Живеят един до друг двама мъже- ветерани от
последната иракска война.
Ветеран Х е атлетичен, Ветеран Y е дебел.
Ветеран X редовно коси ливадката си, ветеран Y не.
Пригладената ливадка на Ветеран X гледа косо
буйната съседка - ливадка на Ветеран Y и мърмори.
Ветеран X говори с хора, Ветеран Y не.
Ветеран X има жена и деца, Ветеран Y има майка.
Ветеран X е отстрелян в кръста, но е добре
Ветеран Y е отстрелян в краката и няма крак.
Ветеран X се лекува с голф,
Ветеран Y с 20 хапчета на ден.
Ветеран X веднъж извика полиция когато Ветеран Y отиде
както по-късно разбра се на почивка с майка си.
Ветеран X каза, че знае много ветерани с посттравматичен стресов синдром,
които се спират пред всеки ъгъл като пред пропаст,
в която цъка адска бомба, и в очите им се взривяват наново
десетки такива - не каза това, но по радиото чух
друг да го казва - "Не мога да цъкна завоите в магазина",
каза войникът на войнишки жаргон...
Полицията изследва траекторията на тъмната къща
надникна зад оградата прикрила прораснал в тревища
двор - същинско бунище,
разпита, звъня, настоява, но вътре не може да влезе
в затъмнения дом на сакатия, дебел и травмиран,
поглъщаш на ден по 20 таблетки и никога иначе вън неизлизащ
непоглеждащ встрани Ветеран Y,
способен да ликвидира и майка си
според експертното мнение на съседа му Ветеран X.
Ветеран X продължаваше да показва
на цялата улица своите щеки за голф
застинал в голф стойка, замахващ по
някаква въображаема голф топка.
Продължи да звъни на полицията,
да записва номерата на колите спрели пред гаражите
да играе голф, да си води децата на училище,
да играе голф.
Ветеран Y си смени колата пет пети и
когато влиза в колата си, поредната,
не поглежда встрани, но оглежда,
сканира периметъра с тила си, и заклатушкал се
като теди беър сяда
зад волана, маха си изкуствения крак
и тръгва на път.
Междувременно
все повече бомби продължават да падат
из къщите на ветераните, но това
не се вижда с просто око,
нито пък влиза в обсега
на защитната артилерия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар