На кръстовището на улица Де Завала и магистрала # 10 в Сан Антонио се намира едно стълпотворение от големи магазини, където често убивам час-два. Най-забележителното нещо е паркингът на HEB, веригата хранителни магазини, основана в Сан Антонио и изтласкала от родния си град всички възможни конкуренти, освен вездесъщия Walmart и луксозните вериги за екологично-чиста храна Whole Foods и Central Market. Паркингът обвива в прегръдката на буквата L хранителния си магазин и пуска вектори нагоре към Barnes & Noble, Marshalls и Target, и надолу към Steinmart, Anna's Linens и Petco. Но птиците, прословутите гарги на Тексас, назовани с ономатопеята "гракъл" обитават на инат само и единствено дърветата и покрива на HEB и Barnes & Noble. Хиляди птици населяват това малко пространство, насищат въздуха с шумно бърборене и чуруликане, заглушават автомобилния поток от близката магистрала и се сипят като черен дъжд по дървета и жици. Надвечер изпълняват странни летателни маневри, в които ятата чертаят геометрични фигури и траектории - юрват се над всички, крилата им трептят, чак повдигат бретона на наблюдаващия ги отдолу, и кацат, например на покрива на HEB. След като кацне и последната птица от ятото и се огледа победоносно, настъпва затишие. Чуват се странни гукащи звуци, доста по приятни от редовия грак. След няколко минути спокойствие залязващото слънце отново е скрито от облаци черни трепкащи сърчица, след което облакът залязва върху близкото дърво. Дървото, накичено с гракъли, блести в модния за сезона черно-кафявo-тъмнозелен нюанс. След няколко минути ятото се е понесло към близката електрическа жица и нарежда отново гердана. А съседното ято се плъзга по коридора към покрива на магазина и се накачулват като новогодишни лампички. Десетки ята се срещат и разминават, грачат и чуруликат в някаква понятна само за тях графическа измислица.
Освен птичи миграции, всеки октомври Сан Антонио се оказва в плен на милиони пеперуди Монарх, които пътуват към Централно Мексико, за да прекарат там зимата в плътен цветен килим от свои връстници. (Едно забележително създание на природата - повече информация тука.) И тогава милиони пеперуди хвърчат в посока югоизток през дворове, магистрали и гори. Летят много ниско, на метър-два от земята, а пътят е покрит с малки кафяви трупчета. За щастие, огромната част се спасяват някак си, защото гледката не е особено омерзителна. Но за няколко дни Сан Антонио е опакован в нежните вибриращи крилца на пеперудата Монарх. Зовът на природата е толкова силен, че човек може да ги лови с ръка. И губиш ориентация - едни странни, цветни, прекрасни създания като бавно-развиващ се циклон минават през човешката цивилизация с нейните къщи, офис сгради и пътища. Създания, абсолютно неспособни да се адаптират към бетонната епоха, нелепо гинещи, и, въпреки това, следващи вътрешния си компас с неимоверна страст. Най-странното усещане е, че пътищата са построени най-вече в посока север-юг, изток-запад, както и къщите. А пеперудите се движат под 45-градусов ъгъл на нашите архитектури и нашите траектории на движение. Те пресичат магистралата с такъв финес и с такава романтика в забавен каденс, че несъзнателно намалявах скоростта, за да им дам шанс да избягат.
Гаргите са постоянно присъствие, макар и не винаги и не навсякъде добре организирани и афектирани. Но паркингът на HEB винаги изглежда като парламента от трети епизод на Звездни войни. И не всичко е цветя и рози в агресивния черен свят на гракъла. Преди няколко месеца към осем часа бутахме уморени количката с продукти и деца към колата, и Евгени възкликна с ирония: "Я виж тази птица! Виси с краката надолу." Действително, на висок клон над колата, с двата крака прихваната за клона, висеше с главата надолу една гарга. Съгласихме се, че това е една много хитра, акробатично надарена птица, която си прави опити със земното привличане. Докато натоварвахме продукти и деца в колата, продължавах да хвърлям по едно око на птицата. И тогава видях, че птицата не се люлее, птицата се опитва да се оттласне от клона, разлюлява го с крачета, изпърха с крилца, и, уморена, застива. И отново повтаря. А над нея стои друга птица, и сякаш е притеснена, но и нищо не предприема. И когато се вгледахме добре, видяхме около крачето на гракъла конец. И никой не беше забелязал тази ужасно малка трагедийка, и странно ми стана как единствената причина, поради която ние станахме съпричастни, бе насмешката, с която по човешки доизмислихме стойката на гаргата. Но колкото и непотребен да е един гракъл, а може и да грешим, но колкото и незначителен да е този живот, това, че ти единствен си забелязал тази тиха драма, и то случайно, по логиката на мястото на паркиране, което ти се е паднало, прави цялата ситуация не съвсем случайна, прави я символична, една жива трагедийна метафора на някакъв бъдещ или минал момент, когато не знаеш кой ще играе ролята на гракъла и кой - на шофьора на случайната кола, спряна под дървото. Просто няма кой друг да се намеси в тази трагедия, освен ти. И ти си длъжен да реагираш, ако имаш и капка милосърдие и интуиция за превратностите на съдбата. След като приспахме децата, Евгени се върна на паркинга с въжета, тиксо, сноп дълги бамбукови пръчки и японски боен нож. Навързал четирите бамбукови пръчки, прилепил ги с тиксо, закрепил накрая ножа, покатерил се върху колата и се опитал да замахне така, че да отреже клона. След няколко неуспешни опита отишъл в магазина и заявил на мениджъра на нощната смяна, че една гарга виси на дърво на паркинга и няма друг изход освен да умре, и ако HEB се съобразява със санитарните щатски изисквания, по-добре е овреме да предотврати неприятната ситуация с биологичен отпадък, сеещ зарази. И така започва сагата по спасяването на нещастния гракъл на паркинга на HEB. Мениджърът се активира, изпраща екип със стълба, но стълбата, уви, се оказва твърде ниска. Изнамират отнякъде двуметров служител. Нещата, които правя за HEB, казал той. Събрали се няколко нощни купувачи, повечето студенти. Гледат отдолу и цъкат с език - ама че глупава птица. Откъде е намерила въже, в което да се огелпи с двата крака, след това го е овързала върху клона, и сега виси с главата надолу и пърха с крилца при всеки замах на страшния прът с ножа. Високият служител се качил върху колата и почнал да балансира с пръта от бамбукови пръчки, опитвайки се леко да закачи клончето с ножа. Това, което е преживяла гаргата по време на този експеримент, е сигурно неописуемо. Конецът се охлузил, едното краче се освободило и птицата паднала с няколко сантиметра надолу. Запърхала цялата с крилца и след секунда излетяла, а конецът се веел след нея. Както излетяла, обаче, така и стремглаво се спуснала в близкия ров зад една ограда, пълен с дъждовна вода. Може би е била жадна. Потърсили я в изкопа, за да махнат конеца от крачето, но от птицата нямало и следа. Е, не я спасихме съвсем от съдбата й, но й дадохме поне още един шанс за живот, каза Евгени, като се върна. Пък и клончето не било толкова дълго вече. И сякаш казваше - не съм Господ, човек съм. Да ти даде някой още един шанс за живот... И страшно звучи, и достоверно. За щастие на този гракъл, комично-трагичните ситуации обикновено завършват по-добре от очакваното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар