неделя, 5 юли 2009 г.

Ну, чумадан, ну пагади


Вчера през час-два поглеждах към новините, форумите, процентите на малките партии, имигрантския вот, нарушенията, срама на рудиментите, библейските цитати(?) на етнически-пристрастените, екзистенциалната криза на победителя, позиционирането на всички, всички, всички. Междувременно отгоре-отгоре (така и не можах да се съсредоточа) зачетох мемоарните есета на лисабонеца Антонио Лобо Антунес, в които той вдъхва живот на Бенфика, квартала на детството си, отдавна погребан под тонове стомана и цимент. Сещам се веднага за два разказа на Стефан Бонев, един невероятен пловдивски автор на разкази, поради което и невероятно подценен, разбира се, на същата тема, само че с български сюжети. Един от съседите на португалеца, Хосе Езикът, имал погребална агенция, която се рекламирала така:

"Защо да продължаваш да живееш, когато за 100 ескудо можеш да си поръчаш едно наистина прекрасно погребение?"

Ето така българските партии си накупиха избирателно своите погребения. С това есе приключих вълненията си по повод избирателните финансови разходи. После се чудих дали да се вълнувам от намесването на Турция във вътрешните работи на Република България. Без да зная цялата истина, реклами по турски телевизии, освен ако не са спонсорирани от самата турска държава, са най-вероятно законни. Във всеки случай надявам се медиите да разровят тази тема, да осветлят фактите преди да продължим с изводите, защото е много интересен казус в балкански и европейски контекст. На тези избори ДПС беше като свинския грип - до който се е докоснал, све отидоха в изолация. Тъжното е, че българи и турци си общуват само и единствено през темата за ДПС. Че не се е появила вътрешна алтернатива на тази силно-централизирана партия. Че въобще има етническа партия в 21 век, подобие на някакъв африкански модел на родовообщинни деления. Че мнозинството трябваще да упражни демократично правото си на мнозинство, за да затъкне устата на самозабравилия се. Сега да не чуя, че имало пак етнически напрежения в България. Очаквам правителството, новото, да третира такива изказвания като пиар криза и да иска доказателства за дискриминация. Всеки път. Защото дискриминацията в България е най-вече по линия честно заработени пари - мафия. Нека да продължим да работим по създаването на гражданско общество, което означава еднакви възможности за всички, ако ще и по американския модел на квоти на заетост или проекти в държавните институции, както и механизми да се тушират с думи, кампании и действия ксенофобски диктаторски апетити. Докато не видя такова законодателство на местно ниво, не бих повярвала в бъдещето на страната. Американците също нищо не правят от хуманизъм и любов към идеята. В тяхното общество на самопровъзгласили се индивидуалисти (един нелош мит) този модел работи, просто защото алтернативата ще да е била корумпирана, ксенофобска, разпадаща се държава от добре въоръжени граждани.

Англоезичните си има един любим израз - "to lift yourself up by your own bootstraps". Да се повдигнем сами с връзките на ботушите си. Което буквално е невъзможно, разбира се, но всъщност означава да се издигнеш сам над културните, икономически и финансови ограничения на произхода и средата си. Нещо като да спреш да викаш неволята да ти оправи каруцата, а да се огледаш и да си я оправиш сам, колкото и невъзможно да ти се струва. Ето това чака партията, за която гласуваха милиони българи. Може би това е ГЕРБ, може да е и някоя друга партия след много години. Но ние нямаме добра предистория на управление. Затова ще трябва да се повдигаме с връзките на ботушите си/цървулите си. ГЕРБ имат много, ама страшно много работа. По рождение те следват породистия принцип на СДС и НДСВ, а именно бързо-сформирана партия с ограничена експертна база около харизматичен лидер с добро медийно присъствие и с членове - хора с по-прагматична жизнена философия, често добре заработили от старата партия индивиди, търсещи още по-добри възможности за развитие или нови хоризонти чрез пренареждане на вече поставените на масата карти. Това е в първата фаза от живота им. СДС на този етап са с най-вече идеалистична членска маса. БСП ги има и двете - и ченгесарско-прагматичните и идеалистичните общности. Не случайно е като грипен вирус - всяка година се ражда наново. ГЕРБ ще изживеят своето израстване със свое правителство и с огромна отговорност на плещите. Една коалиция със СДС може да се окаже добра смес, но само и единствено ако господарите, които плащат музиката в милата ни родна държава, поорежат силовите си дивизии, престанат да пречат на демократичното формиране на средната класа и излязат на световния пазар, което означава по-малко пране на мръсни пари, повече бизнес и участие в световната икономика. И нека на Борисов да не му иде да забранява емигрантски вотове и да се хваща за кобура, ами да помисли за правилата на тези вотове. Да вземе пример от европейските си и американски колеги и да въведе демократични правила на емигрантски вот. Защо например се вдигна минималната бройка гласове за отваряне на секция от 20 през 2005 на 100 през 2009? Заради преразхода на командировъчни? Какво мисли за вот по пощата, например, за дигитализиране на вота, за да се хващат двойно и тройно гласуващи граждани? При тези ужасяващи проценти на купени гласове абсолютно задължително е България да влезе в 21 век и да направи тази практика или много скъпа и опасна, или да използва съвременна технология за пресичането й.

Следващата стъпка на новото правителство трябва да е преразглеждане на един куп закони, опорочени за последните четири години, като назадващия избирателен например, и най-вече този за съдебната власт и наказателния кодекс. Няма прогрес и стабилност без функционираща съдебна власт. Има джунгла, има вълнения, има бедност, корупция, дискриминация, депресии и отчаяние. Ако нещо въобще трябва и може да се реформира и да заработи, нека да е съдебната власт!!!

И все пак, добра новина е, че комунистите са на изхода на играта и им се налага отново да ползват подставени играчи. Може би това е началото на тяхното маргинилизиране. Да живее световната криза, която разтърси всяко едно общество, затънало в собствената си слепота и безсмислие! Защото много хора си бяха повярвали на абсурда. Като в диалога на Йонеско в "Плешивата певица":
"Кога са почивните му дни?"
"Вторник, четвъртък и вторник."
"Това са три дни в седмицата!"

А ако пак нищо не се случи поради слаби нерви и предварително договорени схеми, уверена съм, ще стане като в "Ну погоди". Един куфар-чемадан гони Вълка из каютата на зайчето поради високия бал на вълните и като със зъби отваря и затваря капака си току под опашката му, а той му вика: :Ну, чумадан, ну пагади."
Та така. Ако е писано или пък на електората му писне, завихря се буря и пуска на воля чумаданите.

2 коментара:

Анонимен каза...

За мен тези избори са успех за българските избиратели - това беше осъзнат протестен вот. Избирателите надраснаха агитацията и манипулацията и по този начин потърсиха отговорност от управляващите.
Бат Бойко ще видим как ще се оправя, но през последните пет год неговите стъпки са сравнително принципни -- дано да промени традицийте.
Георги

Зоя Маринчева каза...

Че нещо се е променило в електората, променило се е. До месец два ще знаем как ще протекат следващите 4 години.