неделя, 22 февруари 2009 г.

Oh, Henry








Вчера минах покрай къщата, в която О'Хенри е живял в Сан Антонио през 1984-5 години (на снимката) и се е кахърил по издаването на "Търкалящ се камък", едно доста неудачно бизнес начинание, приключило своевременно. По този повод прочетох отново някои негови разкази, между които "Вождът на червенокожите". Смях се през сълзи, чак недовиждах буквите, и бих казала, че за последно така се смях на предизборните предавания на "Дейли нюз" на Джон Стюърт. Ето връзката към един хубав превод на разказа на български от Тодор Вълчев: http://www.litclub.com/library/prev/henry/vojda.html.

Уйлям Сидни Портър пристига в Тексас на 20 години през 1882 година, за да се лекува от туберкулоза. През 1884 година се премества в Остин и заживява със семейството на Джоузеф Херъл. Говори се, семейството е притежавало котка на име Хенри, и Сидни Портър заема литературния си псевдоним О'Хенри от обръщението към непослушния котарак Ах, Хенри или в оригинал Oh, Henry. Всъщност, версиите за произхода на псевдонима са много и за съжаление никоя няма добро алиби. Той прекарва в Остин тринайсет години, както и две години в Сан Антонио, където основава и печата хумористичния седмичник "Търкалящ се камък" (Rolling Stone).През 1898 година съдът в Остин му повдига обвинение за финансови злоупотреби по време на работата му като касиер в Първа Национална Банка. На път за делото, О'Хенри забягва в Ню Орлеанс, а оттам в Хондурас, където се подвизава в компанията на известни престъпници. Някои негови биографи споменават, че обвиненията са били спорни, дължащи се най-вече на недоглеждане, и как случайно вместо да хване влака от Хюстън за Остин, за да се яви на делото, Сидни Портър се качва на влака за Ню Орлеанс. Звучи съмнително, като се има предвид, че в Остин го чака дъщеря (родена 1889 година) и младата му, болна от туберкулоза, жена. Когато получава вест през 1897 година, че жена му е сериозно болна, Сидни Портър се прибира в Съединените Щати, изчаква смъртта на жена си в началото на следващата година и се съгласява да излежи наложената му присъда от пет години затвор в Охайо. Там започва да се занимава сериозно с писане на разкази. Три години по-късно е освободен и се установява в Ню Йорк, където прекарва последните десет години от живота си, работейки като журналист. Това е и най-плодотворният период в кариерата му. Пише седмична колонка за местен вестник и само през 1904 година написва 64 разказа, следващата година - още 50. Изключително постижение, като се има предвид, че е бил алкохолно зависим. През 1907 година се жени за ученическата си любов, но бракът се разпада след година, и през 1910 година О'Хенри умира крайно беден и болен от туберкулоза, диабет и алкохолизъм. След смъртта си, обаче, той става изключително популярен. През 1914 година излизат 14 тома с близо 600 негови разкази. Неговите истории и до днес са пример за разкази с неочакван край, написани на разбираем, понятен за масовата публика език.

Всяка есен къщата-музей О'Хенри в Остин организира триседмичен безплатен курс по творческо писане, като на участниците се предоставя възможността да творят на място в къщата на писателя.

Няма коментари: