Какъв е цветът на зебрите?

Зебрата е бяла на черни ивици или черна на бели ивици? Гледах стадото зебри, наобиколили фронталната вълна от автомобили с превъзбудени пътници, и не знаех какво да мисля. Беше пладне, зебрите се бяха отправили на водопой към тексаско-африканския вир, и спряха за малко да обменят любезности срещу храна с нас, неделните фото сафари туристи в тексаското ранчо за диви животни "Природен мост". Самата концепция е доста либерална - чифтокопитните се разхождат на свобода и разглеждат миролюбиво, понякога доста отблизо, пълзящите, подковани с гуми, няколкотонни ламаринени кутии, от които никой простосмъртен човек не смее да слезе покрай суровите предупреждения от типа "ако напуснете автомобила, то е на собствен риск" от страна на собствениците на резервата.

Ранчото и парк за диви животни "Природен мост" до Сан Антонио заема 400 акра и приютява 500 животни от 40 вида. Много от тях са защитени или на изчезване в родните им земи, други са местни породи. Ранчото има доста успешна размножителна програма. Най-възрастния женски жираф е раждала осем пъти досега, понякога в работно време пред публика. Наскоро са се сдобили с двойка африкански бели носорози, едни от най-застрашените от изчезване животни в света, и силно се надяват на потомство. Носорозите живеят в пространно, заградено поле, и макар, че се наричат бели, също както черните носорози, са сиво-кафяви. Името им идва от омонима "уайт", който в холандския си вариант иде да опише квадратната форма на устата на този вид носорог, еволюционно приспособление за по-ефективно пасене на трева. На английски "уайт" значи бял и оттам в англоезичния лексикон този вид носорог се подвизава с антонима си. Сред звездите в ранчото, освен стадото зебри и жирафи, са едно стадо сицилиански магарета, две доста охранени двугърби камили (гърбиците съдържат мазнини, не вода), които от скука въргалят гуми, и пернатите нелетящи щрауси и ему, регулировчиците на пътя. Огромната част от животните са разновидности на сърни, газели, елени, бикове и антилопи, сред които африканското гну, белите адакс с изящни, спираловидни рога, изтребените в естествената им среда арабски и джемсбок орикси, едни от малкото животни, които могат да оцелеят при воден холокост. Всъщност много от африканските животни са почти изтребени поради етническите войни в района на естествената им среда.

4 мили не са много. Дори и при скорост 5 мили в час, дори и с времето, през което ухажваш или снимаш животните, прекосяват се за по-малко от един час. Първата ни обиколка беше в три часа - мързеливо време, слънцето припича усилно, антилопи и сърни налягали под дърветата, само една черна катеричка притича да яде хвърлена храна на пътя, само едни орли напълнили небето, стрелкат се за плячка надолу към гористите хълмове. Кедри, местни разновидности на дъба, кактуси и бяла камениста почва - добре познатия тексаски лунен пейзаж. Пристигнахме в отправната ни точка и пак обърнахме носа на колата обратно към парка.

За първи път тръгнах на сафари сред екзотични животни преди девет години, през първото ми тексаско лято. Там имаше много повече животни, много повече месоядни. В много отношения приличаше на зоологическа градина с разнообразието от животински видове, част от които се разхождаха свободно, като камилата, която ни пресрещна на няколко метра от началото на сафарито и доста агресивно нападна торбичката с храна, сърните, антилопите и дивите прасета. Онзи парк се рекламираше като място, където спасяваха изоставени животни и животни претърпели стрес, и действително имаше много циркови артисти, като мечката Миша, иззета от жестокия си руски треньор, която клатеше главата си непрекъснато, множество тигри, част от които населяваха малки клетки около офиса на парка. Там бяха младите тигри и прекарах много време, наблюдавайки забавленията им. Скачаха в един леген с вода току като приближи човек клетката. Доста ме поизмокриха. Не им беше добре в клетката, държаха се като страшно отегчени тийнеджъри. Имаше си ранчото и детска стая с новородени тигърчета, които плачеха непрекъснато, може би защото непрекъснато ги посещаваха туристи като нас, взимаха ги в ръце и позираха за снимки с тях срещу десет долара. Бебетата тигърчета не са особено безопасни, но тези бяха нахранени и поспаливи. Поговорих си с говорещите папагали и с маймуните. Всъщност почти оцелях след атаката на един доста агресивен женски бабун. На желязна верига пред клетката висеше желязна паничка, където посетителят, стоейки пред оградата, слага храна за бабуна. Засилваш паничката към маймуната, тя я хваща, изява съдържанието и ти я връща. Само дето бабунът има светкавични рефлекси и беше изключително стресирана, защото към човешките самки хранеше дълбока ненавист. Приемаше храна от мъже с най-голямо удоволствие. Когато аз й предложих паничката с пелети, хвана я и за по-малко то секунда я запрати обратно към мене с бясна скорост. По чудо не ме удари. Впоследствие разбрах, че този сафари парк е затворен от властите заради лошо отношение към животните и по-конкретно тигрите. Без да зная подробности около случая, в гореизложеното има поне няколко доказателства ако не за ужасни, то поне за неприемливи условия на живот. И все пак, въпреки че този парк не функционира, подобни места добра алтернатива на зоологическите градини.

За разлика от горното ранчо, "Природен мост" не специализира в грижи за изоставени и конфискувани животни, а по-скоро се занимава с консервация и размножаване на редки и застрашени видове. Някои видове антилопи са по-многобройни в Тексас, в това само ранчо, отколкото в естествената си среда. Ранчото е разделено на пет пасбища, отделени с огради. Всяко пасбище е допълнително разпределно на по-малки пасбища с цел контрол на животинските популации. Навътре в прерията има специално изградени водоеми, сенници и зимни постройки. На туристите се предлагат скъпо-струващи ВИП разходки с рейнджър, преспиване и участие в грижите за животните, празнуване на детски рождени дни, ресторант за бързо хранене, просторна беседка с маси и пейки, плевня, където си общуват деца и малки козички, както и няколко клетки с лемури, папагали, кокошчици и петел. Имат си и магазин, и учебно-информационна сграда. Паркът развива успешна образователна програма сред тексаските училища.

Преваляше пладне и звездите на парка бяха по-благосклонни към нас. Стадата се движиха нанякъде, зобваха си тревичка и наобикаляха колите. Изведнъж се появи стадо зебри и се разгърна като по команда по двата автомобилни фланга. Спокойно подхождаха от кола на кола, хапваха си пелети от ръцете на хората, оставяха се да ги погалят по главата, по рехавата брадичка... Задръстването доби магистрални размери. Хората се изнервиха. Зебрите обаче бяха справедливи, подхождаха към автомобилите по реда на пристигането им и си хапваха планово и възпитано. Те са доста по-агресивни от най-близките си роднини, конете, но всички, с изключение на една кобила, бяха петимни за ласки и пелети и доста добре запознати с правилата на уличното хранене. В един момент, обаче, започнаха да буйстват, да тичат между нас, оттеглиха се от пътя, стадото се събра на поляната и потегли в тръс на водопой. Доста хора останаха разочаровани. Затова пък по-нататък имаше също толкова гладни магаренца, сърнички и козички, и най-вече щрауси и ему. Щраусът е доста смешна птица. С прескъпите си пера той крачи подобно на важна царска особа и търси разнообразие като едно безстрашно същество, каквото е, разбира се. И малко глупаво. Ние се порадвахме на мъжки щрауси, защото денем женските мътят, а падне ли нощта, мъжките поемат щафетата. Те са около 7 фута високи, тежат около 200-300 паунда и са единствената птица с два пръста. Ходят смешно, високо повдигайки коленете, защото тази анатомична особеност им е дала еволюционното им предимство дим да ги няма при нежелана среща, развивайки скорост на бягане от около 70 км в час. От колите обаче щраусите и емутата в парка не се страхуват, напротив, ходят си срещу и между движението колкото им душа иска и не се молят за храна в чинна поза, а те проверяват съвсем вътре в купето, че и купето ти проверяват, с дългата си шия. Някои кълват внимателно пелетите от ръката, други хапят пръсти и предмети безразборно, трети направо крадат фуниите с храната, което на момента ги ужасява, захвърлят фуниите на земята, без да проверят съдържанието става ли за храна, не ли, стъпват върху тях за по-сигурно с динозавърските си два пръста и продължават да маршируват напред. Изключително симпатични птици, подобряват настроението за секунди. Служителите на ранчото през десет минути чистят пътя от хартийки.
Ранчото има интересен уебсайт с учебни видео материали: http://wildliferanchtexas.com/. До Далас се намира и природният парк за диви животни Фосил Рим, и техният уебсайт, http://www.fossilrim.com/about_fr.php, дава по-подробна и интересна информация за видовете животни, които отглеждат изкуствено в Тексас. Гледайки видеото за зебрите, задоволих любопитството си относно началния ми въпрос. Оказа се, че зебрите са бели на тъмни ивици и шарката на всяко индивидуално животно е като пръстовите отпечатъци при хората. И те не цвилят като конете, но няма как да музицирам тук техния грак. От всички гракове обаче, този на лемура е особено изразителен и незабравим.