара. Бавно, но сигурно изчезват старите едноетажни мексикански постройки, тип складове, които преди десет години съставляваха не особено привлекателно историческо наследство на центъра, и на тяхно място се строят небостъргачи и жилищни блокове. Капитолията, седалището на тексаския парламент, някога най-високата сграда в Тексас, е вече джудже в дъното на снимките на централната улица "Конгресна". Остинската кметска администрация е една от най-активните в САЩ по отношение на заселването на централните райони по европейски образец. Голямата емиграция на американските семейства към покрайнините на града е започнала след втората световна война, когато на ветераните от войната са давани изгодни кредити за обучение и закупуване на къща. Строителната индустрия не е чакала подкана и така се е родила американската мечта за къща с окосена ливадка, фризирана домакиня в идеална, добре оборудвана кухня и две коли в гаража. Днес почти няма семейство, което познавам, което да не се е преместило в къща преди или веднага след раждането на първото дете. От десет години обаче американските кметски администрации в по-разлятите и нискозастроени градове, като тези в Тексас например, работят по продажбата на новата американска мечта. Оказва се, че има хора, студенти, незадомени професионалисти и пенсионирани двойки, които нямат нищо напротив да платят малко повече за апартамент и да работят и играят в центъра на града, въпреки шума на нощния живот и бездомниците.
Няколко улици, преди мъждиви и подозрително тъмни, са вече напълно преобразени. В новите постройки първите етажи са предназначени за търговски обекти, над тях са жилищните площи. Магазините са луксозни и артистични, до един следващи дизайна и вкусовете на новата модерна вълна. Впечатли ме името на магазина "Имидж, Фолклор+Мечта". Имаха разпродажба, оповестена с чуство за хумор така: "Добре, разбрахме....Имаме разпродажба." Останалите магазини могат да се видят на този адрес: http://www.2ndstreetdistrict.com. Целият този новопостроен район с 26 бутика, 18 ресторанта и 450 апартамента е всъщност дигитилизиран и си има интернет страница. Кафенетата все повече не приличат на типично остинските хипарски барове и закусвални с плакати на тексаски музиканти, изключително вкусно барбекю с лют сос и потъмнели от годините подове. Все повече приличат на барове и закусвални от Севера. Минахме покрай винен бар Крю със затъмнени прозорци и красиво заредени с прибори масички отвън. Промъкнахме се през червената завеса и мило попитах дали може да се обядва без вино. Все пак винен бар е, но жегата неумолимо зачерта виното от приоритетите ни в този момент. Докато чакахме агнешките ребърца, приготвени върху огън, с гъби и аспержи, се наблюдаваше следната закономерност. Двойка върви по втора улица и наближава Крю. Момичето, вървешком, оглежда екстериора на заведението, момчето си гледа напред и не го забелязва. Точно преди да подминат, момичето се спира най-внезапно и дръпва назад момчето. Следва бърз разговор, тя се усмихва щастливо, той мърмори, тя пак чурулика, той отсича и в крайна сметка се запътват към вратата, тя грейнала, той не, където ги посреща червената кадифена завеса и изключително любезния сервитьор. Заведението е тройно по-скъпо от съседната закусвалня, но важното е, че момичето не може да свали усмивката от устата си. Лукс за обикновени и не толкова обикновени хора. Прави жените щастливи. Този сценарий се повтори няколко пъти, така се случи и с нас. Анонимният дизайнер е направил не просто дизайн, магия е направил. А стените на бара преливат от вино, разбира се. След като приключихме с късния обяд, забързахме към северната част на града и не остана време да се разходим нагоре по "Конгресна" по следите на спомените. Отбихме се набързо в ИКЕА, в руската детска градина, където децата попиваха руски език и култура за един ден, на юг отново към парка Зилкер за едночасова игра и обратно в Сан Антонио.
Няма коментари:
Публикуване на коментар