вторник, 10 ноември 2009 г.
Честване на поражението
Не съм уверена кое поражение бих искала да чествам - поражението на комунизма, което лично съм преживяла - и комунизма, и неговото поражение, или поражението на идеологията на свободния нерегулиран пазар, което лично живея в момента - и пазара, и поражението му, възможното.
Когато махалото замахне от минус безкрайност до плюс безкрайност, човек се чувства като изцеден в центрофуга парцал. Но може и да е по-лошо. Например ако живееш някаква спойка между минуса и плюса. Знам близо седем милиона, които я живеят. Усещането е гадно - да се разчекваш, да се разтягаш до безкрайност, услужливо домакинствайки на двуглавия демон.
Но както знаем от историята на динозаврите, най-зловещите на вид породи, тези с калцифицираните плочки, остриета, рога и гръбначна броня, са били вегетарианци. Съществата, които са пиели кръв и са се хранели с топли вътрешности, са били малки, бързи и сръчни.
Така че внимавайте от какво се страхувате!
Въпросът не е дали нещо си е твърде огромно и страшно, включително идеологиите, а кои са малките и сръчни раптори, които то изхранва с плътта си. И както е било и тогава, и днес, тези, последните, пируват с недораслите, слабите и немощните тялом и духом.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Рапторите са живи и продължават да ни пият кръвта под една или друга форма и през изминалите 20 години. А ние все се надяваме от избори до избори,че ще настъпи промяна. Характерна черта за останалите в България.
Аз не бих казала,"внимавайте от какво се страхувате!", бих казала "внимавайте да не се страхувате!", защото страхът именно ражда това объркване, тази неяснота. Всъщност страхът не съществува, съществува само нашето въображение - предпазливо и сковано.
Права си, страхът, както и болката, са въображаеми. Имам един любим човек, който все ми казва 'защо да се страхувам от някакъв бъдещ момент, когато той все още не е настъпил и не знам нищо за него. Ще се страхувам утре да кажем.' -).
Публикуване на коментар