Тексas e огромен щат, по-голям от целия Балкански полуостров, по-голям и от широката Украйна, и може би затова регионалният туризъм е силно развит. Тексас е със самочувствие. Затова всяко малко селище, което има поне 150 години история, съдилище и магазин за антики, е някаква столица. Щатът си има динозавърска столица, музикална световна столица, има си чак и лавандулова столица.
Когато пътувам из Тексас, особено в източната му хълмиста част, където живея, се превръщам в кулинарен изследовател. Ако някъде рецептурникът на баба е замразен във времето, то е точно в тези малки градчета. След като видиш пет такива селища, гладът за архитектурни приключения, природни хубости и антики е задоволен, но гастрономическите открития нямат край. И да не е на ниво откритие, храната е запазила някаква особеност на приготвяне, така че да запомниш ресторанта и градчето.
Бланко се намира на 50ина мили от Сан Антонио и е известен с лавандуловия си фестивал през месец май. Лавандулата цъфти от май до юли и жителите на Бланко я слагат във всичко - от лимонадата, през саламите, сладкишите, та чак в бирата. Алкалните варовици и сухият климат са идеални за отглеждане на лавандула, но историята на индустрията е скорошна. Собствениците на първото лавандулово стопанство го основават през 1999 година, след което организират семинари за желаещи да последват примера им. Сега около града има над 10 местни производители на дъхавото цвете. Всяка година те организират фестивал, на който гостите на града могат да посетят стопанствата безплатно, да разгледат, да си откъснат цветя, да си купят всевъзможни продукти и предмети направени с и от лавандула, включително произведения на изкуството с вградени лавандулови цветове, да посетят лекции по ароматотерапия и демонстрации на дистилиране на лавандулово масло.
Бригър Потъри е арт-магазин, делящ завеса с кафене, където човек може да изпие бира, произведена в една от местните пивоварни и поне тези, които съм опитала, са с прекрасни вкусови качества. Разбира се, можеш да опиташ няколко вида бира преди да си избереш една. Но думата ми е за изкуството в местния арт магазин. Това е царството на лавандулата. Тя прелива по рафтовете, сияе от пода до тавана в най-невероятни форми и състояние. Всичко е лавандула - от дрехите, през сапуните, шампоаните и парфюмите, до чиниите и чашите измайсторени от местни художници.
В Редбад Кафе си взимам винаги панини с гъби портабела, песто и пресни спаначени листа. Както и сладкиши, Всеки път са различни. Всеки път са безумно вкусни. Забелязвате ли торбичката с вода, блеснала на слънцето под покрива на сенника? Стар тексаски обичай за плашене на мухите.
Декоративен чушков храст. Много популярен из тези ширини.
Архитектурата на сградите главната улица най-често са издържани в колониален латиноамерикански стил, а облицовката е най-често с бял варовик. Тъй като данъците на къщите облицовани с истински тексаски варовик са огромни, средностатическият домосъдържател обикновено не може да си го позволи.
Националният парк Бланко е изграден около реката Бланко през 30те години на 20 век. Той е мъничък, но растително-пищен и удобно разположен в центъра на града по протежението на реката. Този дъб е вторият по големина жив дъб в общината.
Реката е мързелива, гладка и широка, любимо място за къпане, още повече, че общината се е погрижила да изгради плажни места с електричество, вода и грилове по бреговете й.
Местна растителност.
Тази малка ливадка в парка беше любовното място на пеперудите...преди да я окосят.
Общината или съда е била най-важната сграда в тексаските градчета. Не случайно всички са строени в стил импозантна внушителност. Преди да построят общината, обаче, обикновено са вдигали затвор, който често е все още функциониращ. Не че затворите са можели да спрат тълпа от 100 разярени американци, решени да линчуват прекрачил някакви граници съгражданин. Точно това се е случило и в тази община. Сградата е построена през 1885-6 година. Според Регистъра на Историческите Паметници на Култирата, тази сграда е една от най-представителните на това архитектурно изкуство от края на 19 век. Като община и съдилище е ползвана само 4 години. След това е била училище, офис за адвокати, лекари, данъчни и т.н., болница, банка, ресторант, музей, а през 80те години на 20 век, вече нуждаеща се от ремонт, бива продадена. За зла участ на местния богаташ, плановете му да я пренесе на парчета в ранчото си и да заживее щастливо в нея, се провалили с гръм и трясък, когато волята му срещнала волята на гражданите на Бланко. Те съставили комитет за спасяването на историческите сгради на Бланко и събрали стотици подписи в полза на съхраняването на имота като исторически паметник на културата. След като общината под натиска на гражданите и сигурно федералното правителство на този етап гласували резолюция за неотчуждаемостта на имота, сделката се проваля (не се казва на каква цена), сградата е ремонтирана и се осветява от самия Буш младши, тогавашен 50ина-годишен губернатор на Тексас. Сега сградата функционира като музей, и слава богу!
Главната улица в Бланко.
А тази и следващите няколко снимки са щрихи от пътуването обратно към Сан Антонио. Ето така изглеждат крайпътните ранчета и някои тексаски крайпътни магазини.
А фотьойлът е просто находка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар