петък, 22 май 2009 г.

Тексаски истории. Част 1




Тексас се променя. Все така богат, незасегнат от кризата и консервативен, съвремието на щата не се върти толкова около идеология, колкото около пари. Май е даже твърде толерантен за югозападен щат. Освен ако не става въпрос за пари. И ако каубойското минало се е превърнало в добре конвертируема туристическа пропаганда, включително родеото и разни супер интересни местни фестивали, както и практиката да се носят каубойски шапки и ботуши, и да се карат камионетки с размери ХХХХL, то историите с живи хора се променят с духа на времето.

Сан Анджело е стохиляден град в ултра-консервативните баптистки западни тексаски прерии. От три дни той се намира в епицентъра на сапунен сериал с истински герои, драматични обрати, страсти в духа на "Ана Каренина" и щекотливи подробности.

Преди шест години 26-годишният Дж. У.Лоун е избран за кмет на града, про-форма длъжност с две-годишен мандат, без портфейл, със задължения на редови член на градския съвет. През май 2009, 32-годишният Лоун, с републиканското вероизповедание и имотен бизнес, е избран за четвърти кметски мандат на града, подкрепян от 89% от населението. Както много щатски политически служби, и тази е символично заплатена, $600 на година, но носи политически дивиденти на ползвателя, и най-малкото консултантско бъдеще. Мнозинството харесва Лоун и хвали неговата общителност, енергия, инициативност и умение да се сработва с различните общински институции. Заклеването е било насрочено за вторник, 21 май, по време на общинското заседание. Този вторник обаче градският управител Домингез получава есемес от Лоун, в който избраният кмет съобщава, че няма да присъства на заседанието този ден. Малко по-късно във вторник, Домингез получава втори есемес от Лоун,в който се казва, че му е пратено писмо. Писмото пристига в 8 сутринта в сряда и в него се намира молба за напускане на кметският пост по лични причини. Лоун също така уверява членовете на съвета, че е добре, но не е в Сан Анджело и не знае кога ще се върне. "Знам, че не съм избрал най-подходящото време за това съобщение, но това решение е резултат на не по-малко сериозни лични причини", пише той. Решението всъщност започва да се оформя около 9 май, деня на изборите, тоест десетина дни преди заклеването. В сряда Лоун разкрива, че има връзка с човек с мексиканско гражданство и с неуредени щатски имиграционни документи. Поради което и кметът решава, че не може да се закълне в Конституцията на Щатите и Тексас, нарушавайки ги като поддържа връзка с нелегален имигрант. Историята става все по-пиперлива, след като се оказва, че връзката е хомосексуална, и че Лоун се запознава с любовника си през април, по време на кампанията за кметското място, тоест има-няма два месеца. И че хомосексуалността на Лоун е "най-лошо скриваната тайна на Сан Анджело". Кметът заявява, че иска да прекара живота си с любимия и се е наложило да замине с него срочно за Мексико, за да се уреди статута му. Лоун има и американско, и мексиканско гражданство. Това са засега фактите. Споровете в мрежата обаче се разгарят с всеки изминал час, засягайки темите за гей-браковете, за честния политик, за безотговорния политик, за контрапункта любов-служба в интерес на обществото, за личното щастие, за Тексас и назадничавите/напредничави идеали, и т.н.

Тъй като историята все още се развива и е не по-малко кинематографична от тази с войника с розовите гащи в Афганистан, уверена съм, тепърва ще бъде заобичана от медиите. Малък град в консервативната прегръдка на прерийния Тексас с особено популярен новоизбран млад гей-кмет за четвърти (!) мандат осъмва с история за бягство, политика и непозволена любов в най-добрите уестърновски традиции. Сравненията с "Планината Броукбек" вече заливат интернет.

И все пак, преди да сме чули края на тази история, в главата ми се въртят следните мисли:

-- американците са едни от най-практичните и пресметливи хора, особено млади политици с шестгодишен стаж и сексуална ориентация, която ще ги изстреля в звездна орбита за следващите избори;
-- в малки градове в прериен Тексас съдиите са най-често ултракосервативни републиканци и да се "оправи" статута на нелегален имигрант не би трябвало да е кой-знае колко сложно;
-- в тези градове никой не преследва нелегалните имигранти, или работната ръка на местните фермери, защото оттам идват парите;
-- любовникът не е селскостопански работник, а студент с просрочена виза
-- забягването в Мексико "мирише" лошо. Забягват винаги крайно-нуждаещите се от закрила от закрилата на закона. За имиграционните проблеми си има имиграционни адвокати. Забягването в деня на заклеването в служба поставя акцента върху тази служба, особено след като си изхарчил стотици хиляди за изборна кампания. Може би Лоун "купува" време. Може да е и истинска история. Може да има и криминален елемент. Засега предложената версия е романтична;
-- може и да съм мнителна, но това не е типична тексаска история. Засега. Ако се появят информации за пари или криминални прояви, ще е типична съвременна тексаска история. Мексико е новият Тексас. Там е земята на неограничените възможности и втория шанс. Поне така си мислят, докато не ги хванат.

Няма коментари: