петък, 3 юли 2009 г.

Моловете, Ла Кантера и завръщането на органичната архитектура


































Природосъобразният дизайн е ненатрапчив, като първобитните пещери или като Мадарския конник. В скалата изображението на Мадарския конник първоначално не е лесно различимо. Не е лесно и да откъснеш очи от човешкото творение върху камъка; толкова рядко се случва творението на изкуството да стои така естествено върху платното на природата. Малко по нататък са двете първобитни пещери в отвесните парчета скали, чиито отвори гледат към своеобразен атриум в гората, нещо като първобитен градски площад. Преди да попадна в тази злачна прелест, чух планината да пее. Огледох се, но не видях никого освен върховете на импозантните скали и зеленото море под тях. Връхлетя ме силна емоция въпреки усещането за клаустрофобия, сякаш планината, оживяла, ме прегърна в едно измислено пространство, в което природата и изкуството бяха двете лица на естеството. После планината замлъкна. Тръгнах по пътечката към отворите на пещерите с праисторически останки и видях между дърветата поседнал върху един камък да свири дядо гайдар в потури, бяла риза и шарен елек, в който беше затъкнал няколко дудука. Изкуството понякога те застига на неочаквани места. И вълнува далеч не само през оптиката на съзерцанието. Десет години преди това изживях същата еуфория в музея на открито Етъра. Десет години по-късно изпитах тотално пренатоварване на сетивата в мола Ла Кантера. До такава степен природата се е превърнала във ваканционно понятие за хората, търговското - във функционално, а изкуството - в музейно, че срещите с трите едновременно на едно място шокират. По един много приятен начин.

Архитектурата e изящно изкуство и добрата новина е, че през последното десетилетие големите инвеститори отново развиха вкус към естетски, артистичен дизайн. Натурализираната красота иде да омекоти студенокръвния прагматизъм на нашето време и колкото по-естествено се вписва в (или вписва в себе си) заобикалящата я природа, толкова по-успешна е тя. Май прагматизмът, веруюто на съвременния бизнес, започва да си партнира със завърналия се хуманистично-природен идеал. Предикатът във "Формата следва функцията" е на път да изчезне.

Тъй като все търсим пионери, прародители и дефиниции, може да се каже, че още през 1907 година Франк Лойд Райт венча изкуствотото си с природата и нарече своя природосъобразен стил "органична архитектура". През 1939 година го обрисува така: "Стоя тук пред вас, за да проповядвам органична архитектура, да заявя, че органичната архитектура е модерният идеал и учение, изключително необходим, ако искаме да видим целостта на живота и в крайна сметка да служим на целостта на живота, без да държим на която и да е традиция като съществена за ТРАДИЦИЯТА, без дори да славословим някоя предзададена форма, налагаща ни визиите на минало, сегашно или бъдеще, а вместо това - да се възхищаваме от простите правила на обикновения разум - или на супер разума, ако щете - определящи формата според природата на материалите".

Разбира се, тази тенденция в един прагматичен западен свят не е резултат от движението на чистите идеи, а на маркетинг стратегии, стъпили здраво върху маркетингови проучвания на егото и потребностите на възжеланата заможна клиентела. През последното десетилетие американските градове се променят, макар че в тази криза възходящата крива ще бъде коригирана. В резултат на няколко едновременно протичащи процеса в обществото, като бума на индустрии с младежка заетост, добра координация на университети и бизнес, която чертаеше ясни пътища за прогресивна кариера на завършилите, многобройно население в пенсионна възраст със свободен капитал и най-вече наложилата се възможност и свобода на консумация тук и сега, веднага и с всички сили, се строяха все по-елитарни домове и комплекси, като луксът забележимо преля от вътрешните интериори в обществените. Джипиес координатите спрямо център и периферия отдавна не определят статуса в обществото. Богатството беше в такива количества и с такава висока точка на кипене, че търсеше излаз без значение посока или индивид. Но то и не предполагаше как демократизирането му ще го промени самото него. Зеленото движение едва ли започна от кабинетите на изпълнителните директори и техните протежета, с малки изключения. Но това е друга тема. Изобилието от капитал предопредели и изобилието от конкуренция, и една от печелившите стратегии за надмощие между инвеститори и строители беше свързана със свободното време извън работата и възможностите за лично самодоволство и самоусъвършенстване - лайфстайла.

Ето така се стигна до идеята да се вдъхне живот на западналите централни части на южните градове, да се концентрират част от заможните хора с артистични ресурси и интереси в центъра а града, който ще се благоустрои с магазини, галерии, кафенета, ресторанти и жилищни сгради. Другата тенденция е да се разтягат границите на града като се строят луксозни съоръжения по краищата, направо сред природата, въпреки протестите на правозащитниците. И точно тези съоръжения, борейки се за парите в ръцете на заможните, претърпяха най-големия катарзис на оригиналност, някаква степен на природосъобразност и лукс.

Едно от най-добрите дизайнерски бюра в Югозапада, "Аламо Аркитектс", фирмата проектирала Ла Кантера, луксозния открит мол в северозападната част на Сан Антонио, описват своя процес на работа като систематично изследване на цел, контекст и култура. През 2007 година те получиха за Ла Кантера наградата за оригинален дизайн и развитие на нов проект на Международния съвет на търговските центрове, организацията, която чрез конкурсите си задава стандартите за дизайн на търговски обекти в цял свят. Молът вече не е монолитна климатизирана сграда на няколко етажа с наблъскани кутийки-магазини. Молът е отворено понятие, търговски квартал, открито пространство с пешеходни зони, улички, навеси и зеленина, с фонтани, пейки, стълби, магазини и кафенета, с детски площадки, светлинни ефекти и артистични акценти, често част от по-голям комплекс с жилищни сгради, голф игрища, хотели, кина. Молът вече трябва да отговаря на естетски критерии, трябва да е красив, различен и в крак с артистичните търсения на времето. Маса покрити молове, построени преди 30-40 и повече години, претърпяват реновации в днешно време.

Не е ли странно, че въпреки предсказанията за покачващи се температури и глобално затопляне инвеститори и търговци предпочитат да строят вече 10 години отворени търговски центрове. Нещо като разкаяние преди раздяла. А може да е поредната офанзива на така омръзналата ни прагматичност, струпване на повече източници и потребители на лукс на по-малко пространство с цел оптимизиране на инвестицията. И неусетно се оказва, че цялото градско население, без значение на възраст и социално положение, обожават красивите места за приятно прекарване и социални контакти. Пазаруването се превръща в сложна психична дейност, но и в позиция по екологичните въпроси и социалното общуване. Последният вик на модата са именно екологичните дизайнерски решения, целящи рециклиране, щадене на природната среда, ползване на местни ресурси, икономия на енергия и суровини.

Молът Ла Кантера заема площ от 121,000 кв.м. и е част от курортен комплекс, притежание на USAA Real Estate Company, който включва и увеселителния парк Six Flags Fiesta Texas, хотел и спа център The Westin La Cantera и две голф игрища, които се ползват за международни състезания. Строителстовото на тези съоръжения не променя значително гористия хълмист терен. Едно от оригиналните проектантски решения на Аламо Аркитектс е да остави буфер от естествена гора между пътя и пръстена от паркинги. За да стигнеш до мола, шофираш през наситено зелени хълмове под безкрайно синьо небе. Молът не се вижда от пътя, защото е терасиран в низина, и след като отбиеш, е необходимо да минеш през зеления пояс, за да различиш сградите и паркингите. По краищата на застроеното място нищо не е култивирано. Дивите склънчогледи и треви си растат необезпокоявани, скалите са остри и начупени. Поне шест месеца в годината Тексас е в плен на лятна жега и архитектите са се постарали да смекчат ефекта й върху пазаруващите. Наели са климатолог, който е разработил сезонни модели на терена с оглед слънчева светлина и вятър. Алеите са покрити с красиви дървени навеси, много от тях решетести, за да правят шарена сянка. Около 300 дървета са запазени при строителството и те осигуряват естествена сянка. Допълнително са преместени на избрани места из мола други десет огромни дъба, най-големият от които тежи около тон и половина. Там, където не може да се оползотворят въздушните потоци, са инсталирани мощни вентилатори. Особено естетична е детската площадка, шарена, заградена и украсена с високи триизмерни дървени латиноамерикански скулптури на маски, в които децата могат да се скрият и да надничат през процепите на очите. Над площадката са опънати разноцветни платна, които пазят сянка. Пешеходната пътека между магазините е дълга около половин миля, е разклонена, разностилна и разполовена от богато аранжиран и терасиран воден канал, засаден с местни водоустойчиви растения. В момента в Сан Антонио има режим на водата за напояване и съоръженията са изключени, но въпреки това са достатъчно артистични и скулптурно самодостатъчни, за да не натрапват липсата на фонтани и ручейчета. Впечатление правят еклектиката от материали (неръждясваща стомана, арматурно желязо, мед, бразилско дърво, местен варовик, стъкло) и цветовата гама, характерни за Сан Антонио, богатството на артистичен детайл, като лампи, светлини (дори и тези върху указателните табели и уличния калдаръм), плочки, стъклени мозайки, цветни стълби, ъгли, фасади, пейки, скулптури, огромни ръчноизработени мексикански гърнета. Тази плеяда от детайли, проектирани и изработени от подизпълнители, се конкурира с изискани фасади на ресторанти и магазини, повечето от които са луксозни марки за дрехи, обувки и козметика. Няколко 25-футови колони са декорирани със шестфутови имитации на растението агаве от неръждясваща стомана, ръчно изработени от мексикански творци. Аламо Аркитектс са използвали услугите на бюро за графичен дизайн fd2s при оформлението на визията и бранда на проекта, както и при избора на графични изразни средства. Фирмата е изработила табели, надписи, сезонни украси и архитектурни елементи като плочници и облицовки за стени. Концепцията им е в духа на времето - ползване на местни материали и местната природа и култура като източник на идеи. Интересно е, че според маркетинговите проучвания мъжете с по-голямо желание посещават Ла Кантера в сравнение с други търговски центрове. Именно те са посочили и нуждата от книжарница, която липсваше в първата фаза на проекта, преди Barnes & Noble да заемат двуетажното пространство на уличката между старата и новата част на мола, която е отворена за движение на автомобили. Много от луксозните търговски марки за първи път идват в Сан Антонио именно защото имат възможност да получат достъп до най-заможната част от населението на града и неговите многобройни туристи. Поради изключителния успех на фукнциониращата част на комплекса, в момента се достроява втората му част с магазини, ресторанти и офиси, в която изкуството е още по-смело застъпено, ефекта още по-зашеметяващ, донякъде и поради добавената вертикална перспектива в строителството и парковото оформление.

Още снимки на този адрес: http://www.have-fun-in-the-southwest.com/La-Cantera-Mall.html.

1 коментар:

Анонимен каза...

Полностью разделяю Ваше мнение. Это отличная идея. Готов Вас поддержать.
[url=http://mastervoda.ru/]виды трудового права[/url]