Тунел към светлината

Всеки ден ще представям в този блог по една от видео поемите, които бяха избрани за представяне и финансово подкрепени от фестивала Луминария 2012 в Сан Антонио. Можете да изгледате всички видео поеми на видео канала Kell Creative в youtube. Изработката на едно такова видео отнема няколко дни, ако не и седмица, и множество преработки. Картините са на художничката Лезли Кел от Остин, Тексас. Работех с видео дизайнера Матю Янке, изключително талантлив 23-годишен младеж, току що завършил департамента за филмово изкуство в Университета в Тексас - Арлингтън. Препоръчвам да гледате видеото на голям екран и директно youtube. Приятно гледане!

Как се учат деца на чужд език

Дж. е на десет години, потомствено българско дете по бабина линия, който за няколко месеца занимания в българското училище в града придоби идеален български акцент въпреки разбираемите му затруднения с потока на речта. След близо час мъчение с българска граматика, въпреки, че не знае все още добре българската азбука, той преписваше зададените му изречения и режеше късчета хартия със сричката ЛИ, които трябваше да залепи след спрежението на глагола "имам", като през пет минути ми напомняше, че е гладен. След като за пореден път обясних как глагол + ли означава, че някой задава въпрос и мозъчетата в главичките трябва да се втурнат в посока разбиране и отговор на въпроса, а не да ме гледат спокойно и да ми повтарят въпроса, децата бяха необратимо гладни и уморени. Родителят на Дж. вече беше поръчал пицата (всяка седмица един родител е отговорен за обяда на децата) и разносвачът звънна на вратата. Забелязала съм, че след български урок пиците се гълтат за секунди.

Днес за първи път в тригодишната история на българското училище в Сан Антонио се наложи да увеличим учителския състав и да заприличаме на истинско възрожденско училище от съвременен, кооперативен тип.

Този семестър имаме 13 деца, разделени на 3 групи. Детската градина са 2-3 годишни, средна група от 5 годишни и голяма група от 7 до 10 годишни. За беда ги бях струпала всички на едно място, макар и групирани, защото имаме общи лексикални задачи. И обикновено сама се справям с всички, но този път се наложи още три майки да асистират процеса. Защото този урок до голяма степен беше писмовен, но макар че се занимавахме с писане и хартия поне 60% от времето, задачите бяха подчинени на индивидуалните особености на всяка възрастова група.

Докато се готвех за урока, в ушите ми кънтяха думите на Рич Ланч, директор и основател на фондация с нестопанска цел и училище Ейкорн (Жълъд) в Сан Антонио с 35 годишен образователен опит с малки деца: Don't set up the children for failure. Не обричайте децата на провал. Не биологичната възраст на детето, а психосоциалната му фаза на развитие би трябвало да определя образователните цели и тактики. Единствен в Сан Антонио пурист-последовател на школите на Пиеже и Ериксон и критик на стандартизираните тестове, Рич Ланч сподели многобройни примери за манипулиране на дадена играчка на различни нива на сложност според готовността на детето. Това беше другият пирон в лекцията - готово ли е детето за дадена задача и как родителите, било то и супер образовани, могат да осакатят хоризонтите му на развитие дори и само с думи, дори и с прекалено голямо желание да научат детето на някакво умение. Например, татко излиза с детето на двора и е силно амбициран да го научи да удря топка с бейзболната бухалка. Подхвърля му топката ту по-надолу, ту по-нагоре, детето пропуска повечето и остава с впечатлението, че не може да се справи. Затова е нужно в началото топката винаги да се поставя на едно ниво според височината на детето, а не да се преминава веднага към занимание, като подхвърлена от човек топка, което изисква по-сложна манипулация. Физическото развитие на детето, според Ланч, се определя до голяма степен до 6-тата година. след това децата с по-големи умения и самочувствие продължават да се развиват още по-бурно, а другите заемат позиции на фланговете, там, където е по-лесно, и впоследствие не получават шанс да развият физическите си умения. При малките деца, каза той, всичко е вътре, и посочи гърдите си, всичко е твърде много психология. Огромна част от това, което той сподели с нас, родителите, уверена съм, повечето сме го преживели и сме стигнали до заключенията по емпиричен път. Но аз имах огромна нужда от потвърждение на наблюденията ми от точно такъв човек с 35-годишна теоретична и практическа подготовка. Защото който е гледал деца и особено повече деца, най-различни деца, момчета, момичета, сговорчиви и дръзки, знае, че има лесен път с лесно извинение, при което ненамесата на родителя ще спести някои травми, но и няма да разкопае пълния потенциал на детето, и труден път, при който може и да сгрешиш на няколко завоя, да стигнеш в другата крайност, но рано или късно дори и най-болно амбициозният родител намира златната среда, ако ли не, детето се превръща във възрастен с постигнат потенциал и с една травма в повече за преодоляване.

Не обричай детето на провал. Не залагай несупеха като програма. Не му подкопавай самочувствието. Издигни му преодолими бариери и постепенно увеличавай пресата, занимавай се с него, наблюдавай го, най-важното: наблюдавай го! Да не изпуснеш момента на еврика, в който пъпната връв със света на знанието отново се възстановява за кратък момент, в който детето попива чистоплътната енергия на влечението към ново знание преди тя да се разкъса пак от земните и императивно-наложени ограничения на учене. В групата имаме три деца, които говорят български на родно ниво, макар че не са израснали в България, четири деца, които са на 2-3 годинки, тоест възрастта, в която езиците се прахосмучат от мозъчетата и думата затруднение не съществува, особено в устното обучение, и всички останали, за които английският е необходима патерица на този етап. Идва момент, в който нещо щраква в мозъка и детето започва да помни и разбира чуждия за него език, особено ако има помощ от родителите, и особено ако попадне поне за малко в изключително българска езикова среда. Ако се започне достатъчно рано, дори на 6-7 годинки, резултатите ще се появят около десетата година от възрастта на детето. Но се иска постоянство и търпение, въпреки провалените краткосрочни цели, защото развитието на интелекта е психомоторен процес и си има както биологични, така и много специфични психически подмоли.

Групата от 5 годишни деца се учеха да пишат думи с буквите А, М, И и З по руско-американски метод - изрязват се малки квадратчета с напечатаните букви и се лепят върху лист хартия, като целта е да се видят комбинациите с тези букви, да се осъзнае зависимостта звук-буква, дума-буква. След това, който знаеше азбуката, преписа думите както може, и след това ги четохме, проследявахме буквите с пръстче, за да излезем от капана на наизустяването. Петгодишните не се учат все още на формална граматика. Тя все още идва натурално и естествено със слушане и писането служи единствено като тактилна патерица да се повтарят и запомнят думички, въпреки, че писането е по-скоро рисуване, а не осъзнато писане.

Две-тригодишните оцветяваха снежен човек и рязаха. Няма нищо по-интересно от рязане на тази възраст. Амбиция на ниво съдържание на учебен процес при тях не би трябвало да има. Там е волна програма - каквото и да подхванеш, за каквото и да им говориш докато режат, всичкото ще влезе в употреба на 100% и само ще се нареди и подреди.

8-10 годишните деца са абсолютно запленени от движението на писеца по хартията. Годините формално обучение по съвременните образователни методи си казват думата. Изписването на думи за тях е като създаване на света от библейския господ за 6 дни. Ако им кажеш, че не го е мислил, ами го е писал, ще им се стори най-естественото нещо на света. Слушането в този момент почти не съществува. Огромното предизвикателство е да ги извадиш от ступора на зациклилото писане и да им обясниш един феномен от устната култура, каквато е езика, с писмовно средство. Как да обясниш на деца, които нямат слух за чуждия език и нямат опит с интензивно изучаване на чужд език, че ЛИ променя изречението и посланието, и изисква друг вид реакция от тях. Първо се съсредоточихме върху глагола имам и неговите спрежения в 3те лица единствено и множествено число и след кратка устна практика, преминахме към писане на изречения с вече споменатото спрежение. От всички примери на изречения, децата запомниха и реагираха най-добре на най-човешкия и най-тактилния: Аз имам брат и сестра. Някак си да се питат един  друг или да отговарят на въпроси за брат и сестра ги озаряваше.Но за да въведа ЛИ граматика, използвах метода на три- и петгодишните - рязане и лепене на сричката ЛИ напечатана многократно върху жълта хартия, така че да се види ясно и непоколебимо върху белия лист впоследствие, като една пришивка върху изречението, крещяща за внимание. Всичко друго можеха да преписват, но не и ЛИ - защото дори и на десет, психосоматичната им реакция с новата граматика и новия елемент на речта е като на наполовина по-малко дете. Както в примера на Рич Ланч с броенето. Има деца на крехка възраст, които разпознават числата до 1000, но за да се научат да манипулират тези числа се почва от самото начало, от едно, две, три, четири топчета в ръката - задължително тактилно обучение - които се въртят между ръцете, за да се демонстрира събиране или изваждане.

В училището на Рич Ланч 5-6 деца се обучават от един учител. Групите са по-големи, но те се разделят на подгрупи и всяка подгрупа си има учител, като в стаята урокът се насочва и се разработва на задачи от един главен учител. В езикови училища, особено в имиграция, където различни деца са на различна възраст и различно ниво на владеене и упражняване на езика, предизвикателствата са огромни. Май и ние в Сан Антонио най-накрая се превърнахме в истински кооператив. Както казва директорът на Ейкорн - ние не сме училище, в което родителите захвърлят децата си за деня, за да могат да работят, ние имаме преди всичко най-елитните, тоест загрижени, родители в този град. Колко хубаво би било, ако всяко училище - частно и държавно, беше такова!

Весела нова година на всички!

Поздрав за успешна нова година от учениците в българското училище в Сан Антонио:

Южният Пасифик

Честит ден на поезията! Тя няма да спаси света, но може да спаси душите ни!

Поздравявам всички любители на поезията и орачите на поетичната нива с това поетично есе по повод на едно заблудено мое попадане в един от старите, обеднели райони на Сан Антонио, където в аристократичната му опърпаност открих Южния Пасифик, една бариера и латиноамериканска тайнственост, от която ме побиха тръпки.



Някакви коли минават, някакви коли.
Намаляват, бавно спират някакви коли.
Блясват светофари, лампи, фарове, очи,
но дърветата не светят, бариерата лъщи.
Но и сградите не светят, розови стени,
те не светят, те се лющят – рехави стени.
Рехави стени се шуплят в розова мъзга.
Кипрят се от сто години с кипарисова тъга.
А кипарисите буйстват черноперести пред тях.
Светят точки, запетайки, превъзбудени от страх.
Някакви коли са спрели, а пред тях и не без свян
светофар и бариера греят в залеза раздран.
Черноперести вагони от архивния катран,
от граничните архиви
бавно изпълзяват, странни
черноперести вагони –
Южният Пасифик жив е.
Южният Пасифик свети в отразена светлина.
Той нали е братовчед на ланшната слана.
Гетото мълчи, нехаят розови стени.
Залезът раздран замята сини пелени.
Южният Пасифик прави дрезгав комплимент.
Гетото мълчи, пропито с розов сантимент.

Моловете, Ла Кантера и завръщането на органичната архитектура

Природосъобразният дизайн е ненатрапчив, като първобитните пещери или като Мадарския конник. В скалата изображението на Мадарския конник първоначално не е лесно различимо. Не е лесно и да откъснеш очи от човешкото творение върху камъка; толкова рядко се случва творението на изкуството да стои така естествено върху платното на природата. Малко по нататък са двете първобитни пещери в отвесните парчета скали, чиито отвори гледат към своеобразен атриум в гората, нещо като първобитен градски площад. Преди да попадна в тази злачна прелест, чух планината да пее. Огледох се, но не видях никого освен върховете на импозантните скали и зеленото море под тях. Връхлетя ме силна емоция въпреки усещането за клаустрофобия, сякаш планината, оживяла, ме прегърна в едно измислено пространство, в което природата и изкуството бяха двете лица на естеството. После планината замлъкна. Тръгнах по пътечката към отворите на пещерите с праисторически останки и видях между дърветата поседнал върху един камък да свири дядо гайдар в потури, бяла риза и шарен елек, в който беше затъкнал няколко дудука. Изкуството понякога те застига на неочаквани места. И вълнува далеч не само през оптиката на съзерцанието. Десет години преди това изживях същата еуфория в музея на открито Етъра. Десет години по-късно изпитах тотално пренатоварване на сетивата в мола Ла Кантера. До такава степен природата се е превърнала във ваканционно понятие за хората, търговското - във функционално, а изкуството - в музейно, че срещите с трите едновременно на едно място шокират. По един много приятен начин.

Архитектурата e изящно изкуство и добрата новина е, че през последното десетилетие големите инвеститори отново развиха вкус към естетски, артистичен дизайн. Натурализираната красота иде да омекоти студенокръвния прагматизъм на нашето време и колкото по-естествено се вписва в (или вписва в себе си) заобикалящата я природа, толкова по-успешна е тя. Май прагматизмът, веруюто на съвременния бизнес, започва да си партнира със завърналия се хуманистично-природен идеал. Предикатът във "Формата следва функцията" е на път да изчезне.

Тъй като все търсим пионери, прародители и дефиниции, може да се каже, че още през 1907 година Франк Лойд Райт венча изкуствотото си с природата и нарече своя природосъобразен стил "органична архитектура". През 1939 година го обрисува така: "Стоя тук пред вас, за да проповядвам органична архитектура, да заявя, че органичната архитектура е модерният идеал и учение, изключително необходим, ако искаме да видим целостта на живота и в крайна сметка да служим на целостта на живота, без да държим на която и да е традиция като съществена за ТРАДИЦИЯТА, без дори да славословим някоя предзададена форма, налагаща ни визиите на минало, сегашно или бъдеще, а вместо това - да се възхищаваме от простите правила на обикновения разум - или на супер разума, ако щете - определящи формата според природата на материалите".

Разбира се, тази тенденция в един прагматичен западен свят не е резултат от движението на чистите идеи, а на маркетинг стратегии, стъпили здраво върху маркетингови проучвания на егото и потребностите на възжеланата заможна клиентела. През последното десетилетие американските градове се променят, макар че в тази криза възходящата крива ще бъде коригирана. В резултат на няколко едновременно протичащи процеса в обществото, като бума на индустрии с младежка заетост, добра координация на университети и бизнес, която чертаеше ясни пътища за прогресивна кариера на завършилите, многобройно население в пенсионна възраст със свободен капитал и най-вече наложилата се възможност и свобода на консумация тук и сега, веднага и с всички сили, се строяха все по-елитарни домове и комплекси, като луксът забележимо преля от вътрешните интериори в обществените. Джипиес координатите спрямо център и периферия отдавна не определят статуса в обществото. Богатството беше в такива количества и с такава висока точка на кипене, че търсеше излаз без значение посока или индивид. Но то и не предполагаше как демократизирането му ще го промени самото него. Зеленото движение едва ли започна от кабинетите на изпълнителните директори и техните протежета, с малки изключения. Но това е друга тема. Изобилието от капитал предопредели и изобилието от конкуренция, и една от печелившите стратегии за надмощие между инвеститори и строители беше свързана със свободното време извън работата и възможностите за лично самодоволство и самоусъвършенстване - лайфстайла.

Ето така се стигна до идеята да се вдъхне живот на западналите централни части на южните градове, да се концентрират част от заможните хора с артистични ресурси и интереси в центъра а града, който ще се благоустрои с магазини, галерии, кафенета, ресторанти и жилищни сгради. Другата тенденция е да се разтягат границите на града като се строят луксозни съоръжения по краищата, направо сред природата, въпреки протестите на правозащитниците. И точно тези съоръжения, борейки се за парите в ръцете на заможните, претърпяха най-големия катарзис на оригиналност, някаква степен на природосъобразност и лукс.

Едно от най-добрите дизайнерски бюра в Югозапада, "Аламо Аркитектс", фирмата проектирала Ла Кантера, луксозния открит мол в северозападната част на Сан Антонио, описват своя процес на работа като систематично изследване на цел, контекст и култура. През 2007 година те получиха за Ла Кантера наградата за оригинален дизайн и развитие на нов проект на Международния съвет на търговските центрове, организацията, която чрез конкурсите си задава стандартите за дизайн на търговски обекти в цял свят. Молът вече не е монолитна климатизирана сграда на няколко етажа с наблъскани кутийки-магазини. Молът е отворено понятие, търговски квартал, открито пространство с пешеходни зони, улички, навеси и зеленина, с фонтани, пейки, стълби, магазини и кафенета, с детски площадки, светлинни ефекти и артистични акценти, често част от по-голям комплекс с жилищни сгради, голф игрища, хотели, кина. Молът вече трябва да отговаря на естетски критерии, трябва да е красив, различен и в крак с артистичните търсения на времето. Маса покрити молове, построени преди 30-40 и повече години, претърпяват реновации в днешно време.

Не е ли странно, че въпреки предсказанията за покачващи се температури и глобално затопляне инвеститори и търговци предпочитат да строят вече 10 години отворени търговски центрове. Нещо като разкаяние преди раздяла. А може да е поредната офанзива на така омръзналата ни прагматичност, струпване на повече източници и потребители на лукс на по-малко пространство с цел оптимизиране на инвестицията. И неусетно се оказва, че цялото градско население, без значение на възраст и социално положение, обожават красивите места за приятно прекарване и социални контакти. Пазаруването се превръща в сложна психична дейност, но и в позиция по екологичните въпроси и социалното общуване. Последният вик на модата са именно екологичните дизайнерски решения, целящи рециклиране, щадене на природната среда, ползване на местни ресурси, икономия на енергия и суровини.

Молът Ла Кантера заема площ от 121,000 кв.м. и е част от курортен комплекс, притежание на USAA Real Estate Company, който включва и увеселителния парк Six Flags Fiesta Texas, хотел и спа център The Westin La Cantera и две голф игрища, които се ползват за международни състезания. Строителстовото на тези съоръжения не променя значително гористия хълмист терен. Едно от оригиналните проектантски решения на Аламо Аркитектс е да остави буфер от естествена гора между пътя и пръстена от паркинги. За да стигнеш до мола, шофираш през наситено зелени хълмове под безкрайно синьо небе. Молът не се вижда от пътя, защото е терасиран в низина, и след като отбиеш, е необходимо да минеш през зеления пояс, за да различиш сградите и паркингите. По краищата на застроеното място нищо не е култивирано. Дивите склънчогледи и треви си растат необезпокоявани, скалите са остри и начупени. Поне шест месеца в годината Тексас е в плен на лятна жега и архитектите са се постарали да смекчат ефекта й върху пазаруващите. Наели са климатолог, който е разработил сезонни модели на терена с оглед слънчева светлина и вятър. Алеите са покрити с красиви дървени навеси, много от тях решетести, за да правят шарена сянка. Около 300 дървета са запазени при строителството и те осигуряват естествена сянка. Допълнително са преместени на избрани места из мола други десет огромни дъба, най-големият от които тежи около тон и половина. Там, където не може да се оползотворят въздушните потоци, са инсталирани мощни вентилатори. Особено естетична е детската площадка, шарена, заградена и украсена с високи триизмерни дървени латиноамерикански скулптури на маски, в които децата могат да се скрият и да надничат през процепите на очите. Над площадката са опънати разноцветни платна, които пазят сянка. Пешеходната пътека между магазините е дълга около половин миля, е разклонена, разностилна и разполовена от богато аранжиран и терасиран воден канал, засаден с местни водоустойчиви растения. В момента в Сан Антонио има режим на водата за напояване и съоръженията са изключени, но въпреки това са достатъчно артистични и скулптурно самодостатъчни, за да не натрапват липсата на фонтани и ручейчета. Впечатление правят еклектиката от материали (неръждясваща стомана, арматурно желязо, мед, бразилско дърво, местен варовик, стъкло) и цветовата гама, характерни за Сан Антонио, богатството на артистичен детайл, като лампи, светлини (дори и тези върху указателните табели и уличния калдаръм), плочки, стъклени мозайки, цветни стълби, ъгли, фасади, пейки, скулптури, огромни ръчноизработени мексикански гърнета. Тази плеяда от детайли, проектирани и изработени от подизпълнители, се конкурира с изискани фасади на ресторанти и магазини, повечето от които са луксозни марки за дрехи, обувки и козметика. Няколко 25-футови колони са декорирани със шестфутови имитации на растението агаве от неръждясваща стомана, ръчно изработени от мексикански творци. Аламо Аркитектс са използвали услугите на бюро за графичен дизайн fd2s при оформлението на визията и бранда на проекта, както и при избора на графични изразни средства. Фирмата е изработила табели, надписи, сезонни украси и архитектурни елементи като плочници и облицовки за стени. Концепцията им е в духа на времето - ползване на местни материали и местната природа и култура като източник на идеи. Интересно е, че според маркетинговите проучвания мъжете с по-голямо желание посещават Ла Кантера в сравнение с други търговски центрове. Именно те са посочили и нуждата от книжарница, която липсваше в първата фаза на проекта, преди Barnes & Noble да заемат двуетажното пространство на уличката между старата и новата част на мола, която е отворена за движение на автомобили. Много от луксозните търговски марки за първи път идват в Сан Антонио именно защото имат възможност да получат достъп до най-заможната част от населението на града и неговите многобройни туристи. Поради изключителния успех на фукнциониращата част на комплекса, в момента се достроява втората му част с магазини, ресторанти и офиси, в която изкуството е още по-смело застъпено, ефекта още по-зашеметяващ, донякъде и поради добавената вертикална перспектива в строителството и парковото оформление.

Още снимки на този адрес: http://www.have-fun-in-the-southwest.com/La-Cantera-Mall.html.

Лоша работа, свинският грип е в Сан Антонио

Мексико е на един хвърлей разстояние от Сан Антонио. Шансът пограничните райони да бъдат изолирани от вилнеещия в Мексико свински грип е минимален предвид ежедневния трафик на хора в двете посоки. Хиляди мексикански граждани пазарят в американските молове и хранителни магазини, а много американци от мексикански произход пътуват ежеседмично до родните си места в Мексико. Много от пътуващите се занимават с разносна търговия. Сан Антонио е важен тъговски дистрибуционен център. Казано с няколко думи - ако ще има епидемия, Сан Антонио е вече заразен.

Засега в Мексико грипът е причинил смъртта на 81 човека и е разболял 1324. В Щатите има данни за 11 случая на заболяли, като само един човек е бил хоспитализиран и всички са се възстановили. Два от тези случаи са в Сан Антонио. Това, разбира се, ме притесни, макар че разболелите се ученици живеят доста далече от моя район. Дори си мисля, че най-вероятно има много повече болни, но в Шатите този щам на вируса сякаш се среща с някакви защити, тъй като през годините, в случаите на зараза, вирусът рядко е причинявал смърт.

От година и половина децата ми ходят на детска градина и получавам лично последна информация/илюстрация на епидемиологичната картина на града. Боледували сме по няколко пъти от розеола (оказва се, че може да се доразболееш от този тип вирусен грип поне два пъти, ако не се появи типичния обрив с бледи розови пъпки), болестта на ръцете, краката и устата (тип шарка, която започва с болезнени пъпки в устата) и най-обикновените грипове и простуди с висока температура и/или болки в костите. Последният път, когато боледуваха беше преди две-три седмици и се наложи спешно да посетим доктора поради силни болки в ушите и гърлото, които за първи път причиниха разтерзаващ плач и викове у детето. Междувременно се разболя и брат му. След няколко дена и аз се разболях, и странно, за първи път болестта се разви за едно денонощие и леката кашлица се придвижи за няколко часа дълбоко в гърдите. Кашлицата беше изключително болезнена и честа. Имах усещането, че няма да мога да си поема дъх, което ме хвърляше в ужас. Не можех да си намеря място от болка, която идваше толкова дълбоко от белите дробове, сякаш някой ме замеряше с ножове.

Симптомите на свинския вирус са тези на всеки грип - висока температура, болки в мускулите и костите, главоболие, зачервено гърло, кашлица, често с болки, затруднено дишане, хрема, отпадналост, треска, при някои заболели - диария и гадене. Усложненията са пневмония, заболявания на дихателните пътища и смърт. Докторът, при когото отидох, имаше съмнения за пневмония, но снимките разсеяха диагнозата. Той реши, че все пак го притеснява шума в гърдите, че може би е началото на пневмония или бактериална инфекция и ми предписа по-силния антибиотик. След 10ина дни грипът беше спомен. Не знам дали е бил свински или друг грип, но симптомите са почти идентични.

Това, което се питат специалистите е защо умират хора в Мексико, а в Щатите често заболяването протича по-леко и е с благоприятен изход. В САЩ сред заболелите има деца, които имат естествени защити срещу вируси и бактерии. Освен това голяма част то населението се ваксинира срещу грип и ползва медицински услуги при най-слабото оплакване. В Мексико жертвите на грипа са основно хора между 20 и 40 години. Човешкият организъм няма защита срещу този вирус и една силна имунна система при среща с нов вирус може да действа като мощна авто-неутронна бомба. Част от заболелите са сигурно фермери, които са били в контакт с прасета и или не са обърнали внимание на себе си, или не са могли да получат медицинско обслужване. Защото този вирус е лечим, слава богу. Ако се установят симптоми, до два дни трябва да се премине на антивирусно лечение със силни антибиотици. Децата може да са заразни по-дълго време от възрастните. Засега се препоръчва избягване на публични места и контакт с хора. Разпространява се лесно и чрез кашляне или кихане. Засега няма ваксина, която да предпази от този вирус, но се препоръчват нормалните мерки срещу грип: стой далече от хора, мий си ръцете често, не пипай лицето.

Симптоми на свинския вирус при децата, при което се налага спешна консултация с доктор:

учестено или затруднено дишане, посиняване, отказ да поема течности, температура с обрив, грипни симптоми, които минават за малко, но се появяват отново в изострена форма, раздразнителност до степен нежелание от страна на детето да бъде държано на ръце, отпадналост и вялост, липса на желание за контакт или детето не се буди от сън.

Симптоми на свинския вирус при възрастните, при което се налага спешна консултация с доктор:

затруднено дишане, болки или дискомфорт в гърдите или корема, виене на свят, объркване, често повръщане.

Данните са на американския Център за контрол и предпазване от болести (CDC). Адрес на подкаста: http://www2a.cdc.gov/podcasts/player.asp?f=11226.

