събота, 11 септември 2010 г.

В БГ пишат вече само и единствено наркомани

Ето една дискусия от социалните мрежи. Започнах я шеговито (разкривам, че А съм аз), но нали знаете, под шегата винаги тече подземна река от нелицеприятности. Не мисля сериозно естествено, че в БГ пишат само наркомани, НЕ смятам наркоманите за престъпници, а за хора с емоционални недоимъци, предразположени към пристрастеност и нуждаещи се от лечение или контрол. Но ако сте следили Капитал Лайт да речем, ще знаете, че 90% от разказите публикувани в тази притурка, която и плаща за това, съдържат или са на тема наркозависимост. И то в героични съвременни пози, или в романтични съвременни пози - от типа на левчевите пози за фабриките и заводските комини от онова време. Няма и капка социален реализъм, макар че мирише на социална поръчка. И аз се питам що за население е пишещото в БГ и редактиращото, щом филтрира почти всичко останало освен наркофикционални разработки. А може би истината е по-грозна от лична ангажираност, може би е по-октоподена отколкото знаем. Ето така започна тази шега.

А: Имам усещането, че в БГ пишат вече само и единствено наркомани -)).

Б: Вълната от пишещи за дрога е креслива, защото...

А: Преди бяха основно на прахообразно и тревисто гориво, от няколко години смесват яко всички видове горива. В по-"изисканите" текстове замезват със суши. Не са минали още на чист спирт и парфюми, но то е защото не четем достатъчно руските другари. Проблемът е в следното: ако дрогираните можеха да получат висока радост от четенето, едва ли щяха да се боцкат, така че едва ли те са аудиторията на тези текстове - ако четат, те си четат оригиналите Буковски и прочие. Майсторлъкът е как да го напишеш така, че и на ненапушените да им хареса, при условие, че имаме различен ритъм и синкоп на реакция и стимулация на нервните центрове и окончания.

В: еее, недей така, де :))) ние дето нито пием, нито се друсаме, а само пушим легални цигари с бандерол... що не ни броиш и нас :)))

А: От толкова време не съм виждала пушачи на легални цигари, че винаги като отида в супера и видя стековете с цигари зад заключената витрина се чудя кой ги купува тия, аджиба -)). Вие сте невидимите... но твърде модерни за нашето време, твърде модерни, без пост-пре-фикс.

Г: Стига де, А., как така не си виждала пушачи на легални цигари? Сега излиза, че съм изчезнал вид (аз и [..]... хм, нелоша компания, като се замисля) :)))
постскриптум: Абе вие к`во пушите в т`ва Сан Антонио, а :)

А: Вие сте сигурно криогенно съхранени в младостта си динозаври от пушечната епоха. Такива като вас не останаха, пристрастени към едната отрова само и то непроменяща съзнанието -)). Тук не знам какво пушат, нали ти казвам, огромен избор, ...но не виждам потребителите. Никъде не се пуши, а ако пушат, сигурно им е отреден някакъв ъгъл горе из таваните -)). В Остин в студентските кафенета обаче по-често ми се е случвало да подмина тежък облак канабисен дим -). Но ако се пише за това или се обсъжда в поп културата, то е за да се подиграват. Има един куп иронизиращи думички. Иначе доста хора взимат някакви стимуланти, но всичко е под сурдинка. Не случайно цъфтят и връзват тук фентъзи книги, вампири, зомбита и прочие -)). То вдъхновението не идва от дълбок сън или американска Арда -)).

Г: Ха така... И ти страниш от социално приемливото поведение :))) Добре дошла в клуба :)))

Г: А иначе за социално приемливото говорене - да не говорим. То е ясно. Обаче знаеш ли за какво се сетих - добрите стари филми, в които все още беше разрешено да се пуши :) И все в нЕкви моменти на мно-о-ого дълбок размисъл :)

А: А ако знаеш колко пафкане има в Ну погоди. Децата знаят вече връзката между лошия вълк и пушенето -)). А за соц.примеливото поведение - бих чела купища фантази и прочие, а не скучновати, неилюминирани преразкази на социално-битовото-емоционално естество на наркомана. Представяш ли си примерно в Капитал Лайт всеки път да излиза вариация на тема грипноболни да речем - с кърпичките, мукуса, хапченцата с витамини и чайчетата, и болките в ставите, и една голяма емоционална драма -)).

Г: Ти само бъди търпелива - и това ще дойде :) Нека само грипът да се превърне в малко по-ъндърграунд занятие :)))

З: да, някои писатели у нас едва сега откриват дрогата. и я експлоатират като тема, сякаш са открили Америка...

А: Ако съм редактор на списание, ще давам домашно на всеки писател, който ми донесе нещо на тема дрога - да (пре)прочете 200 книги по мой избор от световната класика, вкл. американската от началото на века преди да се прави на нео-постфактум-битник. И после анализ на фабула, стил, синтаксис и прочие. Щото иначе ще седна и ще почна да пиша аз едни разкази за грипнопристрастените и ще видят те що е то драма тогава -)).

А: Какъв ти ъндърграунд в БГ? Та те вкарват и разкарват из кварталите дрога на най-високо ниво. То е като отидеш да ядеш палачинки вече, ама нали трябва да се правим на герои -)). Пък и като няма други сюжети...

Г: Когато през 90-те години (на миналия вече век) изд. "Парадокс" пусна в България Керуак, Уилям Уортън, Хенри Милър, Буковски... хайде да не изброявам, все още беше мн cool. Беше като да четеш апокрифна литература :) Може все още темите да носят нещо от очарованието на забраненото. Или са до такава степен част от градската култура, че се възприемат като пейзаж (да речем - духовен)...

А: Не знам, чудя се и аз. Младата БГ я друса здрава клаустрофобия и презадоволеност. Работа има, пари има, чалга и голи жени и мъже има, т.н. има, абе скука, едното друсане остана, дето да прави живота малко по-разнообразен -)). Когато живях в [...], наркотиците и хапчетата за безсъние бяха нещо съвсем нормално и широко-разпространено (като филоложка/икономистка, аз нямах нужда от такива, де, ха ха), битниците бяха масово четиво, та не знам защо са се зациклили нещата. Може би безумните литературни учебници, дело на моите млади тогава асистенти и доценти, им проми мозъците до степен циклофрения -)).

Е: разбира се! и другите го правят, но не ги четат. Владко Мурдаров, например, пише правилно.

Ж: или са спряли да пишат или са почнали да се друсат

В: всъщност - истината е една - никой не чете, четем се един друг

З: Тези, дето се мъчат да разчупят литературните стереотипи у нас, го правят със стереотипите на 60-те /западните/. А просто трябва да са автентични. Но задачата е такава, а тя трябва да се изпълнява, иначе няма парички, няма наградки, няма публикувани книжки.

В: и правилно, и неправилно да се пише - никой никого не чете. това е грозната истина. В BG четат единствено писателите, но и те го правят чат-пат

А: Да не се лъжем - Георги Стоев беше последният, който се чете масово. И въобще, ако имаме масова лит, то е (не)добре прикритата зад паравана на фикцията нехудожествена литература, тоест опит за автентичност, за която З говори по-горе. И въобще, предполагам, че след 20-30 години ще стане ясно кой "спонсор" е плащал на кого да му създава пазар.

З: Вече признаха публично, че "големите световни успехи" на литературата по времето на зрелия социализъм са организирани и платени от ДС. Това е било част от политиката за израждане на положителен имидж на соца, внедряване в световните културн...и институции и т.н. Въпрос на време е това да се осмисли и преоцени така, че авторите от този период да застаната на автентичните си места. Питам се днес кой лансира, кой плаща и с кава цел? Да се руши старата структура Да се опростачва поколението, за да се управлява по-лесно?... Не знам. Отправям тези въпроси към бунтарите с дрогата, които по презумпция са на добре платени места в медиите и изобщо не са истинските битници, за които драпат да се представят. Подмяна. Остарели младоци. Преоткриване на стари щампи, които НЕ СА адекватни към съвремения момент, нищо че не са изживени от българската литература навремето. Посредствеността е войнствена. Точка..

2 коментара:

frog'n'roll каза...

ама че глупости - и всичките тези хора се оставят да ги водиш за носа :)))

това фейсбукът е един голям бостан

rahenna каза...

@fro'n'roll - да, ама е така. и на мен ми писна от безпочвен, безцелен, папагалски псевдонарко дискурс. обаче споко, задава се нов тренд - тепърва всички изгряващи писателя ще стават адски социални