Страдивариус и Хава Нагила

Не мога да се въздържа да не постна ето това клипче на Andre Rieu, холандец от Маастрихт, цигулар със Страдивариус и забележителен бизнесмен, добил огромна популярност със своята т.н. шлагерна класическа музика. Той е и диригент на "Йохан Щраус Оркестра", чиято музика за мен, макар да не съм музикален капацитет, е красива и изящна, а визията на музикантите, с блестящите кренолинови рокли, е просто необикновено красива. Andre Rieu е Пол Остър на класическата музика, въпреки че на мен лично Пол Остър ми е скучен. Наричат го популист заради смесицата на високи и ниски жанрове. Какво щяло да стане с презентацията на класическата музика, ако такива като Andre Rieu занимават публиката с популярни мелодии и филхармонични изпълнения на рок и поп? Нещо като изискан не-опростачен Слави, като българската "бърза литература", но с истински талант. Карбовски е добър журналист и есеист, но е лош поет. Андре Риу, според коментарите под клиповете, има добра техника и популистки вкус. Аз пък мисля, че човек, който може да накара стегнатата лондонска филхармонична публика да танцува Хава Нагила или сиртаки в изисканите си костюми и лачени обувки, е сериозна конкуренция в днешния "плосък" свят. Той влиза под кожата на публиката, създава настроение, като в същото време има прекрасен звук. Нима Дали или Пикасо не са били масови творци? Или не са маркетингови продукти? Или не са вече масовизирано изкуство? Подпомаган от т.н. бизнес истаблишмънт - водещи галеристи, богати приятели аристократи, които е рисувал в Южна Франция през лятото, Пикасо е проявявал невероятен бизнес нюх и е поддържал славата си на революционер в изкуството, както и пазарната си цена, по всякакъв начин, даже скандално завръщайки се към реалистично, традиционно рисуване през 20те години на миналия век. Пари, знае се открай време, се печелят с масово изкуство, а когато има и талант, печелят и двете страни.