Зумба, бейби

Представете си лъскавите реклами на прах за пране, американска бира или козметика? И вие прекрачвате в техния свят, който е толкова безгрижен, безпричинен и светъл, роден от чиста и добронамерена естетика, че мозъкът чак трепти от удоволствие, и усещането ви за себеподобност някак си се гланцира, и поема маниерите и поведението на всички тези хора, които живеят в онзи светъл свят. Моята първа американска година беше такава. Американската реалност е до такава степен различна от българската, че при едно по-благосклонно нареждане на звездите, човек може да си помисли, че е нереална. Генераторът на всички тези емоции са именно новите и странни усещания и преживявания, които тази страна провокира. И тези нови и странни усещания те навестяват всеки ден, особено, ако активно опознаваш културата на страната. И така до първия истински културен шок и палеща носталгия. След девет дълги години не мислех, че нещо може да ме изненада. Хора като мен щат не щат населяват пространството между старата и новата родина, ни риба, ни рак. Владеем и двата езика на живеене и съчувствено приемаме цялата цветна дъга на етнопроявления и местни и чуждоземни, от куртуазията до невежеството. Екзистенциален мрак и тишина. И така, до събота, когато, потънала в баналните провокации на деня, се озовах в залите на една от големите американски фитнес вериги Спектрум. Когато си в Рим, прави като римляните, знам. За девет години, срам не срам, ще си призная, че съм подминала доста врати на фитнес зали без капка интерес да хлътна вътре. Затова пък най-редовно си ходех на кунг-фу до първата ми бременност и се отказах на ниво кафяв колан, две степени преди изпита за черен пояс. Кунг-фу, казвах си, е истинско занимание, заредено с патина на времето, наука и психология. Какъв ти тук фитнес! До момента, в който не ми се обади Л. и не ми предложи да я придружа на зумба. Зумба е танц, каза ми тя. Л., разбира се, не се появи в уречения час, но тя е поамериканчена рускиня и напълно осъзнава тази черта от характера си, която ние българите наричаме безотговорност или "не може да й се разчита". Но мухата вече беше бръмнала в главата ми, и като се има предвид, че зумба е всъщност танци с елементи на фитнес, а аз обожавам да танцувам, направих това огромно усилие на волята да отида в горепосочената зала и да се запиша на фитнес. Като го пиша сега, чак не си вярвам колко съм била мнителна. И така, след близо девет години най-накрая се престраших да се запиша на фитнес. Позната на всички картина, спортни уреди - пътеки, колела, тренажори, плувен салон, сауна, отделен кът за спортни занимания само за жени, тренинг специалисти срещу заплащане... Особено ме зарадва наличието на детска градина, където посетителите на клуба могат да оставят малчуганите, докато те се занимават със спорт. Залата беше препълнена. Музиката гръмна, и за моя радост и изненада, драматичното въведение беше поредица от източни и латиноамерикански гюбеци и кючеци - истинска вакханалия на сетива и тяло. Силвия, нашата инструкторка, се придвижваше напред с дребни стъпчици, въртейки бедра и друсайки рамене и гърди. Жени на всякаква възраст имитираха с най-голямо удоволствие упражнението за раздвижване. А аз си мислех, че след три години детероден и родителски труд, нещо съм закърняла в пластичността си, и направо се вбесих, че не ми се удава това вълнуващо изживяване. Последваха салса, ча ча ча, меренге, хип хоп, Хава Нагила - еврейския народен танц, полка, пак кючеци. Имах усещането, че тазобедрените ми стави ще превъртят и ще отлетят нанякъде. Танцувахме по най-безобразен начин с въртеливи или силно преувеличени тазобедрени, коремни, гръдни и раменни изхвърляния - напред, назад, , настрани и в кръг. Зумба не е просто танц, зумба е изкълчен танц, безсрамно усилване на въртеливите и подскачащи движения в танца, които натоварват мускулатурата на краката, корема и ръцете повече отколкото аеробиката. За скука и дума не може да става. Но и танц не е. Няма го удоволствието от забравата в танца. Все пак сме във фитнес зала. Попитах Евгени дали би пробвал този клас. Разбира се, каза той, само ми кажи отрано, че да си взема столчето и бирата. 60 жени, къде секси, къде не, полюляващи кълки в лудостта на танца...? Оказва се, че зумба от две години е навлязла във фитнес делника на Америка, и засега е последният вик на модата, изместил дори системата Пилатес. Едно от многото неща, които, бидейки заета майка, съм пропуснала и се налага да наваксвам. Ето примери на истински енергична зумба, каквато води и Силвия:



и



А тук са показани бавно и после по-бързо някои основни стъпки:



А това е "палава" зумба:



И накрая: любимият танц от зумбата на всички жени (и мъже, уверена съм) по света. Знам го от опит. Само дето в САЩ си плащаме да танцуваме чалга: