петък, 12 февруари 2010 г.

Ако Гърция фалира...



Помислете за света, в който живеем. Векове кръвопролития и болести, политическа култура с облика на на китка бодили, торени с невероятна враждебност и ненаситност. 20 век. Кулминацията. Векът на световните мултифронтови войни и на най-невероятните научни открития в най-новата ни цивилизация. Науката, която се развива въпреки религиозния фанатизъм и преследване, по тангентата на магични предположения, класово разделение, тайни общества и привидни налудничавости. Има такива хора, чиито мозъци са структурирани така, че там, където всички други виждат тъмнина, те напипват врата. Те я виждат, както други едни човеци, още по-малко на брой, виждат доброто у хората. Ние сме детерминирани, сиреч приковани, към нашата биология. Нашата биология ни пренася на ръце през вековете, но тя разбира се, е също ограничена. И все по-ограничаема ще е, откакто идеите се визуализират през мозъка на компютъра и машините, а не чрез човека и неговата ръка. Едва ли ще върнем барока на мода в предвидимото бъдеще. За машината барокът е неразбираем. Пълнотата на чоешкото изживяване, пълноводието на духа е безпътно. Модерният стил в домашното обзавеждане цари вече 60 години и прави планове да се задържи и през този век. Пред изчистената линия всяка вълничка изглежда старомодна, направо кич. А през това време светът се лашка в барока на бурята. След най-кървавите войни, след студените войни, светът, или поне този в западната културна традиция, изживя медения месец на взаимното опознаване и обвързване. Но меденият месец свърши. Нобеловата награда за литература на Херта Мюлер остана неразбираема, направо бе почувствана като неудачна. Все едно даваш на младо семейство чаши за сватбата. Те вече това вино са го изпили. Ама че проява на лош вкус. Сюжетите на Херта Мюлер се преместиха на изток, в Иран, да речем. А там нека сами да се оправят. Ние тук имаме да градим привидност на семеен живот. И трябва да измислим как да живеем занапред, защото в голяма степен този брак е по сметка. Затова срещите в Давос и къде ли не са като еженеделният вечерен салон, където се събират господата от отбрания кръг и техните жени, за да се види, че са заедно в красота и блясък, а на следващия ден, когато Гърция например изпадне във фискална криза, а Украйна в политическо фиаско, дамата отива на фризьор, а гоподинът на голф. И на двете места се говори много, а и самочувствието се поправя. Защото, докато привидно се потупваме по раменете, всичко е наред, някак си светът е статичен. Европа обича статичния свят. Седиш си в дневната, пиеш си френското вино, играеш си на Монополи, даваш едни пари, взимаш едни пари, а светът, като приседналият до коляното ти лабрадор, скача според парите. Какво ще стане, ако Гърция фалира? А съседката й, България, вземе, че не се справи с мафиотската си партокрация? А ако Германия не си вдигне БВПто? Колкото повече пари ще се погребат, толкова повече приказки ще се изприказват, толкова повече доклади ще се изпонапишат и приемат. След още двайсет години, като загрубее играта на бюрокрация (тези игри винаги загрубяват), Кафка може и да се превърне в забранен автор или да му изгорят "Процесът" най-накрая, както сам той си го е пожелал, или да се чете абсолютно сериозно, в смисъла на добрия вълк и лошите седем козлета. И така, докато в Америка обратно към Средните векове тече кървава и мътна водата на агресивната плутокрация, примесена със силно невежествени консервативни елементи, Европа седи на трона на дървените философи и не може да реши какво да прави без да свика нов всебюрократичен събор. Вместо например да погледне в историческите извори и, като си направи съответните изводи, да почне да гради мисии (но не от типа Европейски комисии, а истински администрации облечени във власт и с участие в местния законодателен и изпълнителен процес) в отделните си поданически държави и да поеме по пътя на федерализиране и приобщаване. Да има единни пощи, полиции, съдилища и закони. Дори и римската империя е имала местни управления, не просто е давала и вземала едни пари на едни хора. Системата определя успеха на един проект. Ако системата не е разкроена да прониква до най-малкия фрагмент от живота, няма как да управлява този живот ефективно. Иначе, да не се лъжем - ако Гърция фалира, фалира цяла Европа, фалира ПР имиджа й, проектът Европа фалира, бих казала, фалира цял свят, защото ефектът на скачените съдове работи без да има отношение към богатството на отделна държава. И без значение колко силно силните европейци се опитват да го загърбят. През този век ще се учим да живеем заедно в брака по сметка. А ако междувременно се научим и да се обичаме, може би ще можем да се заемем с истински важните неща и да погледнем заедно напред. България го е направила след своето Освобождение, страна, в която, ако се срещнат представители от на-южната и най-северозападна диалектна област, едва ли ще разберат за какво си говорят. САЩ са го направили, въпреки възможността да запазят облика си на раздробена, многоезична Европа, въпреки авантюристичната им биология и идеология. Просто в този иначе бурен консервативен свят трябват едни образовани, умни, начетени, зрели хора, които разбират от добронамерена политика и власт. Инвестицията е винаги в хора, останалото е производно на хората. И по-малко говорене, повече действия трябват. Науката и човекът се развиват все още на базата на пробата и грешката, все пак.

Няма коментари: