понеделник, 25 май 2009 г.

Ноктюрни мисли за лека нощ

 











Вали през ден. Ето, сега е нощ, около два часа, някъде из прерията воюват небесните сили, гръмотевиците ме държат будна, светкавиците се вясват над прозореца като съседска котка, дъждът си изтича, пои прясно окосената ливада. Дивите слънчогледи в алеята пред къщата си отгледаха високи, високи чела, украсили гъста горичка. Заглушиха отдолу храстите и фрезиите. Този дъжд през ден ги храни сякаш са му деца първенци. Красиви са с малките си жълти главички, накацали върху жилави, змиеподобни стъбла и огромни бухлати листа. Скачат със сантиметри през ден в неистова превъзбуда за слънце.

Helianthus annuus, или годишното слънчево цвете, е единствената важна зърнена култура, зародила се в земите на Северна Америка. Индианците от предколумбово време събирали дивите цветове, а някои дори отглеждали слънчогледи, много преди царевицата да пристигне от Мексико.Те извличали маслото като удряли семената с кремък, а след това ги варели във вода и събирали отделеното масло от повърхността на водата. Маслото ползвали за намазване на коса, като основа за бои, а също така извличали лилава боя от семената. Една от версиите за името на щата Тексас е свързана именно със слънчогледа. Когато било пренесено в Мексико, назовавали го maiztejas, маизтехас, или тексаска царевица. Думата teja, теха, означава плочка, и може би се отнася до плочковидния дизайн на семената в слънчогледовата пита. След като е пренесено в Европа растението добива популярност като маслодайна култура първо в Русия. През 80те години на 19 век руснаците успяват да облагородят слънчогледа и да отгледат разновидност с големи размери. До скоро 90% от добивите на слънчогледово масло са регистрирани на територията на Украйна.

Вчера окосихме тревата. Замириса на поле. Отворих всички прозорци, за да попият мебелите аромата на прясно окосена трева. Няма стена без прозорци в тази къща. И на гърба си има очи. Ако махна стъклата, ще стане разградена къща. Ако отворя вратите, вятърът почва да фучи по коридорите. Ще ни отвее. Ето, сега гърми и звуковата вълна пробива през всички прозорци, както и тихият ритъм на дъжда. Все едно сме в гръмотевична камера, но под покрив. Специален покрив със специално уплътнение, което спира вредните слънчеви лъчи. Присветна. Удари гръм, дълъг колкото половин народна песен. Сякаш се изтърколи по хълмовете и се търкаля, търкаля... Навън няма жива душа, надявам се. Живата душа навън без друга жива душа ще се уплаши. Уличните лампи са кът и си е чернота, въпреки близостта на парка Фиеста, университета и моловете Рим и Ла Кантера. Строят начисто, изсичайки хиляди дървета и строят красоти. Когато се строи върху наличен културен пласт, се плучава еклектика. Комплекс "Лазур" в Бургас е еклектика. Грозна еклектика от малки бетонни блокчета от жилищни кутийки, набутани между доста по-едрите тухлени блокове от друга епоха на мястото на още по-ранните къщи, събаряни наред. В южен Тексас строят с цветен камък, с варовик и гранит, с водопади, светлини и презасадени огромни палми. Ла Кантера и Рим са огледала на модерна архитектура. Фиеста, огромен увеселителен парк, е построен в котловинка, избита в гранита с мощни взривни устройства. Километри от релси се вият във въздуха на фона на остро накъсана скала. Ла Кантера с ултрамодернистичния си архитектурен дизайн и европейска концепция на променадата, е по-интересен именно като стъргало вместо мол, съвкупност от магазини с някакви стоки вътре. И е толкова цветно, латиноамериканско и югозападно, с избуяла растителност и поточета, и алуминиеви витиевати покриви там, където ги има, че усещането е за жив музей на съвременното изкуство и мода.
Докато си мечтаех за съвременна архитектура, дъждът спря, макар че небето все още се въси и бучи. Далече някъде, заминават си гръмотевиците. След няколко часа ще е чудно утро, преди да ни споходи дневната жега. Ще мирише на мента и пресен въздух. а след няколко часа всичко ще залинее пак, освен слънчогледите. Те ще са още по-високи и жълти, защото са родени в точното време на точното място.

Няма коментари: