Чуждоземка

I

Чуждият хляб

и чуждото вино

в смълчания листопад

в ъглите на нейната неизвестност

в харизаното й лято

бездънно и сънно.


II

Чуждият хляб майко

заплита въжета по талията

втъква залъци в раните

търси ми наредбата

ключа към моята младост

на глада морните песни -

пъргава съм щурава

претърколена погача

в отровно брашно оваляна

в нощвите на здрача -

когато преглъщам се давя -

хлябът майко чуждият.

Чуждото вино татко

изпепелява езика ми

и съскам на български -

непонятна съм небивала

като магия се нося

из кориите на щастливците

под небосклоните на мечтите им -

от чужда пазва е текло

чуждото вино на дните ми

където ме е зарекло

с тънка кисела вада

чертая кръст разчертавам

на човещината силуетите

на жаждата куйруците

хубостта ми душата ми -

размирна съм несъгласна

недопила - от вино разядена

от болка на чуждоземка -

като пия забравям езика си -

виното татко чуждото.



Това стихотворение написах през 2005 година. Излезе във вестник "Сега" в броя от 10 януари, 2009.