събота, 4 септември 2010 г.

Замък



Казах на децата: "Направете замък.
Ето - кубчета, цилиндри, правоъгълници.
Пра-во-ъ-гъл-ни-ци. Повторете. С мен.
Прааааавоооооооъъъъгъъъълниииици. Ци."

"Замък ли? Защо пък трябва замък?"

"Замък. Кули, бойници, стени, огради."

"В замъка живеят вълците ли" - питат.

"Вълците живеят, да, и дракони, и динозаври."





Резултатът беше умопомрачителен.
Резултатът беше артстрой-ин-ста-ла-ци-я.
Поприседнали на припек правоъгълници,
кой напреко, кой направо,кой насън
и кой наяве, натъркаляни цилиндри
по етажите, нагерданени полуокръжности -
префърцунена, натрупана конструкция от
начупени стени и нерамкирани прозорци





Бавно покрай замъка разходих се.
Архитектите-строители поседнаха доволни,
а в очите - вдъхновена мараня на уморените
от тежък труд творци. "Това е замък".
После тръгнаха да търсят нови приключения.
А в очите ми - отчаян смог на пелени
се спуска, тих, потаен ужас на родител
в чийто цели артстрой-инсталациите
идват чак след усвояване на занаята,
и на умение да наредиш в симетрия
и перспектива, да напаснеш
права линия, стена, дисциплинирано
боравене с материалите и формите
под ъгъл и под строй.

"О, не така", им казах. "Как в подобен замък
вълци ще живеят. Коридори, стаи няма,
и стените ви са къдрави. Веднага
оправете този замък." Върнаха се,
майсториха, дялаха,
"Ето", казаха накрая. Замъкът
не беше по-различен, само дето
беше се в небето взрял по-упорито.

Взех, че взрях се в хоризонта,
перспективата. Има някаква естетика,
си казах,
хем е разпилян, и хем центриран,
сякаш го удържа тайна сила,
някаква пикасова метафора.
Малко нестандартен е, модерен,
като замък от космическия век,
или след век от времето ни. Сигурно,
сигурно такива ще са замъците в бъдеще -
нео-ретро-експре-кубистични.
Всичко е възможно в малките главички.
Пък и казахме, че вълци ще живеят в замъка,
а на вълците им дай от хаоса да правят ред,
а от реда кръвопролитие, когато егото зове,
защото вълците са ренесансови издънки,
и непригодни са за тях кошарите,
и само на децата им е ясна тази работа,
и само те дочуват егото на вълците
като възторг и плач на свои братя.


Няма коментари: