четвъртък, 16 юли 2009 г.

Костенурката и лъвчето

Нилсен рисърч ни включиха в последното си телевизионно изследване. Пратиха въпросник с няколко въпроса от типа имате ли телевизор в къщи, колко на брой, кои канали гледате и т.н. В плика имаше два долара. Почувствах се неловко и попълних въпросника. Обадиха ми се по телефона и ми казаха, че ще ми пратят още един плик с календар-дневник, където да отбелязвам на кой канал работи телевизора и по кое време. В плика имаше 30 долара. Пак ми позвъниха да проверят дали съм получила плика и дали си попълвам редовно дневника. Стана ми още по-неудобно. Все пак точно с такива едноседмични изследвания се решават рейтинга и съдбите на предаванията. Казах им истината. Заявих, че не ползваме телевизорите, и те ми казаха да им пратя дневника си колкото се може по-бързо, пък било то и непопълнен. Искали да узнаят какво правя с ТВ апарата, пък било то и нищо. След това ми звъннаха на вратата представители на АТ&Т, телефонната ми компания, и ми предложиха супер сделка за кабелна телевизия. Казах им, че сделката е супер, но ние не гледаме телевизия. Мина известно време преди да ми реагират.

И аз така гледах една моя преподавателка по психология в Остин, която беше някакво младо преродено хипарско създание с пантофи на краката, дълги поли, дълга естествено разпусната коса, мъж доктор на психологическите науки и две деца, които тя сама обучаваше вкъщи. Това психологическо семейство, съвсем основателно според сегашното ми аз, беше решило да се раздели с телевизорите си. Дъщерите им гледаха телевизия само когато посещаваха свои връстници. Тогава все още телевизията беше повече от школа за мене в този нов свят и си спомням как вътрешно ги съжалих тези деца, единствените, за които знаех, че са лишени от този източник на вечно развлечение. Години по-късно моите деца не гледат телевизия и ние също. Новини получавам по интернет, предавания и филми също, ако въобще имаме време за такива неща вече, а детската забава е с логото на ютюб. За месец гледане близнаците се научиха да управляват интерфейса и структурата на ютюб, така че сами си правят програмата, в рамките на това, което им е позволено от родителското тяло. И мисля, че подрастващите по същия начин ще се отлепят, ако не е вече факт, от телевизията каквато я знаем. Оня ден се появи новина за 16-годишен ученик, който предизвика фурор из медиите и офисите на високоспоставени господа от телевизията с доклада си за една консултантска фирма, в който пише, че неговите връстници не гледат телевизия, не щракат върху банери, обичат безплатната социална медия, но не ползват туитър. Тъй тъй. Покрай тригодишните ни наследници и ние се подмладихме и следваме младежки тенденции.

Проблемът ми обаче е доста по-сериозен. Изискват се огромни усилия да се конкурираш с доминантната култура, да мотивираш детето да говори на няколко езика и да развиеш отношение към родните култури на родителите имигранти. И виждам, че повечето семейства с родител-имигрант, пък дори и когато и двамата родители са имигранти, са направили избор в интерес на доминантната американска култура и език.

На три години и половина момчетата ми растат триезични, но все повече културата, която най-лесно осъзнават и рационализират, е американската. Тя е по-естествена за тях с наличието на връстници, предвидима и интересна среда и възпитатели - алтернатива на все по-строгите родители. Без да са гледали филмите и без някой вкъщи или около нас да им е споменавал за герои и супергерои, Барни, Спайдърмен и Супермен са вече предмет на обожание. Ние пък като родители увеличаваме избора за подражание и харесване, разбира се, с ресурси от интернет. Откакто гледаха едно видео с пирати в ютюб, въображаемите игри са основно с пиратски сюжети. Препасват мантии и колани, а фланелки се превръщат в папагали на раменете им и шапки. Опасявам се, че ще се влюбят в пиратските си дрехи от Хелоуин, ако им ги предоставя. В градината ходят само няколко дни в седмицата, но вчера Кай Иван се върна с думичката Робокоп. Предполагам пиратите ще отстъпят скоро на Робокоп или Спайдърмен. Вече ми е все по-трудно да контролирам достъпа им до американската поп култура. Обратното, разбира се, също е вярно, ако има добра обществена организация на етнически принцип. Едни познати, трето поколение американски украинци, които живеят в Ню Джързи, щат с голямо и добре организирано украинско малцинство, имат момченце на тяхната възраст, който ходи с казашка униформа навсякъде. Има си две бели ризи с развяващи се ръкави и два чифта широки сини панталони, запасани с червен колан, и зиме, и лете е малко казаче за чудо и приказ.

Понеже нападението е по-добрата стратегия в тази неравна битка, поне за тяхната възраст, в момента близнаците минават през интензивен курс от съветска анимация и песни. Руската и съветска анимационна детска забава е по-достъпна и подходяща за тригодишни от украинската. Българска не се намира лесно на интернет. Тези три руски детски песни и мултфилми създават толкова настроение с прекрасните си мелодии и закачливи сюжети, че в този петъчен ден реших да ги споделя с повече хора. Първите две песни са хитове. Третото филмче, за костенурката и лъвчето, е на приятна лятна тема, особено подходящо за сезона. Костенурката лежи, гледа слънцето и пее песничка. Лъвчето решава да послуша и да попее, и след кратко недоразумение, се съгласява с титуляра на песента, тоест костенурката, и да пее, че лежи и гледа слънцето, вместо че седи и гледа слънцето. Ето това се казва проблем! Между другото, озвучено е от един единствен актьор с три гласа. Приятно гледане (излежаване)!





3 коментара:

Красимир Гаджоков каза...

За мен Остин беше изключително приятна изненада, предвид схващанията ми за Тексас дотогава (2007-ма). Бях само за една седмица, но бях впечатлен от сградата на парламента, историята. И специално от приетливостта на хората на улицата - усмихващи и кимващи.

Атмосферата на 6-та улица е уникална, доста различна от навалицата в клубния "квартал" в Торонто.

В същотъо време - дали заради лятото - града беше много спокоен, тих, живота течеше някак си незабележимо.

Зоя Маринчева каза...

Много ми е приятно да чуя добри думи за един от любимите ми градове, в които съм прекарала едни доста весели години.

Аз попаднах от навъсена София в усмихнатия Тексас и няколко месеца ми беше некомфортно как хората вперват в мен поглед и ме поздравяват, че и те прегръщат, ако се познавате. После така ми хареса, че като отидох в Чикаго правех усилие да не гледам хората в очите, поздравявайки ги, когато се разминавахме. Въобще в Остин е интересно, пък и наоколо има малки живописни градчета, има океан и реки, интелектуална и арт култура, и с изключение на ужасната жега, която изсмуква силиците на хората за няколко месеца, е доста забавно. Н

е знам защо има отношение към Тексас в Америка. Има места, които са доста назадничави, но така е във всеки друг щат, дори и северните щати.

Разбира се, ако живееш твърде дълго в такава лежерна атмосфера, можеш да се омързелевиш-)). През последните няколко години забелязвам обаче по-засилено темпо и по-висок стандарт на живот и доста иновативни бизнеси.

Вени Марковски каза...

Много хубаво есе.
Нашата дъщеря също не гледа телевизия, а ние гледаме само няколко предавания (които, вярно, ги има и в Мрежата): Джон Стюарт, Стивън Колбер, Джордж Стефанопoлус и подобни.
Иначе се радвам, че Ви има! Успех!