Благодаря на журито на конкурса "Поетични звуци" Росица Петрова, Валери Рибаров, Камелия Кондова и Аделина Низамова за оказаната ми чест! Първото място задължава и вдъхновява. Развълнувана съм, защото за мен това е едно признание, че успявам да поддържам жива връзката си с България, с българския език, както и с близки по дух и перо хора, нещо изключително важно за имигранта. Ето тук е връзката към сайта с резултатите. http://www.besedkata.com/index.php?option=com_joomlaboard&Itemid=40&func=view&id=671&catid=4&limit=6&limitstart=0
А по-долу е едно от наградените стихотворения.
Товароработник
Разтоварва се, пие кафе.
Товарът не се изказва,
не се изкашля.
Той е мъж, с полудневна брада.
Вие си мислете, че нищо не мисли,
седи си на стола, зяпа
момичетата,
развлича се.
Но не. Товарът заседнал е
на гърлото на стъргалото
и той пие кафе
да го смаже
товара. Развлича му ъглите
с 24 кадъра момичета.
В очите му израз на
тъжен лисок.
Заседнал е на стола и
преглъща кафето,
преглъща го сто пъти
измисленото кафе.
Отдалечават се бавно
момичетата.
Полюшват се.
Слюнкоотделяне.
Ръцете му празни,
до трескавост.
Той е мъж и товарът
натиска адамовата му ябълка.
Но не гледайте там.
Вижте дневната му брада
как стърже полусенките.
Непоносимо е само
в онази част на мозъка,
където товарът е заседнал,
в плитчините на собствената му
сянка. Все пак е мъж
с мощен метаболизъм.
Само да се разтовари.
Ще стане от стола,
ще си измисли работа,
ще поеме нанякъде,
ще се побърка от радост.
1 коментар:
Бравооо!
Публикуване на коментар