понеделник, 27 септември 2010 г.

Информацията освобождава, но не е освободител.



Чета няколко книги наведнъж, гледам няколко деца наведнъж, върша няколко неща наведнъж и пиша няколко неща наведнъж. Говоря си с най-различни хора - познати и непознати, бедни, богати, глупави, умни, бракувани, разведени и овдовели, неработещи и работещи със живи и умрели. Ту ми е оптимистично, ту ми е мрачно, според атмосферното и радио-информационно налягане. Телевизия не гледам, туитър не уважавам, но фейсбуквам и блогвам. Обичам да гледам отстрани тупурдиите докато не се наложи да се намеся. Уважавам бойните изкуства, затова съм умерен пасифист. Не разбирам, но се досещам защо хората често вършат и поддържат неща насочени към собственото им изтребване или унижение. Не може да имаш достойнство без съзнание за граница, но и за илюзията на йерархиите, както и съзнание за смисъл на собствения си труд.

Още:


Информацията освобождава, но не е освободител.

Човек е ограничен от собствения си опит.

Детството е борба между фиестата на егото и анемията на егото, между гетото на егото и тогата на егото.

Възможно е да си умен, без да можеш да мислиш. Тези, последните, можеш да впечатлиш като говориш със самочувствие...без значение какво.

Действително съществуват хора, за които другите хора имат само и единствено утилитарна функция. Само и единствено. Голяма част от тях са натрупали пари... никога сами, винаги с помощта на други хора с други идеали. Защото действително има такива, за които общуването с утилитаристи няма нищо общо с хигиената на духа.

Възможно е да започнеш нещо с цел печалба с цената на лъжа и кражба, и да го оправдаеш с богоугодна служба в името на човечеството. Ето това е големият морален дебат от памтивека. Дори и днеседин милиони хора участват в такъв екперимент - неволно пристрастени съучастници и списуватели в книгата на лицата.

Няма коментари: