Последните няколко дни трафикът към миналогодишния ми материал за класовете по зумба експлоадира. Явно в София започва ерата на зумбата. Материалът можете да прочетете тук, където има и 5 видеота, някои с инструкции. А сега за настроние предлагам най-жизнелюбивия и весел клип от урок по зумба в интернет, който доказва, че малко сол в брашното прави хляба по-вкусен. Макар че зумба практикуват главно жени, мъжете не знаят какво пропускат.
.
Ето и песента Que Te Pica в клипа с оригиналното видео на Notch:
Показват се публикациите с етикет зумба. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет зумба. Показване на всички публикации
четвъртък, 23 септември 2010 г.
Декларация относно чалгата и нейния Янус
Време е да върнем достойнството на чалгата. Време е да погледнем имперски на живота ни и да осветим със самочувствие и чувство за хумор собствената си сянка. Нека започнем с това, че като всичко на този свят чалгата има две страни и от теб зависи в коя се оглеждаш. И да спрем да се срамуваме от тази дума. Както чалгаджиите си правят гаргара с добра музика, така и ние ще почнем да пишем чалга-стихотворения и да изпълняваме чалга-сюити, тоест симфонични и лирични изтънчени интерпретации на чалга мотиви. Защо не? Светът отдавна го прави.
Вече от една година с успех свалям милиметри от набъбналата си след раждане на няколко деца талия с помощта на чалга. Не, не посредственото, грубиянско, порнографско, пошло, лишено от всякаква естетика радрънкване на кълки и гърди дето е made in Bulgaria. Говоря за чалгата дето се нарича зумба и е аеробизиран вариант на латиноамериканска и прочие чалга, дето пък се нарича в по-културните среди ча ча ча, меренге, салса, бели дансинг (коремен танц) даже и хип хоп. О, няма как да не сте видели хип хоп чалгаджийките. Те са най-близо до нашите по директност, тоест по линия на "(по)казвам ти куме право в очи". И докато губех сантиметри оттук оттам, осъзнах, че аз съм всъщност голяяяяяяям фен на чалгата, само че от по-рафинирания и весел вариант, по-естествения, изтънчен сорт. Даже харесвам Шакира и с милионите по света се шашкам от чалгаджийските й движения на торсото всеки път като се появи на екрана. Но Шакира умее не само да се кълчи все пак. Онзи ден гледах Малина да се кълчи на сцената под дебел слой грим и изкуствено косище. Тъй като "ще" е доста груба наставка в българския език, мисля, че най-пасва на чалгаджийската порода. Та, казвам ви, невероятна, мускулище до мускулище, контракция до контракция, умее я чалгата момичещето. Само да си беше затворила устището и да се беше облякла по-естетически и да беше платила за сценични ефектища и декорища, и въобще да звучеше музище с чалгаджийско ритмище, а не лай по луната с неестествени дори и за арабските певици и техния арабски език, камо ли за българския, форми на музициране. Ето така, като говоря на "ще" не искам да обидя, просто превеждам на понятен, материален език усещането на много хора за чалгата, така че чалгаджийските хероища да могат да разберат как се чувствам когато се изправя лице в лицище, ухо в ушище с тяхното музище.
Въпрос, по който още работя и мисля, и тепърва ще пиша:
Защото сърби, хървати и босненци имат хем чалга, хем световно известни звезди: писатели, режисьори, актьори и прочие? А нашите имитират сръбската чалга, кълчат се не по-лошо, но звезди нямаме. И да, знам, че 12-20 годишните са израснали с Глория, Малина, Калина, и прочие, но момичета и момчета, като излезете, ако излезете, в големия бял свят, ще осъзнаете долнопробността на светогледа просмукал се през елементарното, имитационно музициране и кълчене. И за сведение, бели дансинг са култови танци, за които американците пари дават.Бели дансинг и чалга кълчене по български имат общ корен, но оттам нататък си приличат колкото американски сабърб прилича на гето.
Вече от една година с успех свалям милиметри от набъбналата си след раждане на няколко деца талия с помощта на чалга. Не, не посредственото, грубиянско, порнографско, пошло, лишено от всякаква естетика радрънкване на кълки и гърди дето е made in Bulgaria. Говоря за чалгата дето се нарича зумба и е аеробизиран вариант на латиноамериканска и прочие чалга, дето пък се нарича в по-културните среди ча ча ча, меренге, салса, бели дансинг (коремен танц) даже и хип хоп. О, няма как да не сте видели хип хоп чалгаджийките. Те са най-близо до нашите по директност, тоест по линия на "(по)казвам ти куме право в очи". И докато губех сантиметри оттук оттам, осъзнах, че аз съм всъщност голяяяяяяям фен на чалгата, само че от по-рафинирания и весел вариант, по-естествения, изтънчен сорт. Даже харесвам Шакира и с милионите по света се шашкам от чалгаджийските й движения на торсото всеки път като се появи на екрана. Но Шакира умее не само да се кълчи все пак. Онзи ден гледах Малина да се кълчи на сцената под дебел слой грим и изкуствено косище. Тъй като "ще" е доста груба наставка в българския език, мисля, че най-пасва на чалгаджийската порода. Та, казвам ви, невероятна, мускулище до мускулище, контракция до контракция, умее я чалгата момичещето. Само да си беше затворила устището и да се беше облякла по-естетически и да беше платила за сценични ефектища и декорища, и въобще да звучеше музище с чалгаджийско ритмище, а не лай по луната с неестествени дори и за арабските певици и техния арабски език, камо ли за българския, форми на музициране. Ето така, като говоря на "ще" не искам да обидя, просто превеждам на понятен, материален език усещането на много хора за чалгата, така че чалгаджийските хероища да могат да разберат как се чувствам когато се изправя лице в лицище, ухо в ушище с тяхното музище.
Въпрос, по който още работя и мисля, и тепърва ще пиша:
Защото сърби, хървати и босненци имат хем чалга, хем световно известни звезди: писатели, режисьори, актьори и прочие? А нашите имитират сръбската чалга, кълчат се не по-лошо, но звезди нямаме. И да, знам, че 12-20 годишните са израснали с Глория, Малина, Калина, и прочие, но момичета и момчета, като излезете, ако излезете, в големия бял свят, ще осъзнаете долнопробността на светогледа просмукал се през елементарното, имитационно музициране и кълчене. И за сведение, бели дансинг са култови танци, за които американците пари дават.Бели дансинг и чалга кълчене по български имат общ корен, но оттам нататък си приличат колкото американски сабърб прилича на гето.
понеделник, 16 февруари 2009 г.
Зумба, бейби
Представете си лъскавите реклами на прах за пране, американска бира или козметика? И вие прекрачвате в техния свят, който е толкова безгрижен, безпричинен и светъл, роден от чиста и добронамерена естетика, че мозъкът чак трепти от удоволствие, и усещането ви за себеподобност някак си се гланцира, и поема маниерите и поведението на всички тези хора, които живеят в онзи светъл свят. Моята първа американска година беше такава. Американската реалност е до такава степен различна от българската, че при едно по-благосклонно нареждане на звездите, човек може да си помисли, че е нереална. Генераторът на всички тези емоции са именно новите и странни усещания и преживявания, които тази страна провокира. И тези нови и странни усещания те навестяват всеки ден, особено, ако активно опознаваш културата на страната. И така до първия истински културен шок и палеща носталгия. След девет дълги години не мислех, че нещо може да ме изненада. Хора като мен щат не щат населяват пространството между старата и новата родина, ни риба, ни рак. Владеем и двата езика на живеене и съчувствено приемаме цялата цветна дъга на етнопроявления и местни и чуждоземни, от куртуазията до невежеството. Екзистенциален мрак и тишина. И така, до събота, когато, потънала в баналните провокации на деня, се озовах в залите на една от големите американски фитнес вериги Спектрум. Когато си в Рим, прави като римляните, знам. За девет години, срам не срам, ще си призная, че съм подминала доста врати на фитнес зали без капка интерес да хлътна вътре. Затова пък най-редовно си ходех на кунг-фу до първата ми бременност и се отказах на ниво кафяв колан, две степени преди изпита за черен пояс. Кунг-фу, казвах си, е истинско занимание, заредено с патина на времето, наука и психология. Какъв ти тук фитнес! До момента, в който не ми се обади Л. и не ми предложи да я придружа на зумба. Зумба е танц, каза ми тя. Л., разбира се, не се появи в уречения час, но тя е поамериканчена рускиня и напълно осъзнава тази черта от характера си, която ние българите наричаме безотговорност или "не може да й се разчита". Но мухата вече беше бръмнала в главата ми, и като се има предвид, че зумба е всъщност танци с елементи на фитнес, а аз обожавам да танцувам, направих това огромно усилие на волята да отида в горепосочената зала и да се запиша на фитнес. Като го пиша сега, чак не си вярвам колко съм била мнителна. И така, след близо девет години най-накрая се престраших да се запиша на фитнес. Позната на всички картина, спортни уреди - пътеки, колела, тренажори, плувен салон, сауна, отделен кът за спортни занимания само за жени, тренинг специалисти срещу заплащане... Особено ме зарадва наличието на детска градина, където посетителите на клуба могат да оставят малчуганите, докато те се занимават със спорт. Залата беше препълнена. Музиката гръмна, и за моя радост и изненада, драматичното въведение беше поредица от източни и латиноамерикански гюбеци и кючеци - истинска вакханалия на сетива и тяло. Силвия, нашата инструкторка, се придвижваше напред с дребни стъпчици, въртейки бедра и друсайки рамене и гърди. Жени на всякаква възраст имитираха с най-голямо удоволствие упражнението за раздвижване. А аз си мислех, че след три години детероден и родителски труд, нещо съм закърняла в пластичността си, и направо се вбесих, че не ми се удава това вълнуващо изживяване. Последваха салса, ча ча ча, меренге, хип хоп, Хава Нагила - еврейския народен танц, полка, пак кючеци. Имах усещането, че тазобедрените ми стави ще превъртят и ще отлетят нанякъде. Танцувахме по най-безобразен начин с въртеливи или силно преувеличени тазобедрени, коремни, гръдни и раменни изхвърляния - напред, назад, , настрани и в кръг. Зумба не е просто танц, зумба е изкълчен танц, безсрамно усилване на въртеливите и подскачащи движения в танца, които натоварват мускулатурата на краката, корема и ръцете повече отколкото аеробиката. За скука и дума не може да става. Но и танц не е. Няма го удоволствието от забравата в танца. Все пак сме във фитнес зала. Попитах Евгени дали би пробвал този клас. Разбира се, каза той, само ми кажи отрано, че да си взема столчето и бирата. 60 жени, къде секси, къде не, полюляващи кълки в лудостта на танца...? Оказва се, че зумба от две години е навлязла във фитнес делника на Америка, и засега е последният вик на модата, изместил дори системата Пилатес. Едно от многото неща, които, бидейки заета майка, съм пропуснала и се налага да наваксвам. Ето примери на истински енергична зумба, каквато води и Силвия:
и
А тук са показани бавно и после по-бързо някои основни стъпки:
А това е "палава" зумба:
И накрая: любимият танц от зумбата на всички жени (и мъже, уверена съм) по света. Знам го от опит. Само дето в САЩ си плащаме да танцуваме чалга:
Абонамент за:
Публикации (Atom)