Фиеста по време на Великден

Великденското утро в Сан Антонио беше благословено с чисто небе и ефирен въздух, лек за дишане, прецеден през сините облаци, заместили ревливото небе от предните няколко дни. Палмите се посъвзеха, а розовите храсти пред къщите подивяха. Вече седмица католическият Джизъс Крайст беше възкръснал и донесъл мир и любов на вярващите, разпродажбите на шоколадови яйца и зайчета зациклиха, а ние се готвихме да отидем на сутрешна служба в руската църква на улица Каролайна в центъра на града. Сутрин обаче православните църкви в Тексас са затворени до един часа, но в 10 сутринта ние все още не знаехме за новото разписание. Намерихме се пред църквата с Н. и А., както и с една 50ина годишна красива американка, предвождаща група от трима украински и един омански военнослужещи. В Сан Антонио има няколко военни бази, най-големият медицински военен център, както и невероятно добра езикова школа, която приютява за няколко месеца стотици военнослужещи от цял свят, дошли да минат през интензивнен курс по английски език. Предложих да отидем в централната католическа катедрала Сан Фернандо, едно невероятно красиво архитектурно бижу, дар от първите заселници на Сан Антонио, които оказва се, идват от Канарските острови. Катедралата жужеше от пречестяващи се християни и службата всеки момент щеше да продължи. Беше много тържествено, няколко свещеника пречестяваха с хляб и вино, и в суматохата ние се запромъквахме до централната част на катедралата, за да си запалим свещите. Весели и превъзбудени, разминавахме се с разплакани католици, докосващи с треперещи ръце колената на Христос от импозантната статуя от едната страна на олтара. Запалихме си свещите и излязохме. Някак си сюжетите се разминаваха. Пред катедралата цареше безвремие. От сцената в долния край на площада се носеше мексиканска музика, хората излизаха от църквата и бавно си тръгваха, други си купуваха хамбургери, трети прсото се наслаждаваха на деня. Поради режима на водата за напояване, фонтаните бяха замлъкнали. Затова пък птиците пригласяха на акордеона и китарите. Втората част на деня се отдадохме на ядене и пиене. Барбекюто димеше, българската ракия се пиеше с пожелания за здраве, яйца се чупеха, слънцето ни изгори, но ние твърдо отказвахме да се скрием и дочакахме пладне в гостоприемния двор на А.и Н. Преди да започнем трапезните чествания обаче, Фиеста Сан Антонио напомни за себе си.
Сан Антонио умее да организира купон. Даже и когато не живеех тук, задължително поемах на юг за новогодишното празненство. Пет-шест сцени с музика за всеки вкус, храна и панаирни забавления, надъхана за музика и веселба многолюдна тълпа, светлина и студ в новогодишната нощ. Туристическото сърце на Тексас е превърнало не особено събитийната си, но ключова гранична история в мултимилионен маркетингов продукт, а за сол е добавило и такива празници като Фиеста Сан Антонио. През 1891 годинa дамите в града решават да организират честване на героите от Аламо и битката при Сан Хасинто от 1836 година, в която армията на генерал и първи президент на тексаската република Сам Хюстън извоюва независимост на Тексас от Мексико. Украсяват карети, теглени от коне, колела и салове с цветя и настаняват в тях малки деца, също костюмирани като цветя. Накрая участниците в процесията си устройват Битка на Цветята, най-голямото събитие на фиестата и досега. Честването било толкова успешно, че продължили да го организират всяка година около 21 април, като бройката и вида на събитията се увеличавали, за да се превърне днес в 10-дневно забавление с над 100 прояви, до една спонсорирани от неправителствените организации в града и осигуряващи на бюджета 284 милиона долара годишно. Музика, храна, изложби, балове, маскаради, шествия, патритични прояви с участието на армията, улични фестивали поддържат интереса към това грандиозно събитие. Стара традиция е избирането на крал и кралица, както и принцеса, 12 дукеси от града и още 12, които не са от самия град. Те се явяват в пищни рокли, струващи от порядъка на 10,000 долара всяка. Избират се също най-различни миски, както и тийн кралица и нейните придворни дами. Всъщност, изборът на цялото това кралско войнство става с наддаване на пари, които след това отиват за благотворителни цели. На част от снимките са именно тийн кралицата и нейните придворни дами и пажове, които, както и останалите короновани особи, посещават различните събития по време на фиестата. Тази година фестивалът се откри през православна страстна седмица. Останалите снимки са направени пред централната катедрала на града Сан Фернандо, построена в стила на катедралите на Канарските острови като подарък от първите заселници на Сан Антонио. Там именно си запалихме великденските свещи, тъй като православните църкви не отвориха врати до 1 часа наобяд. На път за вкъщи попаднахме на църковен фестивал, на който позираха тийнеджърската кралица и нейния двор. Вечерта раздадох козунаци и яйца на съседите и се отбихме на великденското парти на сирийските ни съседи. Така Христос възкресе два пъти за седмица на нашата улица.