понеделник, 22 юни 2009 г.

Американското здравепогазване между Давид и Голиат


/фото: www.citizen.org/



Има нещо гнило в американското здравеопазване и то е свързано с пари. С много пари. А там, където се шикалкави заради пари, рано или късно се сблъскват обществени интереси.

Обама задръсти миналата седмица конгресните артерии със законопроекти за климата, здравеопазването и финансовото регулиране. От трите, здравеопазването е с най-мощното и богатеещо лоби, и то успя да заглуши всички други новини от Вашингтон. За 48 часа екшън всички играчи успяха да заявят своята гледна точка къде по официални, къде по алтернативни медии и форуми. В събота няколко сенатора отправиха апел към президента да изчака с плана си за реформа в здравеопазването и да им даде възможност да обсъдят хилядите варианти. Какафонията беше неуправляема, елементите на трилър и емоционална въртележка крайно задоволителни и главозамайващи. Шегата настрана, гей движението може би изтърва фокуса на прожекторите за сметка на новозараждащото се движение за право на здравеопазване.


Няколко законопроекта се движат из конгреса в момента. Този на републиканците никой не възприема сериозно, дори само защото те са малцинство и техният документ няма шанс да влезе в пленарна зала. В Сената законопроектът на Комисията по здравеопазване, образование, труд и пенсии, оглавявана от сенатор Тед Кенеди, беше внесен недовършен в бюджетната комисия, която пресметна, че той ще коства 1.3 трилиона долара. Сенаторите от финансовата комисия също предложиха свой законопроект за оценка и се оказа, че той ще струва 1.6 трилиона долара. Тези цифри накараха Конгреса да си глътне езика и донякъде охладиха борбените им страсти. Републиканците в техен си стил веднага се хванаха за буквата на цифрата и започнаха да лобират срещу каквато и да е промяна на статуквото с аргумента за задълбочаващия се дефицит (сякаш дефицитът ги интересува, когато гласуват за военни разходи или субсидии за Уолстрийт). Законопроектът на Кенеди предвижда държавно осигуряване, но не за всеки, само 37 милиона от 50те милиона неосигурени ще получат държавна застраховка по предварителни изчисления. Освен това налага забрана на застрахователните фирми да дискриминират на базата на вече съществуващи болести. Законопроектът на финансовата комисия не предвижда държавен застраховател.

Междувременно демократите готвят свой законопроект, далеч по-либерален от горните два.

Най-вероятно дискриминационните практики ще бъдат забранени в новия закон и застрахователите няма да могат да отказват осигуровки въз основа на скъпоструващи болести и вече потвърдени диагнози към датата на първата вноска.

Борбата ще бъде за или против държавно осигуряване и в какъв вид. Идеята да се осигури здравеопазване на всеки американски гражданин като се елиминират частните посредници, както е в Канада и Великобритания, освен за козметични процедури, има привърженици в обществото, рекламира се в медии и форуми, но не се допуска до масата за обсъждане нито от консерватори, нито от демократи.


Навярно за останалия свят това звучи невероятно, но САЩ е страната на крещящите парадокси. Има огромен потенциал и свободи, но има и огромни тъмни петна, в които свободният пазар върлува с всичка сила поради несвободната воля на парите и алчността, сивият генерал на демокрацията каквато я знаем. Да прилагаш либерална или консервативна мярка към тази страна е еднакво пагубно и едностранчиво. САЩ са земетръсна зона, която вечно се тресе по един или друг проблем. Всяка промяна в географията на социалната й и гражданска политика е породена от катастрофално събитие в низините, сгъстена човешка енергия на някаква значителна група от хора, пилотирана умело през иглените уши на политическото представителство и узаконена от силен водач. Логиката на процеса и стратегията в техните граждански борби е строго специфична и не лесно рзбираема за човек, който не е израснал в лоното на тяхното рацио, но парите и държавата заемат особено място в техния свят. За разлика от останалия свят, отношенията между държава и индивид като философия и практика са винаги във фаза на договаряне в "страната на свободните, родината на смелите" и оттам произтичат много от недоразуменията. А парите, парите са причина за останалите им проблеми.

През 1993 година в една своя реч Обама каза, че е защитник на универсално и достъпно за всички граждани здравеопазване тип здравна каса, но подобна система е възможна, само ако демократите завоюват Белия дом и спечелят мнозинство в двете камари на Конгреса. През 1993 година това звучеше като стих от Алиса в страната на чудесата. През 2009 година, обаче, американците пристигнаха в страната на чудесата, но оказва се, големите думи не водят до големи дела, защото големи дела с подкупни индивиди не стават. За Обама вашингтонската машинария се оказа твърде импозантна и обединена от фармацевтични и застрахователни лобистки интереси, поне в частта за здравеопазването. Реформата, за която се говори, ще е частична, еволюционна, без да се размърдат пластовете алчни частни интереси, трупащи печалба за сметка на 75% от населението. Вместо универсална здравна система, президентът се надява да добави и обществен фонд към пазара на частните фондове и отмяна на определени дискриминационни практики. В едно непартийно радио предаване трима водещи журналисти миналата седмица бяха запитани дали вярват, че може да се постигне революционна промяна в здравеопазването, като например, универсално такова, гарантирано от държавата, ако хората излязат на улицата да протестират сегашната система. И тримата, макар и с различни възгледи по темата, дружно отрекоха такава възможност на този етап и казаха, че в Щатите всичко протича по еволюционен път, с малки стъпки напред. Затова пък във форумите анонимни коментатори започнаха да прокарват асоциации с протичащите протести в Иран, както и призиви за улични демонстрации. Макар че звучи логично да се елиминира посредника, както и печалбарската мотивация в индустрия, която открито заявява нежеланието си да изпълнява своята част от договора, това няма да стане скоро и лесно, въпреки международния положителен опит и гнилите ябълки в американското здравеопазване.

