неделя, 24 май 2009 г.
О письменехъ (За буквите) oт Черноризец Храбър (IX- век)
/св. св. Кирил и Методий/
И така изпърво славяните нямаха книги, но с черти и резки четяха и гадаеха, бидейки още езичници. Когато се покръстиха, принудени бяха да пишат славянската реч с римски и гръцки букви, както прилегне. Но как може да се пише добре с гръцки букви: богъ или животъ, или (много), или (църква), или (очакване), или широта, или (отрова), или (къде), или юность, или (език) и други подобни на тези? И така се продължава много години.
Подир това човеколюбецът Бог, който строи всичко и не оставя човешкия род без разум, но всички хора довежда до разум и спасение, смили се над славянския род, та му изпрати свети Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинолюбив, който им сътвори тридесет и осем букви, едни по образец на гръцката азбука, а други според славянската реч; отначало започна по гръцки: те прочее казват алфа, а той - азъ. И тъй двете азбуки започват с азъ. И както гърците направиха своите букви по подражание на еврейските, така и той - по образец на гръцките. У евреите първа буква е алеф, което ще рече учение: като се заведе дете на училище, казва му се "Учи се" - това е алеф. По подражание на това и гърците казваха алфа. И тоя еврейски израз така се пригоди към гръцкия език, че вместо да казват на детето:"Търси учение", казват алфа, което на гръцки значи търси. Подобно на това и свети Кирил постави като първа буква азъ. И като първа буква азъ, дадена от Бога на славянското племе, за да се отворят устата при обучението на разум чрез буквите, тя се произнася с широко отваряне на устата, а другите букви се произнасят и възгласят със слабо отваряне на устата.
Ето тези са славянските букви и така трябва да се пишат и изговарят: а, б, в, г, дори до .
Някои прочее казват: "Защо Кирил е създал 38 букви? Може и с по-малко да се пише, както гърците пишат с двадесет и четири." А те не знаят с колко пишат гърците: те имат двадесет и четири букви, но с тях не се изпълват книгите, та са прибавили 11 двугласни и три за числа - шест, деветдесет и деветстотин. Така се събират тридесет и осем. Подобно на това и по същия начин свети Кирил създаде тридесет и осем букви.
Други пък казват: "Защо са славянските книги? Тях нито Бог ги е създал, нито ангелите, нито са изначални, както еврейските, римските и елинските, които са още отначало и са приети от Бога?" А други мислят, че сам Бог е създал буквите, и не знаят какво говорят окаяните - и че Бог бил заповядал на три езика да се пишат книгите, както пише в Евангелието: "И имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински." А славянския език го нямаше там, затова и славянските книги не са от Бога. Но какво да речем на това или какво да кажем на такива безумци? Но все пак нека да им кажем онова, което научихме от светите книги - че всичко поред иде от Бога, а не от другиго. Бог не създал еврейския език по-напред, нито пък римския, елинския, а сирийския, на който е говорил Адам, и от Адам до потопа, и от потопа, докато Бог раздели езиците при стълпотворението, както пише: "Размесени бяха езиците." И както се размесиха езиците, така стана с нравите и обичаите, и наредбите, и законите, и изкуствата между народите. На египтяните се падна землемерението; на персите, халдеите и асиряните - звездобройството, гаданието, лечението, магиите и цялото човешко изкуство; на евреите - светите книги, в които е написано, че Бог сътвори небето, земята и всичко, що е върху нея, и човека, и всичко поред, както се пише; на елините пък даде граматиката, риториката, философията. Преди това обаче елините нямаха на своя език букви, а пишеха своята реч с финикийски букви. И така беше много години. Като дойде отпосле Панамид, почна от алфа и вита и изнамери на елините само шестнадесет букви. После Кадъм Милиски прибави още три букви. И тъй, дълги години пишеха с деветнадесет букви. После обаче Симонид изнамери и прибави две букви, а писателят Епихарий изнамери три букви и така се събраха двадесет и четири. След много години Дионисий Граматик изнамери шест двугласни, после друг - пет и друг - три за числата и така мнозина през дълги години едва събраха 38 букви. Подир това, като се минаха много години, по Божия заповед се намериха седемдесет мъже, които преведоха от еврейски на гръцки език Светото писание. А славянските книги сам Константин, наречен Кирил, и буквите сътвори, и книгите преведе за малко години, а онези мнозина, седем души, за много години техните букви наредиха, а седемдесет души направиха превода. Затова славянските букви са по-свети и повече за почит, защото свят мъж ги е сътворил, а гръцките - елини езичници.
Ако пък някой рече, че не ги е нагласил добре, защото и сега още се доуреждат, ще дадем този отговор: и гръцките букви многократно са били преправяни от Акила и Симах и от други мнозина. По-лесно е едно нещо после да се поправи, отколкото за пръв път да се създаде.
Ако попиташ обаче гръцките книжовници, като речеш: "Кой ви е създал буквите, или пък превел книгите, или в кое време?" - то рядко измежду тях някои знаят. Ако попиташ обаче славянските книжовници, като речеш: "Кой ви е нагласил азбуката или превел книгите?" - то всички знаят и ще ви отговорят: "Свети Константин Философ, наречен Кирил: той ни създаде буквите и преведе книгите, и Методий, брат му", защото има още живи хора, които са ги видели. И ако попиташ в кое време - то знаят и ще рекат, че във времето на гръцкия цар Михаил и Борис, българския княз, и Растица, моравския княз, и Коцел, блатненския княз, в година 6363 (863) от сътворението на света. Има и други отговори, както другаде ще кажем, а сега няма време. Така, братя, Бог е дал просвещение на славяните. Нему слава, чест и власт сега и винаги в безкрайните векове. Амин.
Сказанието "ЗА БУКВИТЕ" е въведено в науката от К. Калайдович през 1824 г., който осъществява и първото му издание. Днес са известни около 80 негови преписа. Те са свидетелство за изключителната популярност на съчинението сред славянските книжовници (особено в Русия) до XVIII в. включително (ако се вземат пред вид и старопечатните му издания). Най-ранният препис е от 1348 г. - в среднобългарския Лаврентиев (Иван Александров) сборник (сигн. F. I. 376).
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар