понеделник, 7 декември 2009 г.

За конкурсите в българската литература, пък и за нея



Литературните конкурси са важни. Дават легитимност и конкурентно предимство на писатели, които нямат търговски успех, тoест почти цялата нова българска литература, а особено пък на процеси и естетики. Затова е важно кой, колко често и как журира, и дали даден конкурс има етически кодекс. Особено когато е национален и по презумпция включващ разнообразие от естетически платформи. Особено когато издателствата са тясно обвързани с критика, академия, литературни институции и съюзи, от които се комплектуват журита. За авторите на художествена литература и поезия, които най-трудно се реализират на пазара, този проблем е колкото неприятен, толкова и непреходен. За мен пък е вързан с другия въпрос, защо българската книга е бойкотирана от българската четяща публика, защо изключително демократичната система на предлагане и издаване на книги в началото на 90те години се стагнира и като качество, и като количество. Конкурсите са симптоми на т.н. систематичен риск.

Хубаво е да има конкурси, хубаво е да се отличават книги, хубаво е да те четат мнозина. Не е хубаво, ако, докато журираш, узряваш двайсет години като критик, гледайки си в пъпа и приятелската си среда, ако ти се привижда измислена опозиция в лицето на някакви остарели, неособено релевантни предшественици и захабени литературни кумири, не е хубаво да говориш едно, а след десет години обратното, но със същото убеждение, е, с известна сдържаност, да не си спомни някой случайно, не е хубаво да поставяш цял един национален литературен процес под математическия корен на собствената си идейна и бизнес онтогенеза предвид завоюваната си позиция, не е хубаво да не се усещаш как налагаш нова идеология, не е хубаво, че младите пишещи не проправят свои си пътеки, че търсят или понасят попечителство. Хубаво е, че хората имат инстинкти, хубаво е, че книгоиздаването не пере много пари, ако въобще пере, хубаво е, че всеки може да се издава, хубаво е, че книжарниците станаха по-приятни, хубаво е, че хората четоха добра и всякаква литература вече 20 години. Отсега нататък ще става интересно. И както в Америка на 20 век, най-добрите книги ще се пишат от журналисти. И още нещо:

Ако едни и същи хора постоянно, години наред, журират някакви важни конкурси,то нека поне да са двайсет на брой, или трийсет, а конкурсът да е разделен на фази с различни групи журиращи в различните фази. Ако не знаете как, питайте американците. Нека да не дават наградите на свои ученици или книги, издадени от собственото си издателство, както и на своите кумове, кумици, зетьове, колеги, приятели по маса и т.н. В този случай етичните хора си правят самоотвод. А то от край време вместо конкурс на бизнеса, май има бизнес на конкурса.

5 коментара:

rahenna каза...

забрави! аз само се чудя не как да спечеля, а как да направя така, че да не бъда натикана пак в подобен фарс, без при това да ме анатемосат и изхвърлят от литературата ако се съпротивлявам.

rahenna каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Тото каза...

Етиката не е заместител на морала. А конкурсите са си конкурси - и от Америка не е избликнала културата. Последното, което ще чета е, ако ми го е написал журналист.

Зоя Маринчева каза...

Конкурсите са страшно важни. Дават легитимност и конкурентно предимство на писатели, които нямат търговски успех, тука считай цялата нова българска литература почти, а особено пък на процеси и естетики. Затова е важно кой, колко често и как журира. Каква е била Америка, не е важно, важно е каква е в момента. Не случайно тук има неизброимо число конкурси, издания, издателства и пишещи. Не случайно доминира световната литература. Огромен интелектуален и финансов пазар. И колкото и да си тикан и препоръчван от писател/преподавател, в крайна сметка пазарът решава съдбата ти, дори и сред "елитната" литература, защото има и пазар. Да не говорим, че пишещите си плащат "читателски такси", за да участват в конкурси, защото, ако спечелят, имат най-добър шанс да бъдат забелязани от агенти и издатели, пък и университети, които плащат за лекции, и да монетизират усилията си. За един чужд автор, за да бъде преведен и забелязан тук, е също важно да е спечелил конкурс - счита се, че най-доброто бива възнаградено. Така че етика и конкурси е по-голяма тема, отколкото си мислиш.

Indi каза...

И аз не разбрах, това за журналистите писатели с ирония ли е казано или е дадено за пример?
А няма защо да се чудим, че българския книжен пазар е ограничен, то така е и с облеклата, които се продават по магазините и с техниката и с оборудването за дома и с колите и всичко останало. Просто толкова са икономическите възможности на нашата малка държава. Все пак, във всяко едно отношение, сега разнообразието е доста по-голямо и на едно прилично ниво, в сравнение с това преди 10 или 20 години.
А за тия (пост)комунистически традиции в литературните конкурси няма какво да говорим. И аз съм ги изпитал преди десетина години като студент, когато участвах в един конкурс на тема "Аз и новото хилядолетие".
То новото хилядолетие дойде, ама някои неща в България си останаха по старому... : )