Свинският грип и сензационната журналистика

В сряда сутрин коментирах на живо в предаването на Лора Крумова и Милен Цветков по Нова телевизия ситуацията със свинския грип в Америка. Казах, че засега е спокойно въпреки все по-невротичната медийна кампания, че на летищата и в градовете няма паника и никой не ходи с маски, но дезинфектиращите лосиони се продават като топъл хляб и хипохондрията отново е на мода. Ако има болен ученик в дадено училище, кампусите на целия училищен район се затварят за седмица. Границите обаче си стоят отворени. Споменах, че има много скептици и лека обърканост поради противоречивите послания на правителството и представителите на държавните здравни ведомства. Дори и към днешна дата, 120 заболели и възстановили се в една 300 милионна държава не е особен повод за притеснение. И едно е Обама да каже, че засега на ситуацията гледат със загриженост, но не е време за паника и страх, друго е след пет минути да парират президента с предсказания на шефовете на щатски и федерални здравни служби за неизбежни смъртни случаи в САЩ. Мийте си ръцете, кихайте в лактите си и избягвайте обществени места, но знайте, че абсолютно е сигурно, че ще има фатални случаи. Да, в САЩ на година умират 36,000 от грип, но това не е пандемия, тъй като СЗО не мисли така, пък и какво са 36 000 вече отишли си от този свят на година в сравнение с възможните жертви от една нова възможна пандемия. Да не говорим, че никой не обясни от какво точно са си отишли тези хора - от самия грип ли или от последващите бактериални усложнения, както и какви са възрастовите характеристики на тази статистика. От друг източник разбрах, че до 5% от тези фатални 36 000 случаи на година се дължат на грипа, а всички останали са резултат основно на бактериални усложнения, като пневмония, и то при хора с отслабена имунна система. Един ден по-късно кампанията става все по-организирана и добре режисирана. Световната здравна организация вдигна рейтинга на свинския грип до ниво 5 и го преименува. В американския център по контрол и предпазване от заболявания (ЦКПЗ) започнаха да валят проби от цялата страна. Това са проби, взети от носа на болни със симптоми на грип, и потвърдени в докторските лаборатории като грип от тип А, чийто подвид е свинският грип. Тези повторни проби от носа се пращат в ЦКЗС, чиито лаборатории са единствените в САЩ екипирани да потвърдят инфекция със свински грип. Времето за обработка на пробите е скочило от 8 на 24 часа.

Но преди това Америка се събуди с новината за първия случай на смъртоносна инфекция в страната, при това на двегодишно дете. И само толкова. Поне няколко часа нямаше подробности. Ето така се създава професионално паника и се правят опити да се тласне общественото мнение в една или друга посока. След няколко часа стана ясно, че детето е гражданин на Мексико, посетило е свои роднини в граничното тексаско градче, имало е здравни проблеми, които все още са тайна. Четири дни след пристигането си в Браунсвил, на 8 април момченцето се разболява от вируса, който е прихванат в Мексико. Пет дни по-късно, на 13 април, близките му го завеждат в болница в Браунсвил. След това е транспортирано в Хюстънската детска болница, където издъхва на 27 април. Знае се, че първите два-три дни са решаващи при грип от типа А, особено ако състоянието на пациента се влоши много и бързо. В началото детето не е дори диагностицирано правилно, но в интерес на истината на 8 април все още не се говореше за този вирус. Както споменах и преди, смъртните случаи са в резултат на усложненията, а именно респираторни заболявания и пневмония. Във вторник най-накрая беше публикуван и разказът на едно от заболелите момичета в Ню Йорк, където тя обяснява симптомите на болестта. Нещо, което се повтаря непрекъснато е изгарящата болка в гърлото. Тя не е можела нито да преглъща, нито да вдишва и издишва лесно, и е поддържала с дни висока температура.

И след всичко това, вчера сутрин послушно се поддадох на масовата психоза, заедно с хиляди майки с настинали деца. Така се случи, че синът ми Кай Иван, който е на три години, целият предишен ден се оплакваше от главоболие, болки в корема, болно гърло и разви температура, която го съпътства цялата нощ и на следващата сутрин. Прочитайки новината за първия смъртен случай в Америка, още повече на малко дете, се притесних, въпреки че абсолютно ясно съзнавах, че щом не казват подробности, се насажда страх и паника с преекспониран медиен шум. Още в осем часа бях в чакалнята на кабинета. Следобедът заведох и Даниела. И така се случи, че ни обслужиха две лекарки, така че имах възможност да си поговоря с двама специалиста. Проблемът на Кай Иван беше ушна инфекция, а вирусните и бактериални проби от гърлото и носа бяха отрицателни. Но разбрах, че само този офис е пратил в Центъра близо 12 проби от последните два-три дни. Повечето от тези хора обаче са или граждани на Мексико, пътували скоро до Щатите, или американци в близки контакти с мексикански граждани. Самите лекарки бяха спокойни и ми заявиха, че сме извън грипния сезон (октомври до март) и април месец са отчели рязък спад на грипните инфекции, за разлика от предишните месеци. Тази година и миналата, според тях, сме преживели едни от най-страшните грипни епидемии. Според тях е имало много случаи на хоспитализирани пациенти. Щом сте преживели този грипен сезон, ще преживеете и свински грип, ми каза едната. При условие, че епидемията от свински грип в Мексико върлува от месец март и Сан Антонио поддържа тесни контакти по бизнес, семейна и туристическа линия с Мексико, логически си помислих колко ли случаи са минали през кабинета им ето така, без проби и Тамифлу. Вече са снабдени с лекарства срещу свинския грип, обаче, така че при нужда ще помогнат веднага. На въпроса какво да правим за предпазване, те ми казаха, че най-важното е да поддържаме добър имунитет с добра и силна храна, чиста вода, и хигиена. Споменаха, че например в Галвестън, друг тексаски град на океана, има живо огнище на активна туберкулоза, но изън града заразата не се разпространява и съответно никой не обявява световна пандемия. Както и за обикновената грипна епидемия, която сме преживели само преди няколко месеца. Бяха резервирани към медийния шум, който се вдига, но се отнасяха с разбиране към моята загриженост. Казаха, че едни от най-натоварените дни са били понеделник и вторник, когато майки непрекъснато са звънели и са искали антивирусни лекарства за хремавите си деца.

Това, което е повече от сигурно, е, че правителството е ангажирало всички федерални, пък и щатски контролни здравни институции да издава инструкции и да информира подопечните им бизнеси. Детските градини например се чистят ежедневно с по-силен препарат, училища и бизнес сгради се дезинфекцират основно. Макар че не се забелязва разлика в живота преди и следи обявяването на заразите, сред определени групи от населението, като възрастни хора и майки с деца, има известно притеснение.

Въпреки невротичната медийна кампания, започват да се появяват данни, които поставят свинския грип в контекст. Все пак през изминалия грипен сезон са починали 55 деца от инфлуенца, но голямата част от децата, заболели от по-агресивните грипни щамове, се възстановяват. Според информацията, която получавам по българското радио, изглежда, че и в България са взети мерки и имат подготовка за евентуална епидемия. Директорът на българския национален център по заразни болести се изказа доста адекватно, съветвайки хората да поддържат добра имунна система с добра храна и витамини, и да си купуват от България антивирусни лекарства преди пътуване в чужбина.
Ако има нещо, за което хората трябва да се замислят в България е, че страната не разполага с лаборатории за изследване на бактериални и вирусни зарази от типа на свинския вирус. Медицинската и лабораторна инфраструктура на една страна до голяма степен предсказва дали една зараза ще се превърне в епидемия, или не, и какъв периметър ще обхване. Защото освен свински грип всяка година има поне една епидемия от стомашно-чревни зарази, не по-малко смъртоносни, предизвикани от замърсени храни.

Много от опасенията на СЗО се основават на историята и изводите от пандемията през 1918 година. Опасенията са, че свинският вирус мутира много бързо, непредвидим е, и може да се върне през следващия грипен сезон много по-мощен и масов. Затова и бързат да създадат ваксина. С ваксините обаче ситуацията ще е по-сложна покрай историята с епидемията на свински грип в САЩ през 1976 година, когато от създадената ваксина умират много повече хора, отколкото от самия вирус. Не трябва и да се забравя, че Мексико сити например е 24 милионен град с лоша вода, замърсен въздух и многобройно бедно население. Да не се пренебрегва и факторът "трети свят". В пиковия момент на епидемията в града са спрели водата точно в най-уязвимите райони, така че хората не са могли и да искат да си измият ръцете. Здравната им система е неадекватна и корумпирана. Няма лекарства, както и лаборатории за изследване на свинския грип. Оттук и вероятността от грешна диагноза, както и масовата психоза сред цялото население, включително и медицинския персонал.

В заключение, тази кампания за предпазване от свински грип започна да се преекспонира извън Мексико, и поставена в контекста на все по-агресивните сезонните грипни епидемии и все по-голямото нежелание да се затварят граници по време на рецесия, може би трябва да се премисли. Време е да замлъкнат, след като дълго време не се споделяха симптомите на заболяването, освен "класически грипни симптоми", някакви потенциални или бъдещи развития се подаваха като "новини" (българите са свикнали на този тип журналистика, но не и американците), избягваше се да се прецени критически ситуацията в Мексико предвид националните особености на здравната им система и икономическото положение, както и да се критикува неадекватната реакция на мексиканското правителство поне в началото на епидемията, чувстват се неудобно, че в САЩ вирусът протича без жертви и се дават странни обяснения как вирусът мутира на Рио Гранде. Както казах и преди, всички страни от типа на Мексико трябва да се притесняват и може би положат добра воля да подобрят здравното обслужване и инфраструктура, и ако това е политически коректният начин, ще преглътнем шума. И без това повечето зрители са скептични, освен в дните, когато децата им вдигнат температура.

P.S. Др. Тим Джонсън, медицинският експерт на ЕйБиСи съобщи преди малко, че учените са изследвали генетичната структура на свинския вирус и са установили, че липсва една аминокиселина, която е част от генетичната структура на по-смъртоносните грипни вируси. Освен това, свинският вирус е близък до този, който е предизвикал епидемия през 1957 година, което може би обяснява защо по-възрастните хора изглежда имат имунитет спрямо настоящия вирус. На този етап H1N1 е толкова агресивен, колкото и обикновената инфлуенца тип А от последните няколко години.

Истинската причина за пандемията от свински грип

Днес най-сетне големите информационни агенции започват да назовават проблема със свинския грип в Мексико с истинските му имена - а именно проблем на една нехуманна, разтурена медицинска система в страна с разпадаща се държавност. Българийо, гледай и чети в огледалото на бъдещето своята съдба! Защо само и единствено умират мексиканци? От два дни си знам отговора, но очаквах да чуя за недостиг на лекарства и затруднен достъп до медицинско обслужване в селски райони, за ниско ниво на ваксинация в обществото и имунна незащитеност поради факта, че климатът в Мексико не предполага чести грипни епидемии, а оттук и мексиканците, за разлика от американците, не са си изработили имунитет.

Оказва се, че линейки отказват да превозват болни, доктори отказват да ги преглеждат от страх да не се разболеят, болници отказват прием на незастраховани пациенти или просто защото са заети, липса на лекарства въпреки уверенията на политиците, че има такива. Държавните агенции, които са длъжни да съберат информация и лекуват превантивно семействата на починалите, не са и стъпили в къщите им. На iReport.com чух, че правителството периодично съобщава с радио реклами симптомите на грипа. Раздават маски, отменят събития. Но Мексико все още не знае кога, къде и защо е почнала епидемията, не са положени никакви усилия да се изолират и лекуват превантивно огнищата на заразата, а именно семействата на починалите и тежко болните. А те са починали и са тежко болни, защото никой не им обръща внимание и не им дава лекарства, дори и медицинските работници. Днес са отправили покана към тях да се явят в болниците при нужда(!!!).

Напуши ме смях и тъжно ми стана, когато американските медии започнаха да информират за по-агресивен щам при мексиканците. Не, една пневмония при нищите не е по-силна защото нещастниците са нищи, а защото местният доктор и държавата отказват да им дадат антибиотик. Хората от епицентъра на събитието град Пероте са протестирали с демонстрации срещу фермата за свине, която според тях ги е разболяла с нов, агресивен щам грип, но правителството им е казало, че това си е най-обикновена инфлуенца.

Мексиканците не са по-лоши от нас, не са по-лоши от американците. Те просто са свикнали да живеят без държавност, с наркомафии, които ги убиват ту бързо, ту бавно, които ги отвличат и тях, и децата им, и бедни, и богати, с полицаи, които са продали душите си на мафии и корупция, с политици, безскрупулни и цинични, с корупция, прокиснала всички прослойки на обществото, с бедност и жестокост, пред която изтощителното трамбоване през пустинята при Рио Гранде е приятна разходка. Общувайки с всякакви националности в САЩ, бих казала, че като етнос мексиканците са сърцето на американската нация, веселото и човеколюбиво, непринудено сърце. И мексиканските доктори отказват да лекуват не защото са лошите ябълки в обществото, а защото не искат да се озоват в същата тази ситуация, в която са техните пациенти - абсолютно незащитени и безсилни, но този път и болни. Дарвинизъм в действие. Виновни няма, причини няма, който оцелял, оцелял. Някаква постмодерна чумна епидемия е обхванала мексиканското общество, защото държавата я няма. Едно е да си постмодерен в Америка, друго в разграден двор. И на този фон става ясна чутовната смелост на новия президент Калдерон да хвърли войската във войната с мафията, както и вероятната му безпомощност да се справи с всякакви по-малки злини, като например корупцията и безчовечността в държавната администрация, дори и когато цял свят ги гледа и иска да им помогне. Сякаш в това отношение няма откъде да започне, няма здрав крайник, за който да се хване. А може и да не иска. Може на него така да му е добре. Слава богу, имат силен съсед, заинтересуван да плаща за командно дишане на цяла една държава. Ето как тръгват пандемиите. И като говоря за Мексико, си мисля за България, един "мексикански" проект в Европа. Но без заинтересувани съседи.

Междувременно американските производителите на свинско, притеснени от наложените от много държави забрани върху вноса на месо от САЩ, са принудили държавната бюрокрация поне в Тексас, скоро и в цяла Америка, да преназоват "пандемията от свински грип" на по-успокояващото "северноамериканска инфлуенца". Чакам следващото признание, а именно, че в Сан Антонио и другите такива погранични райони, където спасение от контакти с Мексико няма, отдавна вилнее свински грип, сигурно вече и затихва. Репортажите за заболели ученици откланят вниманието към училища и други организирани форми на живот, но едва ли някой вярва в есклузивността на учениците, що се отнася до грип. Просто правителството може лесно да проследи една епидемия в училищата и военните бази, откъдето са и данните за свински грип и където е "прихванат" първия случай в Америка покрай рутинни грипни изследвания. Американците оцеляват, защото често и рано ходят на лекар, разчитат на антибиотици при бактериалните усложнения вместо на компреси, а лекарите не отказват да преглеждат болни пациенти. Още защото за по-тежките случаи имат болници, които в голямата си част не отказват прием на пациент. А за една пневмония, защото свинският грип убива, когато се получи такова или друго респираторно усложнение, е страшно важно да се идентифицира рано и пациентът да получи лекарства. Иначе ми е странно, че веднага се препоръчва Тамифлу, което е скъпо патентовано лекарство, а не се обясни дали и други антибиотици не помагат, например такива, от които фармацевтичните компании не печелят толкова добре. Иначе добре е, че светът се интересува и реагира дори прекалено настървено. По-добре настървено, отколкото вяло, защото опасенията от мутиращи, по-остри форми на грипа са валидни и защото има доста държави, където нивото на медицинско обслужване е като това в Мексико.

Лоша работа, свинският грип е в Сан Антонио

Мексико е на един хвърлей разстояние от Сан Антонио. Шансът пограничните райони да бъдат изолирани от вилнеещия в Мексико свински грип е минимален предвид ежедневния трафик на хора в двете посоки. Хиляди мексикански граждани пазарят в американските молове и хранителни магазини, а много американци от мексикански произход пътуват ежеседмично до родните си места в Мексико. Много от пътуващите се занимават с разносна търговия. Сан Антонио е важен тъговски дистрибуционен център. Казано с няколко думи - ако ще има епидемия, Сан Антонио е вече заразен.

Засега в Мексико грипът е причинил смъртта на 81 човека и е разболял 1324. В Щатите има данни за 11 случая на заболяли, като само един човек е бил хоспитализиран и всички са се възстановили. Два от тези случаи са в Сан Антонио. Това, разбира се, ме притесни, макар че разболелите се ученици живеят доста далече от моя район. Дори си мисля, че най-вероятно има много повече болни, но в Шатите този щам на вируса сякаш се среща с някакви защити, тъй като през годините, в случаите на зараза, вирусът рядко е причинявал смърт.

От година и половина децата ми ходят на детска градина и получавам лично последна информация/илюстрация на епидемиологичната картина на града. Боледували сме по няколко пъти от розеола (оказва се, че може да се доразболееш от този тип вирусен грип поне два пъти, ако не се появи типичния обрив с бледи розови пъпки), болестта на ръцете, краката и устата (тип шарка, която започва с болезнени пъпки в устата) и най-обикновените грипове и простуди с висока температура и/или болки в костите. Последният път, когато боледуваха беше преди две-три седмици и се наложи спешно да посетим доктора поради силни болки в ушите и гърлото, които за първи път причиниха разтерзаващ плач и викове у детето. Междувременно се разболя и брат му. След няколко дена и аз се разболях, и странно, за първи път болестта се разви за едно денонощие и леката кашлица се придвижи за няколко часа дълбоко в гърдите. Кашлицата беше изключително болезнена и честа. Имах усещането, че няма да мога да си поема дъх, което ме хвърляше в ужас. Не можех да си намеря място от болка, която идваше толкова дълбоко от белите дробове, сякаш някой ме замеряше с ножове.

Симптомите на свинския вирус са тези на всеки грип - висока температура, болки в мускулите и костите, главоболие, зачервено гърло, кашлица, често с болки, затруднено дишане, хрема, отпадналост, треска, при някои заболели - диария и гадене. Усложненията са пневмония, заболявания на дихателните пътища и смърт. Докторът, при когото отидох, имаше съмнения за пневмония, но снимките разсеяха диагнозата. Той реши, че все пак го притеснява шума в гърдите, че може би е началото на пневмония или бактериална инфекция и ми предписа по-силния антибиотик. След 10ина дни грипът беше спомен. Не знам дали е бил свински или друг грип, но симптомите са почти идентични.

Това, което се питат специалистите е защо умират хора в Мексико, а в Щатите често заболяването протича по-леко и е с благоприятен изход. В САЩ сред заболелите има деца, които имат естествени защити срещу вируси и бактерии. Освен това голяма част то населението се ваксинира срещу грип и ползва медицински услуги при най-слабото оплакване. В Мексико жертвите на грипа са основно хора между 20 и 40 години. Човешкият организъм няма защита срещу този вирус и една силна имунна система при среща с нов вирус може да действа като мощна авто-неутронна бомба. Част от заболелите са сигурно фермери, които са били в контакт с прасета и или не са обърнали внимание на себе си, или не са могли да получат медицинско обслужване. Защото този вирус е лечим, слава богу. Ако се установят симптоми, до два дни трябва да се премине на антивирусно лечение със силни антибиотици. Децата може да са заразни по-дълго време от възрастните. Засега се препоръчва избягване на публични места и контакт с хора. Разпространява се лесно и чрез кашляне или кихане. Засега няма ваксина, която да предпази от този вирус, но се препоръчват нормалните мерки срещу грип: стой далече от хора, мий си ръцете често, не пипай лицето.

Симптоми на свинския вирус при децата, при което се налага спешна консултация с доктор:

учестено или затруднено дишане, посиняване, отказ да поема течности, температура с обрив, грипни симптоми, които минават за малко, но се появяват отново в изострена форма, раздразнителност до степен нежелание от страна на детето да бъде държано на ръце, отпадналост и вялост, липса на желание за контакт или детето не се буди от сън.

Симптоми на свинския вирус при възрастните, при което се налага спешна консултация с доктор:

затруднено дишане, болки или дискомфорт в гърдите или корема, виене на свят, объркване, често повръщане.

Данните са на американския Център за контрол и предпазване от болести (CDC). Адрес на подкаста: http://www2a.cdc.gov/podcasts/player.asp?f=11226.

Лоша новина за мутризираната държава

"Гражданин събаря акциза за автомобили"! Отдавна вестникарска статия не ми е действала толкова освежаващо. Един гражданин не е махнал с ръка и платил някакви си 2000 лева, не е казал "абе, по-лесно ми е да си платя вместо да се занимавам с тези идиоти", а се е възползвал от легалните демократични канали, по които дори и един единствен гражданин може да препъне и понамести в някакво отношение изкривената орбита на една глупава, алчна, мудна и враждебна държавна администрация. Водещата статия за 23 април на вестник "24 часа" говори за съдебно дело относно акцизи върху вноса на автомобили от ЕС, заведено от български имигрант във Франция първоначално в български съд, а впоследствие и в Брюксел. Става въпрос за 2000 лева, най-вероятно нищожна сума в сравнение с парите и времето, които са му стрували адвокатските услуги и правния казус, преминал през няколко съдебни инстанции.

Колкото и да не е модерно в България днес да се мисли за принципа на общественото благо, практиката да се загърбват лъжите, невежеството, ограбването и грубото незачитане на граждански права с безпомощно вдигане на рамене, да се канализира недоволството в празнопсуване и депресии, е довела до мутризирана икономика, при която всяко българско семейство е вече по някакъв начин обвързано с мафиотските структури я в силовите й, я в икономическите и политическите им проявления. Това означава едно - когато дойде време да се промени статуквото, ще застанат един срещу друг братя, сестри, братовчеди, родители и деца. Защото мафиотската структура функционира само и единствено във вакуумите, оставени от легалната обществена власт. И когато има избор, човек едвали би се отдал на една непредвидима, жестока, обезличаваща любовница, освен когато няма друг избор. А избор засега, слава богу, българите имат.

И не е случаен фактът, че имигрант е тръгнал по пътя на съдебните жалби. В американското и европейските общества определено не е грозно или антипатриотично да се говори за принципа на общественото добро. Човек има усещането за работещ обществен договор, законност и ред в държавата, при което всеки е длъжен да си изпълнява съвестно задълженията си, за да му се гарантират правата и достойнството. Ако аз очаквам полицаят да си изложи живота на опасност и да тръгне да преследва престъпника, който ме е ограбил, най-вероятно този полицай очаква от учителката на детето си компетентна грижа, или от снабдителя на магазина, където пазарува, качествена храна. Ако пък не си доволен, има съдебна система, която в голямата си част работи добре и съвестно, вслушвайки се в съществуващата моралност на обществения договор, но и въздействайки й според еволюцията на това общество. И не на последно място са медиите, където голямата новина е обикновено толерантността и политическата коректност, колкото и да не я разбирах в първите години на моята имиграция, или каквото и да е, но представено от две гледни точки. Даже и в най-тъмните бушистки времена, когато една дума против иракската война се интерпретираше от истаблишмънта и спотаилото се след 11 септември гражданско общество като агресия срещу съседа ти войник, сражаващ се за мирното американско небе, достатъчно хора вярваха в своите граждански и конституционни права, и в силата на индивидулания глас и правото на собствено мнение. Обама не се появи от нищото, той олицетвори дълго отглежданата от медии и изкуство американска вяра в супергероя (Крали Марко в български вариант) - индивидуалният човек, вярващ, че системата може да се промени според някакви принципи на толерантност и човешки свободи, ако достатъчно хора застанат до него, и говорещ за принципи, без да се заангажира с отправените му насмешки и подигравки. Може това да ви звучи патетично и анахронично, но то е защото България е антиутопия в действие, където ценностите, такива, каквито осигуряват спокойствие и баланс в една система на принципа на взаимно ненападение и разбиране, са изпаднали от координатната система. За българския гражданин злото отдавна е спечелило двубоя, пък и какво ти зло, когато е най-изгодно икономически и морално да се примъкнеш към някоя сива пирамида и да засмучеш от хранилката, ощетяваща я бъдещето, я ближния. В антиутопията, както знаем, промяна не се очаква, защото агентите на промяната и различието се унищожават. Затова идеята, че някой помага на някого, дори и когато преследва частния си интерес, е странна и срамна, направо си заслужава наказание. Цялото това надхитряне между хората в българското общество някак си протича извън реалното физическо съществуване на човека, защото в противен случай всяко индивидуално хуманоидно тяло с глава на раменете, от Бойко Борисов до най-бедния и незаинтересуван от политика "смачкан" българин ще забележи и ще направи нещо относно счупените плочки под обувките си, или абсурда "сирене с растителна мазнина", или туловището на поредния автомобил, удобно заспал на тротоара, мястото, уж отредено за пешеходци, или унищожаването на природни богатства по една известна схема и с минимална обществена съпротива. И много други неща може да забележи човек, ако все още в главния му процесор съществува остатъчен код с мръсните думи "граждански права" и "отговорност". И ако средностатистическият българин е психически и физически уморен, защото върви с часове километри вместо да хване автобуса и да продупчи билетче от един лев, търси магазините за дрехи втора употреба вместо да може да си позволи да си купи блузка от 30 лева, търси работа с "връзки", вместо по специалност и способности, ходи (е връщан) по няколко пъти до държавните и градски адмнинистрации, за да си извади един документ, то къде са неправителствените организации, на които им се плаща да идентифицират нарушенията на правата и възстановяването им. Как е възможно да няма една правистка организация с иделна цел, която да осигурява нужния моизъчен капитал за дела като горното? Няма, защото тези организации се правят по инициатива на човек. Обикновено се започва от една единична човешка история, една единична човешка амбиция. Ето, имигрантът от Париж Петър Калинчев показа, че е възможно да се тръгне срещу бегемота. Показа, че ЕС има съд, който може да нареди, макар и не директно, на българската администрация да се поправи. Почва се с лична история, минава се през дебат за ценностите и принципите на съвместно съществуване и след това се действа - яростно, последователно, настоятелно, обръща се по един камък на човек. Според личната ти история. А че скоро ще трябва да се случи този сценарий е почти сигурно. Ако по-възрастните и уморени поколения могат да живеят със спомени и компромиси и вече завързани връзки, младата кръв не понася хаоса на компромисни ценности. По 2000 младежи протестират безумни убийства на млади хора. Едни частни трагедии с техни връстници, при което евентуалните извършители са в ареста, са повод на протест! Те са аполитични, така че притестират срещу самия акт на злото. Те някак си винят държавата и обществото за това, че е допуснало техни връстници да паднат под ножа на други техни връстници, в които се е вселил демона на античовешкото зло. Те са по-моралистични от нас. Те се чувстват несигурни в безпринципна държава с безпринципните си родители и по-големи братя и сестри. На мен те ми казват едно: човещината и индивидуалното достойнство са програмирани в човека, дори и в тези, чието детство е преминало под знака на тяхното отрицание. А за бъдещето на една мутризирана държава, това е лоша новина.

Фиеста по време на Великден

Великденското утро в Сан Антонио беше благословено с чисто небе и ефирен въздух, лек за дишане, прецеден през сините облаци, заместили ревливото небе от предните няколко дни. Палмите се посъвзеха, а розовите храсти пред къщите подивяха. Вече седмица католическият Джизъс Крайст беше възкръснал и донесъл мир и любов на вярващите, разпродажбите на шоколадови яйца и зайчета зациклиха, а ние се готвихме да отидем на сутрешна служба в руската църква на улица Каролайна в центъра на града. Сутрин обаче православните църкви в Тексас са затворени до един часа, но в 10 сутринта ние все още не знаехме за новото разписание. Намерихме се пред църквата с Н. и А., както и с една 50ина годишна красива американка, предвождаща група от трима украински и един омански военнослужещи. В Сан Антонио има няколко военни бази, най-големият медицински военен център, както и невероятно добра езикова школа, която приютява за няколко месеца стотици военнослужещи от цял свят, дошли да минат през интензивнен курс по английски език. Предложих да отидем в централната католическа катедрала Сан Фернандо, едно невероятно красиво архитектурно бижу, дар от първите заселници на Сан Антонио, които оказва се, идват от Канарските острови. Катедралата жужеше от пречестяващи се християни и службата всеки момент щеше да продължи. Беше много тържествено, няколко свещеника пречестяваха с хляб и вино, и в суматохата ние се запромъквахме до централната част на катедралата, за да си запалим свещите. Весели и превъзбудени, разминавахме се с разплакани католици, докосващи с треперещи ръце колената на Христос от импозантната статуя от едната страна на олтара. Запалихме си свещите и излязохме. Някак си сюжетите се разминаваха. Пред катедралата цареше безвремие. От сцената в долния край на площада се носеше мексиканска музика, хората излизаха от църквата и бавно си тръгваха, други си купуваха хамбургери, трети прсото се наслаждаваха на деня. Поради режима на водата за напояване, фонтаните бяха замлъкнали. Затова пък птиците пригласяха на акордеона и китарите. Втората част на деня се отдадохме на ядене и пиене. Барбекюто димеше, българската ракия се пиеше с пожелания за здраве, яйца се чупеха, слънцето ни изгори, но ние твърдо отказвахме да се скрием и дочакахме пладне в гостоприемния двор на А.и Н. Преди да започнем трапезните чествания обаче, Фиеста Сан Антонио напомни за себе си.
Сан Антонио умее да организира купон. Даже и когато не живеех тук, задължително поемах на юг за новогодишното празненство. Пет-шест сцени с музика за всеки вкус, храна и панаирни забавления, надъхана за музика и веселба многолюдна тълпа, светлина и студ в новогодишната нощ. Туристическото сърце на Тексас е превърнало не особено събитийната си, но ключова гранична история в мултимилионен маркетингов продукт, а за сол е добавило и такива празници като Фиеста Сан Антонио. През 1891 годинa дамите в града решават да организират честване на героите от Аламо и битката при Сан Хасинто от 1836 година, в която армията на генерал и първи президент на тексаската република Сам Хюстън извоюва независимост на Тексас от Мексико. Украсяват карети, теглени от коне, колела и салове с цветя и настаняват в тях малки деца, също костюмирани като цветя. Накрая участниците в процесията си устройват Битка на Цветята, най-голямото събитие на фиестата и досега. Честването било толкова успешно, че продължили да го организират всяка година около 21 април, като бройката и вида на събитията се увеличавали, за да се превърне днес в 10-дневно забавление с над 100 прояви, до една спонсорирани от неправителствените организации в града и осигуряващи на бюджета 284 милиона долара годишно. Музика, храна, изложби, балове, маскаради, шествия, патритични прояви с участието на армията, улични фестивали поддържат интереса към това грандиозно събитие. Стара традиция е избирането на крал и кралица, както и принцеса, 12 дукеси от града и още 12, които не са от самия град. Те се явяват в пищни рокли, струващи от порядъка на 10,000 долара всяка. Избират се също най-различни миски, както и тийн кралица и нейните придворни дами. Всъщност, изборът на цялото това кралско войнство става с наддаване на пари, които след това отиват за благотворителни цели. На част от снимките са именно тийн кралицата и нейните придворни дами и пажове, които, както и останалите короновани особи, посещават различните събития по време на фиестата. Тази година фестивалът се откри през православна страстна седмица. Останалите снимки са направени пред централната катедрала на града Сан Фернандо, построена в стила на катедралите на Канарските острови като подарък от първите заселници на Сан Антонио. Там именно си запалихме великденските свещи, тъй като православните църкви не отвориха врати до 1 часа наобяд. На път за вкъщи попаднахме на църковен фестивал, на който позираха тийнеджърската кралица и нейния двор. Вечерта раздадох козунаци и яйца на съседите и се отбихме на великденското парти на сирийските ни съседи. Така Христос възкресе два пъти за седмица на нашата улица.

Мамо, ще заведа татко на пързалките...

Намерете децата на тези снимки. От известно време детските площадки са пренаселени с ... татковци и мами. Кой кого води на пързалките? И кой може да играе спокойно при толкова великани, дето ти се мотаят в краката и те преследват неотлъчно като бодигардове? Така ми се тича, ама как да оставя родителското тяло на пейките. Ще вземат да викат пак, че ще им докарам инфаркт. Ще продължим с разтегателните упражнения. Хайде, време е да преместя татко на люлките, че му стана скучно на лоста.

За рождените дни и играчките

снимка: удряне на пинятата, любима мексиканска традиция за рождени дни





Световното предлагане на играчки намалява! Не, не съм попаднала на официални статистики. Налага се да пазарувам играчки за няколко рожденички. И макар че в кризата се очаква срив в иновациите и обемите на производство, не отне и половин година да усетим резултата тук, в меката на играчките. До преди няколко месеца магазините за преоценени стоки, които изкупуват на едро артикули, за които има свръхпредлагане, липса на търсене, или леки дефекти, пращяха от детски играчки и дрехи. Имаше голямо предлагане на по-сложни и скъпи играчки. Например, едно пиано с истински звук и клавиши, в магазин за преоценени стоки струваше 30 долара. Имитациите на истински коли пък бяха 70-80 долара, при условие, че вървят за над 150-200 в "Уолмарт", например. Всякакви малки колички, автобуси и влакове можеха да се намерят на цена между 1 и 4 долара. "Таргет" и "Уолмарт", където цените са вече на нивото на специализираните магазини като "Тойс ар ас" също са отделили по-малко рафтове за детски играчки, или пък са ограничили разнообразието. Така за дете на една годинка днес имам избор от точно десет продукта в който и да е магазин, някои от които са всъщност с етикети с означение за над 9-месечни деца. Например, куклите са почти всички за деца над 3 години. Тези, които стават за едногодишни деца, са два вида. Дъска за писане със съвременна технология за триене - един вид. За кубчетата имам избор между два вида материал, два вида размери и по един артикул от тези два вида. Само преди няколко месеца накупих много играчки от типа на пеещи, светещи, с образователна цел, с най-различни форми и герои. Има ги и сега, но като богатство на цветове, комбинации, и песни, са знчително по-бедни. При избора на подарък за 6-годишно момиченце имах още по-голяма дилема. Дали да купя нещо с марката Хана Монтана, по която са луднали всички момиченца, но играчките са някак си твърде "пораснали" и неестетични, или устройство за заплитане на косата, или розов чаен сервиз, или малко розово компютърче с някакви образователни игри на едно миниатюрно екранче с дразнеща резолюция. Да не говорим, че преобладават играчки с марки на мюзикъли, филми или наложени брендове като улица Сезам и влакчето Томас. Има няколко фирми, които произвеждат органични играчки, като "Мелиса и Дъг", но и те скоро се появиха в магазините за преоценени стоки, което означава, че цената им е твърде висока и не се купуват.

И като си помисля, че тригодишните ми близнаци не поглеждат играчките в коша. Най-голяма радост наскоро предизвика една дъска за ограда, подпряна от единия край на повдигнатата циментовата плоча в задния двор, по която ходеха и балансираха според това къде е центъра на тежестта. Пианото, китарите и въобще музикалните инструменти, включително всичките ми кухненски дървени лъжици и други уреди за стриване, мачкане и бъркане (някои от които са вече неоткриваеми), са също хит. Топките са любима играчка през ден. Пързаляне с по-големи колички с колела и седалка, върху които може да се стъпи, е ежедневна радост. От време на време регресират до кубчета, които не толкова се подреждат, колкото се пробва здравината на картона с крак. Дъските за писане и рисуване, книжки и малки колички. Диваните, по които се скача. Ровене в шкафове и чантата на мама. Това е. Всичко останало се ползва с цел преиначаване на функцията, изследване на здравина и еластичност, разглобяване, хвърляне на земята и правене на трески. Вярно, и това е игра, но не и според авторите на играчката.

И все пак, жалко е, че повечето играчки, които не намирам вече по рафтовете, са образователни. И че такива най-вече се правят за бебета и деца до три години. А за по-големите има индоктриниране в силата на рекламната марка, при което се лепва името на поредната любима певица/филм върху всевъзможни предмети от бита. Или козметика. Има и друго странно нещо. Все по-малко електронни игри. Просто си личи, че сме се придвижили към ново поколение. Това на 12-16 годишните, зомбирани от четирите бутона на електронната игра в ръцете, е вече минало. Новото поколение играе в мрежа с други, непознати потребители (надявам се деца) от квартала, гледа много, ама много телевизия, пее песните на Хана Монтана с китара или микрофон, инкрустирани с Хана Монтана, и на рождените си дни, ако не организират собствен спа център в къщи, водят гостите си в специализирани магазини за козметични и фризьорски услуги за деца. Добре рекламираната, тоест успешна, алтернатива е 2 часа за 200 долара в най-близкия център за игра с огромните надуваеми пързалки и замъци, където се скача до полуда, и най-различни катерушки. На мен, пък и на повечето майки тук, най-ни харесва рожден ден в парка до детската площадка. Всъщност, сезонът на рождените дни при нас тепърва се открива, така че ми предстои освежителен курс. И все пак, утре трябва да купя подарък. В краен случай - дънки и блузка. На всеки рожден ден се подаряват поне по един чифт дънки. Може аз да съм тази без въображение този път.

Големият американски дебат за смъртта на книгоиздаването, такова каквото беше, и на печатната книга

Новите книги в САЩ за 2008 са донесли на своите издатели чиста печалба от 24.3 милиарда долара, което е с 2.8% по-малко от 2007, докладва Асоциацията на американските писатели въз основа на годишните отчети на 81 издателя. От 2002 до 2008 продажбите са растели годишно с 1.6 %. Най-голямо увеличение е отчетено при електронните книги, макар че приходите от тях засега са незначителни, възлизайки на $113.2 милиона, което е 68.4% увеличение спрямо 2007. Със шокиращите 13% са спаднали продажбите на книги с твърди корици за деца и възрастни. Продажбите на книги с меки корици, чиято цена е между 14 и 18 долара, обаче отчитат растеж от 3.6%, а тези с твърди корици, които вървят на цена от 27-35 долара - 6.4%. Художествената литература не може да се похвали, че е сред бестселърите на пазара, макар че вкупом 4.8 милиарда долара за книги с твърди и меки корици съвсем не е лош резултат. Юношеските и детски книги отчитат общо 3 милиарда долара продажби. Най-добри резултати отчитат учебниците – 6 милиарда долара за учебници от 1 до 12 клас и 3.8 милиарда долара за университетски учебници. Продажбите на професионални книги също са паднали леко, с половин процент, спрямо 2007 до 3.5 милиарда долара. Пазарът на аудио книги се е свил с 21%, а този на религиозни книги с 7.6%. Януарските продажби на 2009 според асоциацията са обнадеждаващи. За САЩ увеличението е от порядъка на 3.6%, за Канада – 6.7%. Всички резултати се намират на този адрес: http://www.publishers.org/documents/S12008Final.pdf

Една ниша в книгопечатането обаче се радва на 32% скок в продажбите в сравнение с първото тримесечие на 2008 година. Канадската "Арлекин Ентърпрайзес" празнува 60тия си рожден ден тази година. На цена 5 долара за книга, розовите романи са достъпни за всеки джоб, или по-точно за всяко женско портмоне, защото клиентелата на този жанр е изключително от женски род. Формулата на успешния любовен роман, според материала в "Найтлайн" на телевизия ЕйБиСи, е връзка между жена и мъж, която бива последвана от щастлива разръзка.

За последните два месеца статиите и блоговете, в които се обявява смъртта на печатната книга/списание нарастват в геометрична прогресия. Хорът на пеещите смъртоносни фантазии достигна такова кресчендо, че вече тезата им не е на мода даже и породи вълна от статии, в които се отрича смъртта на книгата. Никой не оспорва масовите уволнения в края на миналата година обаче. Разглезената от десетилетия рекламни приходи индустрия се бори със зъби и нокти за своето оцеляване, слава богу. Издателят на "Бостън Глоуб", компанията "Ню Йорк Таймс", в момента води преговори за отстъпки с професионалните съюзи на бостънския вестник. "Рийд Екзибишънс" са прекратили плановете си за панаирите на книгата Toronto Book Fair и BookExpo Canada, където обикновено си даваха среща книгоразпространители и независими издателства, заедно с големите търговски къщи. Веригата от книжарници "Бордърс", конкурента на "Барнс и Ноубъл", е на ръба на банкрут. Литературните рецензии във вестниците са на изчезване, но дори и да присъстват, почти не влияят на продажбите на книгите, пък и на културния национален диалог, освен ако Опра или блог-общност не се намесят. Големите издателски къщи слухтят за следващия Дан Браун, работейки на принципа на щастливата случайност - бестселъри, които спонсорират останалите им книги. Случайни, защото няма формула на успеха. Милионните хонорари, които се договарят преди още книгата да е написана дори, отиват за спортисти, политици, артисти, хора, добили някаква по-масова известност, без значение за какво, както и автори на бестселъри за техните следващи книги. Тези са и книгите, които големите къщи рекламират. Това означава бизнес модел от типа на Уолстрийт, работещ с непокрит риск, на принципа на ексклузивност и отчаяно печалбарство. Така се режат късове от бъдещето, защото лоялна публика и добри автори се отглеждат с времето. Сред телевизионните сериали за последните десет години има безброй много примери на рано-прекъснато екранно присъствие на базата на ниски печалби през първите сезони, възпрепятствайки по този начин публиката да формира вкус към дадено заглавие.

Има вече издателски къщи, които експериментират и с конвенциите на възнагражданието. "Алгонкин Букс" са въвели ограничение на предварителния бонус до 100,000 долара и делене на печалбата по равно между издателя и автора. От друга страна, уволнени журналисти се амбицират и започват да основават блогове и уебсайтове, търсейки полу-платен или ниско-платен бизнес модел. Сформират се тинктанкове за спасението на печатните списания. Едно от тях бе наскоро огласено от уважавания професор по журналистика към Университета в Мисисипи Самир Хушни и вече предизвика огромен интерес сред все още работещи и уволнени издатели и редактори от индустрията.

Общото мнение е, че печатните медии и книги няма да изчезнат, но ролята на рекламата във формирането на приходите и съдържанието ще намалее. Изданията ще се правят на общностен принцип в по-малък редакторски състав, ще диверсифицират бранда си във всички видими и невидими маркетингови полета, най-вероятно ще поддържат висока цена от над 10 долара на копие, но ще доставят на абонатите си допълнителни продукти. Оказва се, че страни като България вече са революционизирали модела и може да дават идеи и пример на американските издателства за симбиоза между медия и книжна индустрия, медия и филмова и музикална индустрия. Връщайки се обратно към книгите, преди месец стана ясно, че издателството "Томас Нилсен" ще публикува и продава книги с твърда корица и безплатен бонус за клиента - аудио и електронната версии на книгата. Това се прави за първи път в САЩ. По същото време "Амазон", родителят на Kindle, обяви, че притежателите на iPhone и iTouch вече имат достъп, платен, разбира се, до 240 000 електронни книги. Kindle засега се продава за $359.

Повечето от издателските къщи прекрояват своите поделения, елиминират, уволняват, а някои започнаха и да създават нови. "Харпър Колинс", например, ще започне да издава книги за поп-култура – музика, дизайн, мода, забавления и спорт, под логото It Books. По-малките независими издателства също премислят бизнес модела си, част от тях изкупуват свои братовчеди и конкуренти, други планират включване на новите онлайн медии в продажбите и рекламната стратегия. Според консултанта и издателя Боб Сакс (http://www.pubexec.com/pubtalk/bob-sacks.html?page=1) причината за лошите времена в издателската индустрия са недалновидни ръководители, изпитващи ужас от непознатото бъдеще, както и състоянието на икономиката. Той вярва, че това, което става в момента е «технологичен цикъл на драматична промяна». След който ще настъпи нова ера на издателска експанзия. И хартията ще е само един от начините, по които думите ще стигат до читателите. А що се отнася до аргумента, че на екран трудно може да се чете роман, Сакс елегантно подрива тезата: "Същите тези шефове, които с часове четат стотици съобщения по блакберито вкъщи, на срещи или докато пътуват, в същото това време отричат, че човек не може да свикне да изчита дълги текстове в дигитален формат." Неслучайно летят глави в издателския бранш.

Ежедневие и чуждоезиково обучение по Великден

/снимка: http://velikden.freebg.eu/



Католическият Великден премина мирно и шумно в нашия квартал с купони и автомобилни блокади по улиците. Босненско-хърватското семейство беше събрало 50ина приятели и до след полунощ ни радваха с възгласи, детска гоненица, югославска музика и припрян славянски говор. Американско-мексиканското семейство от другата страна на улицата празнуваше с разноцветни яйца, разноцветни лампички по оградата на двора, пушек и миризма на барбекю, многолюдие и заключителни разговори на улицата под мощни светлини, изпращайки и последните гости. Ние си седяхме вкъщи, с бронхити и настинки, запасени с антибиотици и сиропи за кашлица, доволни, че хванахме последните петъчни смени на лекарите и аптеките. Нашата подготовка тепърва предстои. Правим смели планове за много боядисани яйца и много ръчнонаправени козунаци. На следващия ден магазините бяха опоскани, всички хубави бонбонки във формата на яйца и зайчета изкупени или иззети, това, което беше останало, беше с 50% намаление, а в понеделник работниците се трудеха неуморно да зареждат стелажите с нова стока. Минахме покрай арабския магазин, за да купя френско сирене и сухари. Откакто разбрах, че в България се прави разлика между артикулите растително сирене и млечно сирене (така ми се ще да имам снимка на две тави със сирене и съответните бележки за растително и млечно сирене до тях), се отказах да поддържам българската млечна експортна индустрия. Още повече, че френското сирене, оказа се, не мухлясва, за разлика от българското. Сухарът, този път, беше словенски и съдържаше хидрогенирани мазнини, така че си отиде обратно на рафтчето. Налага се сами да си правим сухарите за попарата тази седмица. Бърза и лесна закуска от времето на баба и дядо, и мама. Тати е израснал с други "любими" закуски, като манная каша. Тъй като съм предупредена, че мога да ползвам миризмата на манная каша за биооръжие срещу него, нямам честта да знам дори и вкуса й. Той се е научил да прави попара, но все още отказва кулинарното удоволствие от изяждането й. Моите деца са може би единствените в Сан Антонио, които закусват попара. Може би са единствените в града с български корен и на възраст под шест години, които говорят български като първи език, въпреки смесения им произход и американската детска градина. Невероятно гъвкав е детският мозък в усвояването на различни езици от бебешка възраст. Когато реших, след много мислене, четене и доста случайни интервюта с майки на двуезични деца, че всеки от нас ще общува с момчетата на родния си език, а английският ще въведем на две години покрай няколкото дни в седмицата, когато ходят на детска градина, даже и не помислих с какво ги натоварвам. Макар че могат да се изразяват на три езика, те все още по-добре абсорбират, отколкото произвеждат разговор с дълги и сложни изречения. Имат невероятна концентрация и, оказа се, не е нужно да повтарям една дума сто пъти, за да я запомнят. Нямам си и понятие на какъв език мислят, но когато се боричкат за играчки, все още ползват смесица от езици. Когато тръгнаха на американска детска градина, започнаха да попиват и испански, тъй като испаноезичните учителки си говорят на испански с испаноезичните деца. За известно време водата стана агуа, тук беше аки, а с учителките са ползвали и изречения. При това, като количество часове облъчване с езика, става въпрос за може би под шест часа на седмица. Това означава, че дори и в моноезична среда в България, чуждоезиковото обучение спокойно може да започне в бебешка възраст, стига учителят да общува естествено с детето, докато то се храни, играе или пък учи. Мотивацията на родителите и благоприятният социален климат за един чужд език е не по-малко важна. Познавам много хора, особено от мексикански произход, които са дошли на крехка възраст в Америка и са осъзнавали своята социална некомпетентност, говорейки испански, сравнявайки се с ползващите културно-доминантния американски език. Днес двуезичните деца започват предучилищна на 4 годинки, за да могат да изучават английски поне година преди да ги съберат с американските деца. Това, разбира се, има и психологическо значение за мотивацията на едно дете да ходи на училище, да възприема доминантния език и да не се срамува от недоминантния, който се говори у дома. Дори и на 30-40 години, с половин уста натурализираните американци признават, че говорят испанския на родителите си, но винаги отбелязват, че го говорят "малко" и действително малко от тях учат своите деца на испански. От другата страна на тази виртуална барикада са англо-американците, които до един желаят да говорят испански и се възхищават от многоезичието в каквато и да е комбинация. Една интересна група са индийските жени, които задължително говорят на децата си и на английски (без значение нивото), и на родните си езици. Бих казала, че индийските, китайски и ирански родители са едни от най-амбициозните, по-стриктни и амбициозни и от американските родители. В американското общество знанието на чужди езици е само и единствено положително, с една уговорка. Акцентът е препъни-камъка на социалната езикова йерархия. Изключително е важно да те припознаят за свой според липсата ана акцент, а акцентът, както знаем, се усвоява на родно ниво до определена възраст - 13-15 години. След това тези мозъчни центрове се затварят и единственото, към което може да се стреми човек, е редуциране на акцента. На три години, разбира се, децата ми говорят трите езика без акцент, все още мешат думи и граматика, но имат и усещане в кой случай кой език да ползват. Осъзнават кога грешат и се поправят. Понякога емоционално се обвързват с определена дума, особено когато асоциацията е приятна. Например, продължават да казват на пъпеша "дыньку", макар че това е руската форма за винителен падеж покрай честия въпрос Хочешь дыньку? И когато им кажем, че това е пъпеш, се сърдят и настояват на дыньку. Освен това, ако дадена дума е по-лесна за изговаряне в сравнение с чуждоезичните й еквиваленти, те се придържат към нея във всички езици. Например, думата май (my) и майн (mine) за мое, кар (car) за кола, куки (cookie) за бисквитка, чрак (truck) за камион, макар че напоследък ползват и "кимион". Сега ще ги учим да казват "Христос возкресе" и "Воистина возкресе". Няма да е по-лесно за изговаряне от "чрик о чрийт", но си прекършиха езика сами без особена трудност, защото по-голям мотиватор от бонбоните няма. А великденските бонбони са по-шоколадени и вкусни от хелоуинските.

Скандал с токсичен китайски гипсокартон набира скорост в Северна Америка

фото: АП

Има нещо крайно нечистоплътно, когато държавата дава луди пари да пресява и анализира интернет данните от всеки компютър в страната, а проверява едва 2% от вносните товари, включително от страните-членки на НАФТА Мексико и Канада. Обезпокоително е, че лобирането за някаква промяна, за да бъде чута, трябва да бъде инициирана от организирана група или съюзи на професионален признак. Гражданите, разбира се, винаги имат на своя страна така наречените “акули” – ищцови адвокати, които работят на процент и завеждат масови дела срещу бизнеси с дефектни продукти. Тези дни адвокатите потриват доволно ръце и вече набират клиенти за следващата серия доходоносни дела.

Скандалът с токсичния китайски гипсокартон набира скорост от половин година и обещава да бушува на нивото на азбестовите съдебни процеси от преди десетина години. Преди няколко дни двама американски сенатора се ангажираха с проверки на сигнали и внесоха законопроект да се забрани временно вноса на гипсокартон от Китай. Темата започва да пълни форуми и сесии на инспекторски конференции.

Между 2001 и 2008 година само в САЩ са внесени и използвани в строителството на нови къщи към 230 000 килограма китайски гипсокартон, съдържащ серни съединения, които представляват опасност за общественото здраве. В крайно консервативно изследване US Consumer Products Safety Commission (Комисията за сигурност на употребяваните продукти) е установила наличието на стронциев сулфид, вещество, което не присъства в американския гипсокартон. Други източници посочват цяла плеяда серни съединения, а вече има и съмнения за радон, вещество, което от време на време се регистрира в американския бетон. Засега като вносител и производител на токсичния материал се споменава името на германската фирма Кнауф и нейното китайско подразделение Knauf Plasterboard Tianjin Co. Ltd. Три листа вграден материал са достатъчни, за да “отровят” сградата до степен, че се налага събарянето й. Половината от токсичните сгради се намират във Флорида. Оттам тръгват и оплакванията по интернет форуми преди Americas Watchdog (Наблюдателят на Америка) и нейният Homeowners Consumer Center (Потребителски център на домовладелците) да се заемат с разпространението на новината и организацията на мерките за противодействие. В тяхна информация от февруари се казва, че този строителен материал засяга към 200 000 ремонтирани къщи, 100 000 нови къщи във Флорида, поне още толкова в Тексас, Мисисипи, Вирджиния и Луизиана, както и незнайно колко из цялата страна. Токсичният продукт обаче е изнасян и в Европа, Австралия и Канада.

Обикновено сярното съединение в гипсокартона се свързва с водорода от въздуха и се получава характерната за сулфидите миризма на развалени яйца. Миризмата се изявява най-вече във влажен и горещ климат, затова и Флорида е първият щат, в който хората понасят последиците и започват да споделят симптомите в интернет. Понякога миризмата е толкова силна, че в къщата не може да се живее. Освен това започват да корозират за кратки срокове климатичните системи, медни и железни части из къщата, като тръби и електрически жици, а сребро и злато почерняват. Домакинскитете уреди често се развалят, макар че са нови. Дървените мебели се обезцветяват. Хората получават болести на дихателните пътища, кръвотечение от носа, алергии, задух, кашлица, главоболие, болки в ставите, умора, безсъние, зачервяване и горене в очите. Често симптомите изчезват, когато домовладелецът не си е в къщи. Има случаи на смърт на домашни животни, а болните, децата и възрастните хора са, разбира се, най-застрашени.

Няколко версии относно начина на придобиване на дефектния материал се въртят из медиите. Според най-разпространената версия през 2005-6 година се е почувствал недостиг на гипсокартон поради бума в строителството на нови къщи и се е наложил внос от Китай. Материалът обаче бил задържан на корабите в океана дълго време преди да се разтовари и това е спомогнало за окисляването на сярата. В някои предприятия гипсът първо се използвал в обработката на канцерогенни въглищни материали. Според друг източник китайците смесват отпадъчни токсични продукти с гипса и така се отървават от тях. А избягват проверките на границата като първо внасят материала в Мексико и оттам той влиза безпрепятствано покрай споразумението НАФТА в Щатите, където основно нелегални мексикански имигранти строят къщи. Тъй като те са нелегални, големите строителни фирми нямат информация относно заболяванията сред работниците, не плащат данъци и медицински осигуровки и оттам информационната верига се прекъсва. Тъй като живея в новопостроена къща и съм свидетел на голяма част от строежите в комплекса, имам наблюдения върху работниците. Действително мексиканските контрактори не говорят и грам английски, но фирмите много добре знаят кой им работи. Имат си американски отговорници за качествен контрол, които всъщност работят ежедневно непосредствено с мексиканските контрактори.

Вече има една строителна фирма във Флорида, Ленар, която доброволно изследва къщите, събаря и строи наново, като плаща и наема на собствениците за времето, през което къщата им се строи. Това, колкото и да е скъпо, най-вероятно ще спести милиони долари на компанията, която вече е завела дела срещу вносителите и китайските производители. Едно изследване за токсичност струва между 600 и 1200 долара. Най-често симптомите са достатъчно условие за адвокатските фирми да включат собствениците в делото и да поемат разходите по изследването.
Със сигурност най-малкото, от което се нуждае Америка, че и светът, в момента е нова строителна криза, свързана с китайски дефектен продукт, обезценени къщи и изоставени ипотеки, която изглежда ще струва доста скъпо на икономиката като цяло и строителната индустрия, и най-вероятно ще повлече по-стриктен контрол върху производството и вноса на гипсови продукти.

Snoop Dogg на живо по UStream ТV в момента

Snoop Dogg е звездата в ново риалити. Кани си гости в студиото по туитър, седи си на компютъра, пуши трева, пуска музика, припява, следи съобщенията(http://twitter.com/snoopdogg), говори си по телефона, приказва си нещо. Можем да си говорим със Снуп дог ето тук: http://www.ustream.tv/channel/snoop-dogg-live

Broadcasting Live with Ustream.TV

Молоко, The Flipside

Парчето на вече несъществуващия британски дует Молоко "Обратната страна" попадна из моите коридори и клавиатури абсолютно случайно, докато всъщност пишех рецензия за една биография на Кафка. И тъй като Ройзин Мърфи и Марк Брайдън кратко и ясно описват процесите в главата на Кафка, за днес се отказвам да дописвам. Вместо това преведох текста на "Обратната страна." И също като Молоко, Кафка никога не губи самоконтрол. Даже и когато пише, че го губи. Английският текст по-долу е пълен със страхотни рими и алитерации, които не са предадени в българския вариант. Ройзин Мърфи е застинала в своята концептуалност точно преди да се роди поетесата и вълните на вдъхновението са се разпенили, без да могат да окъпят сетивата й. Концептуализмът не винаги е амбициозен. Разбира се, тя е завършена концепция покрай симбиозата на визия, алтернативна мода и чист изворен глас. Всяка банална фраза е изпята със самочувствие и трепти осезаемо сама за себе си, така че нито лириката, нито нотите имат някакво голямо значение, тоест донякъде са безпричинни, което може и да отблъсне на някакво експертно ниво. Но тя е страшно освободена, сякаш не притежава първородния грях на изучилия се творец, съответно и подозрението, че Олимп е може би още малко по-нагоре. Тя е представление, нито самомузика, нито само поезия, нито само мода. По-скоро тя е театър. Молоко или това, което е останало от тях, са доста интересни и харизматични, дори и като чисто концептуален продукт. А The Flipside е актуална, много актуална.

Не можем да те оставим сам,
Не, не можем да те оставим сам.

Не можеш да се скриеш от обратната страна
глупавата ти гордост
няма да издържи на напрежението
бедата набъбва отвътре

опитай, но няма да устоиш
ако настояваме
постоянно, всяка секунда, всеки момент от време
ние сме в главата ти

Не можем да те оставим сам,
Не, не можем да те оставим сам.

Ще те принудим да разбереш,
Настояваме да ни пуснеш вътре
под кожата ти
Ти се настрои на честотата
Не можем да те оставим просто така
Ние живеем щастливи
отдолу
съвсем изпод
от вътрешната страна
обратната страна

Не можем да те оставим сам
Не, не можем да те оставим сам

Докато търсиш удовлетворение
измъчван, непримирим
размирен, отдаден
и след всички похарчени пари
ти ще слушаш внимателно всяка дума
която наново изплува
Ние инсинуираме, дразним, не можем да се изпарим
Прибери егото си
Прости се със самоконтрола

Не можем да те оставим сам
Не, не можем да те оставим сам
Не можем да те оставим сам
Не, не можем да те оставим сам

Кога ли това ще приключи
Пак си в делириум
Наоколо пак шетат идиоти
Бедата набъбва отвътре
Не можеш да се скриеш от обратната страна
Ние сме в главата ти
всяка секунда, всеки момент от време

Ние сме живи и ще оцелеем
като част от тебе
Ще слушаш, ако ние пожелаем
Не можеш ли да разбереш
Част от тебе сме ние
на усилвателите звука
не можеш да го намалиш,
малка честотна зависимост
Ти си ние, оставен да се оправяш сам
Не можем да те оставим сам
Не, не можем да те оставим сам

Не можем да те оставим сам
Не, не можем да те оставим сам
Не можем да те оставим сам
просто не можем да те оставим сам
(прости се със самоконтрола)


The Flipside

Can’t leave you alone
We can’t leave you alone no

You can’t hide from the flipside
Your foolish pride
Can’t sustain the strain
Trouble bubbles inside
You can try but you cannot resist
If we insist
Persistent, every instant, every moment in time
We are on your mind

Can’t leave you alone
We can’t leave you alone no

We have ways to make you understand
We demand you let us in
Under your skin
You tuned in to the frequency
We can’t let you be
We live happily
Beneath
On the underneath
On the inside
The flipside

Can’t leave you alone
We can’t leave you alone no

In your search for contentment
Tormented, unrelenting
Turbulent intent
And all the money spent
You will listen precisely to each word
As it reoccurs
We insinuate, irritate, we can’t dissipate
Deflate your ego
Give up self control

Can’t leave you alone
We can’t leave you alone no
We can’t leave you alone
Can’t leave you alone no

When will it end?
Delerium is back again
We will suspend
Numbskulls are back around again
Trouble bubbles inside
You cannot hide from the flipside
We are in your mind
Every instant, every moment in time


We’re alive and we will survive
As a part of you
Listen if we want you to
Can’t you see?
Just a part of you are we
Surround sound you can’t turn it down
A little frequency dependency
You are we, all on your own
We can’t leave you alone no

We can’t leave you alone
We can’t leave you alone no
We can’t leave you alone
We just can’t leave you alone
(give up self control)

Баба знае две и two

/Моята баба на 71 години посети Капитолията в Остин, Тексас, през 2007 година./


Има една група немлади българи, които са прегърнали глобализацията някак си без да искат. Те, обаче, не са обект на рекламен интерес, защото са крайно безнадеждна група. Огромната част от тях не знаят чужди езици и нямат много пари, но прекарват зимите в странство. Губят се из европейските летища, но не се отчайват. Здравето им не е перфектно, но тръгват, въоръжени с торби с лекарства. Те са на възраст между 50 и 80 години. Никой не ги закичва със здравец на летището, нито пък им полива вода на прага на къщата в деня на полета. Никога не са си мислели, че ще станат граждани на света. Веднъж пристигнали в новия свят, уседналите им души преживяват еуфорично щастие за месец-два, после балансират някак си между непозната рутина и екзотика на фона на ефирна носталгия, а на шестия месец заболяват от клаустрофобия. Изборът на държава-санаториум не е техен, а на техните деца и внуци. Там помагат и са наблизо, и са на топло. В чуждата култура те са "сърцето", не "мозъкът" на дома. Поколенческата им мъдрост е безпредметна, но те са "сенките", които подпират битието на децата си, "сенките" на родината и прадедите. Биха искали да идват за кратко, но по-често, но подобно удоволствие струва скъпо. За тази група българи не се говори, но те са истинските чергари на глобализираното село. Българските баби и дядовци, майки и бащи са овладели тънкостите на междуконтиненталното летене и знаят, че няма човек, който да не е пристигнал. Баба знае не две и двеста, а две и two. Те женят децата си, гледат внуци, изпращат ги и ги посрещат от училище, готвят, садят зеленчуци, чистят къщите, научават се да си говорят с България по скайп, да си пускат инернет телевизия и да четат българските вестници по интернет. Ако не гледат деца, просто са наоколо и си почиват. Интернет е тяхната разтуха и необходимост. Разходките също. Разглеждане на забележителности, ходене из магазини и посещаване на ресторанти са част от програмата. Туристи по необходимост. Случва се да ги навести скука, да се чувстват като затворници, да няма с кой една приказка на български да си кажат през деня, а друг език не знаят. Тогава си мечтаят за България. Но знаят и друго - родината е там, където са ти децата. И в един момент ще трябва да направят избор за по-дълго време. Затова продължават да пътуват. Пренасят корена от земята-майка в родината на внуците. Свещенодействат. Докато ги държат краката.

Хатул Мадан

Alexander Boguslawski, "Руслан и Людмила", 2002, частна колекция, Флорида.



Из руските сайтове и вестници се върти с огромен успех следната история за едно русначе, което се явява на интервю във военното окръжие малко след пристигането си в Израел. Ако четете добре на руски, оригиналът се намира на следния адрес: http://neivid.livejournal.com/287773.html.

Хатул Мадан

Става въпрос за близкото минало, когато руснаците имигрираха масово в Израел, а в израелските военни окръжия все още нямало рускоезични служители, които да провеждат интервюта с наборниците за задължителната военна служба. Тъй като огромна част от новопристигналите руснаци не говорили добре иврит, момичетата, чиято работа била да интервюират кандидати, често ги пращали при т.н. “офицери по душевно здраве”, или психолози, които проверявали дали неразговорливият кандидат за служба е наред с ума си. На иврит офицер по душевно здраве се произнася “кцин брият нефеш”, а съкратено “кабан”, което пък на руски значи глиган. Кабанът във военното окръжие обикновено провежда стандартни психологически тестове – нарисувай човек, нарисувай дърво, нарисувай къща. Чрез тези тестове се изследва душевното здраве на бъдещия военнослужащ. Тези тестове са универсални и не зависят от знанието на конкретен език. Всеки може да нарисува къща, нали? Та пратили при един такъв офицер психолог поредното русначе, което не знаело добре иврит. Офицерът по душевно здраве го поздравил, подал му лист хартия и го помолил да нарисува дърво.

Руското момче не можело да рисува добре, но пък било начетено. И решило да компенсира липсата на художествени умения с голямо количество детайли. И така, нарисувал дъб, а на дъба верига, а на веригата – котарак. Този сюжет, разбира се, е взет от пролога на поемата с митологични руски мотиви “Руслан и Людмила”, написана през 1822 година от Пушкин, който пролог всеки рускоезичен ученик знае наизуст. Поемата започва така в необработен превод: “В средата на вълшебния океан стои зелен дъб, около дъба е увита златна верига. И ден, и нощ един учен котарак обикаля веригата в кръг. Тръгне ли надясно – песен запява, тръгне ли наляво – приказка разказва.” (Целият пролог в оригинал е след този материал.)
Офицерът по душевно здраве погледнал рисунката. Видял нарисувана някаква мушица, обесила се на едно клонче. За целта вместо връвчица, мушицата хитро използвала верига.
-- Какво е това? Попитал ласкаво кабанът.
Руснакът си напрегнал мозъка и започнал да превежда. На иврит котарак е “хатул’”. Учен на иврит е мад’ан, с руски акцент – “мадан.” Момчето нямало как да знае, че трябва да използва друга дума за “учен”, тъй като котаракът не е член на академията на науките, а просто много знае. Но поради ограниченото стилистично познаване на иврит, отговорил така:
-- Хатул мадан.
Офицерът бил евреин. Така изречено, това словосъчетание за него означавало “котарак, който се занимава с научна дейност”. Хатул мадан. И защо мушицата, която се е обесила на дървото, се занимава с научна дейност, и каква точно научна дейност, офицерът не можал да разбере.
-- И какво прави този котарак? Попитал офицерът напрегнато. Изображение на самоубийство, разбира се, в който и да е психологически тест,е нещо много лошо.
-- Зависи от посоката, зарадвало се момчето, че му е дадена възможност да блесне с интелекта си. –- Ако ходи в тази посока (и от мушицата надясно се появила една стреличка), то котаракът пее песни. А ако ходи в тази посока (появила се стреличка наляво), то той разказва приказки.
-- На кого? Просълзил се кабанът.
Момчето се замислило и си спомнило.
-- На себе си.
Като чул, че обесената мушица си разказва приказки, сам кабанът не се почувствал много добре и насрочил второ интервю. Рисунката с дъба останала да лежи на масата.
Когато момчето си тръгнало, кабанът повикал при себе си секретарката. Имал нужда от свеж поглед върху ситуацията. Секретарката на офицера по душевно здраве била умна и интелигентна, но за нещастие също била пристигнала скоро от Русия. Шефът й показал рисунката. Момичето видяло нарисувано дърво с дъбови листа и животно, приличащо на котарак, който ходи по верига.
-- Как мислиш, какво е това? Попитал офицерът.
-- Хатул мадан, отговорила секретарката.
След като изпратил момичето да си ходи и пил една чаша студена вода, кабанът позвънил на горния етаж, където работела една негова колежка. Помолил я да слезе, та да се консултира с нея.
--Ето, въздъхнал уморено психологът. Познаваме се, ти си разумен човек. Обясни ми, моля ти се, какво е нарисувано тука?
Колегата, разбира се, също била от Русия... Но кабанът решил повече да не мълчи.
-- Защо? Попитал той с приглушен глас.
-- ЗАЩО това е хатул мадан?
-- Как така защо! Колежката сложила пръст върху рисунката. -- Виждаш ли тези стрелички? Това означава, че когато хатул ходи надясно, той пее. А когато ходи наляво....
Не знам полудял ли горкият военен психолог и каква диагноза поставил на момчето. Но към днешна дата всички офицери по душевно здраве в израелската армия знаят едно: ако наборникът на теста рисува дъб и животно на верига, значи, че е пристигнал от Русия. Там, казват, всички са образовани. Даже и котките.


Руслан и Людмила
Пролог

У лукоморья дуб зелёный;
Златая цепь на дубе том:
И днём и ночью кот учёный
Всё ходит по цепи кругом;
Идёт направо -- песнь заводит,
Налево -- сказку говорит.
Там чудеса: там леший бродит,
Русалка на ветвях сидит;
Там на неведомых дорожках
Следы невиданных зверей;
Избушка там на курьих ножках
Стоит без окон, без дверей;
Там лес и дол видений полны;
Там о заре прихлынут волны
На брег песчаный и пустой,
И тридцать витязей прекрасных
Чредой из вод выходят ясных,
И с ними дядька их морской;
Там королевич мимоходом
Пленяет грозного царя;
Там в облаках перед народом
Через леса, через моря
Колдун несёт богатыря;
В темнице там царевна тужит,
А бурый волк ей верно служит;
Там ступа с Бабою Ягой
Идёт, бредёт сама собой;
Там царь Кащей над златом чахнет;
Там русский дух... там Русью пахнет!
И я там был, и мёд я пил;
У моря видел дуб зелёный;
Под ним сидел, а кот учёный
Свои мне сказки говорил.
Одну я помню: сказку эту
Поведаю теперь я свету...
Александър Пушкин