Междувременно стана ясно, че близо 50 милиона от общо 350 милиона американци не са били осигурени във времето преди финансовата криза, че здравеопазването в днешния му вид коства 17% от годишния бюджет на страната, с тенденция да нараства експонентно всяка година. Особено след 2000 година здравните услуги поскъпват с изключително високи темпове, а 50% от индивидуалните банкрути се дължат на задлъжнялост поради непосилни здравни разходи, като 76% от обявилите несъстоятелност са имали първоначално медицинска осигуровка. Американските застрахователни компании имат наглостта законно да прекъсват осигуровка при скъпоструващи заболявания като диабет, високо кръвно и рак, както и да отказват първоначална осигуровка при наличие на такива болести. Отделно доскоро изплащаха лекарства на пенсионери до таван от близо 2000 долара на година, след което пенсионерите покриваха на 100% разхода за лекарства до $6000, след което отново се стартираше държавната програма за заплащане на лекарства. Петък вечер Обама и сенатори постигнаха съгласие с фармацевтичните фирми да покрият 50% от рзходите на пенсионерите за лекарствата, които не попадаха в осигурителната квота. Интересно, че винаги се договарят облекчения за пенсионери, не и за детското здравеопазване, например.

През 2000 година Световната здравна организация публикува доклад с обобщения за здравеопазването в 191 страни-членки. Оказва се, че САЩ имат най-скъпоструващата здравна система, без да е най-добрата, всъщност е най-лоша по повечето показатели. Според Families USA през 2005 година разходът за здравеопазване на глава на населението е бил $6,697 или с 40% по-голям от другите страни. САЩ са единствената развита страна в света, освен Южна Африка, която не осигурява всичките свои граждани. Американската здравна система се състои от частни осигуровки чрез 1300 частни здравни осигурители. Хората се осигуряват главно посредством своя работодател, Ако работиш за голяма компания, имаш по-големи шансове за добра застраховка поради възможността на големите играчи да договарят по-добри условия. Ако си сам на себе си господар или малък бизнес собственик, плащаш на дребно, ако въобще имаш възможност да платиш този разход. Ако искаш да закупиш сам осигуровка, излиза доста по-скъпо, и осигуровката започва да тече на шестия месец от плащането на първата месечна вноска. При голяма част от работодателите също се изчаква от един до три месеца преди да тръгне осигуряването. Повечето от здравноосигурителните планове обаче покриват само 80 или 90% от разхода за включена услуга. Останалото се плаща от индивида. Държавата закупува осигуровки от частните застрахователи за държавните служители, военните, ветераните, пенсионерите и много бедните. Поради растящите цени обаче, работодателите прехвърлят разхода върху своите работници, като повишават месечните вноски, прагът на заплащане преди да започне осигуряването и таксите за посещение при лекар. Някои работодатели дори спряха да изплащат зстраховки. За сметка на това печалбата на застрахователните фирми се е вдигнала с 170% между 2003 и 2007 година. Близо 60% от доходите на тези фирми идват от държавно финансиране. Което означава, че данъкоплатците на САЩ поддържат веднъж чрез данъците си частния осигурителен бизнес и още 20% от доходите им идват от таксите при посещения на лекари, както и от процентите непокрито осигуряване (10-20% от цената на здравната услуга). Фармацевтичните компании пък влагат двойно повече пари в реклама и маркетинг, отколкото в разработването на нови лекарства. Фармацевтичните фирми са сами по себе си една бездънна тема за коментар и критика.

Единственият консенсус засега е, че системата на здравеопазване в този си вид не работи. Не работи, защото e дискриминационна и наказателна. Може и да е начената с хуманитарна идея, но към днешна дата целите й са преформулирани в посока акционери и дивиденти, макар че дойните крави са все по-неефикасни платци. Конкретно, административните разходи в частното осигуряване в последните години се раздуха до 31% от целия разход за здравеопазване в САЩ. При приватизираните болници административните разходи също скачат в странна непропорционалност спрямо държавните или тези на болниците-предприятия с идеална цел. Административните разходи на американското правителство за Медикеър, здравноосигурителната програма за пенсионери, е само 2% от общия разход. В Канада, чието здравеопазване често се дава за пример, 12% отиват за администриране. Като други причини често се посочват астрономичните цени на лекарствата и на медицинската апаратура.



/следва продължение за героите в тази мелодрама/

4 коментара:

momenti-momenti каза...

Чудесна статия, Суул!!! Наистина е много гнило. Губи ти се и сигурността... Това е и една от причините да се махнем от там. Поздрави от родината!

Зоя Маринчева каза...

Някак си неудобно ми е на фона на българската неоправия и корупция да говоря за американската, която, слава богу, не стига до бакалското ниво на корупция при бг докторите и сестрите (тоне бяха цветя, то не бяха бонбони и алкохол, плюс сухата пара) на този етап, но в много отношения българските граждани са в по-добра позиция от американските. Начинът, по който в момента американците се прегрупират за борба обаче е изключително поучителен за България с оглед на политическия процес.

Bruce Wayne каза...

готина статия!

Анонимен каза...

Браво Зоя, браво Кристияна Амампур!

Това е широк и обективен анализ на една много голяма игра (интересно дали баницата за поделяне и изяждане в щатското здравеопазване е по-голяма отколкото в една война с Ирак, напр.?).

Чакам с интерес продължението.
Георги