вторник, 10 ноември 2009 г.

Честване на поражението



Не съм уверена кое поражение бих искала да чествам - поражението на комунизма, което лично съм преживяла - и комунизма, и неговото поражение, или поражението на идеологията на свободния нерегулиран пазар, което лично живея в момента - и пазара, и поражението му, възможното.

Когато махалото замахне от минус безкрайност до плюс безкрайност, човек се чувства като изцеден в центрофуга парцал. Но може и да е по-лошо. Например ако живееш някаква спойка между минуса и плюса. Знам близо седем милиона, които я живеят. Усещането е гадно - да се разчекваш, да се разтягаш до безкрайност, услужливо домакинствайки на двуглавия демон.

Но както знаем от историята на динозаврите, най-зловещите на вид породи, тези с калцифицираните плочки, остриета, рога и гръбначна броня, са били вегетарианци. Съществата, които са пиели кръв и са се хранели с топли вътрешности, са били малки, бързи и сръчни.

Така че внимавайте от какво се страхувате!

Въпросът не е дали нещо си е твърде огромно и страшно, включително идеологиите, а кои са малките и сръчни раптори, които то изхранва с плътта си. И както е било и тогава, и днес, тези, последните, пируват с недораслите, слабите и немощните тялом и духом.

3 коментара:

Анонимен каза...

Рапторите са живи и продължават да ни пият кръвта под една или друга форма и през изминалите 20 години. А ние все се надяваме от избори до избори,че ще настъпи промяна. Характерна черта за останалите в България.

emaiv каза...

Аз не бих казала,"внимавайте от какво се страхувате!", бих казала "внимавайте да не се страхувате!", защото страхът именно ражда това объркване, тази неяснота. Всъщност страхът не съществува, съществува само нашето въображение - предпазливо и сковано.

Зоя Маринчева каза...

Права си, страхът, както и болката, са въображаеми. Имам един любим човек, който все ми казва 'защо да се страхувам от някакъв бъдещ момент, когато той все още не е настъпил и не знам нищо за него. Ще се страхувам утре да кажем.' -).