За джамиите, джедаите и кукловодите по българските земи

Точно когато си мислех, че американската политическа обстановка надмина българската такава по психопатичност и потракваща с остри зъбки ненавист към ближния, кресчендото в София ме запокити в ъгъла. Да се скрия. Да не чувам, да не чета. Защото няма значение. Сидеров, Доган, Борисов, Фъндъкова, Първанов и всички изказали се, включително "влиятелни блогъри", по въпроса за сблъсъка пред джамията нямат значение.

Това, което е материално и има значение от целия този фарс е следното: проля се кръв и всички административни органи на иначе модерната европейска държава България направиха всичко възможно да намерят и да сблъскат по най-варварски начин две антагонистични сили - пиар акцията на джамията с изнесената навън религиозна служба в ущърб на специфичните чувствителности на населението около джамията и пиар акцията на крайно десния националистически параван на ДС в България. Защото ДС като една добре окопала се машина за пиар си е направила партии обслужващи всичките таргет общности на партийното строителство в България - де факто в тази страна понастоящем има 4 партии обслужващи всичките 4 парчета общество. И си гласуват по команда в парламента. И всички в държавата, освен активистите, седят и гледат Многострадална Геновева, вече и в турскоезичен вариант, но при условие, че българското кино все още се труди по линия на автентичност, няма лошо. И гледат си театрото, и отчаяни са се обърнали към домашното огнище и кюфтетата, и гюбеците, защото все пак не са умрели от глад, нали, и без покрив не са останали, и телевизията е пълна с кючеци и безсмислици, и морето е все още безплатно, а пътят до Европа и обратно може да излезе по малко от 100 евро...

Всъщност народонаселението не е виновно, не му е работата да е супер интелигентно винаги, по всяко време и по отношение на всяка своя единица от всеобемното си тяло. Не очакваме от мускулните влакна на краката си да решат уравнение с просто тройно правило, нали? Тяхната работа е да се свиват и разпускат според заповедите от централното ръководство. Много е трудно да се провиди задкулисната игра, да се идентифицират играчите, да се постигне консенсус по отношение на играта и контраиграта. Прочетете досието на Любомир Кючукoв, посланик в Англия - ще ви стане ясно колко енергия и излишна хартия отнема едно такова усилие, особено когато се прави от този, на който не му е работа. Народонаселението не е виновно. И го знае. Инстинктивно. И е право. То си върши работата, доколкото може - търпи една огромно раково образование на шията си, защото за никого не е добре да се приспи целия организъм за известно време, за да го изрежат нещото, при условие, че няма хирург в целия свят и в страната, който да иска и да може да го изреже.

И ако нещо стана ясно е следното: по някаква несносна логика народонаселението в огромната си част е непредставено в парламента си. В парламента има парлами, има парии, има актьори без актьорско майсторство, които разиграват театро с кръв пред завесите, с много пари зад завесите. И българските институции са про форма, защото официално позволяват всичко - те всъщност не знаят кога какво решение да вземат. Когато са на кеф ограничават - ограничават мюсюлманите да си построят джамия. Когато не са на кеф, не ограничават - не ограничават мюсюлманите да се молят в краката на пешеходците месеци наред ведно с шума от високоговорители, не ограничават супер-крайно-най-най-националистическата партия на България с водач крайно агресивен човек с полицейско досие да протестира цяла седмица пред същата тази джамия в часа на молитва. Това ми прилича много на случаите в САЩ, в които общините разрешават на религиозни фанатици да обслужват идеологическите си нужди на протести всяка събота и неделя пред клиниките за аборт (в почивните дни се извършват абортите в клиниките) като спират и оказват натиск върху момичетата, защото клиентите са основно бедни млади момичета, и като безобразничат срещу медицинския персонал и убиват докторите. Да не говорим, че съдът в САЩ разреши на религиозни пиар акции на силов и грубиянски протест срещу войната в Ирак на погребенията на загинали войници пред очите и ушите на покрусените им майки и бащи.

Ето този тип нечувствителност и липса на желание и умение у институциите да наложат баланс на интереси в обществото, да определят границите на пиар акциите на отделни групи от индивиди, аз виня за пролятата кръв. Посегналите трябва да си получат заслуженото. Сидеров си изпълни задачата, молещите се си изпълниха дълга, но за нас, зрителите, остана горчилката и усещането, че някой се опитва отново да ни метне, да ни посипе сол в очите точно когато тайно се подписват робовладелческите енергийни договори за следващия век. Избраха за герои в новата си пиеса хора от най-крайните квартали на спектъра, хора с най-незначителен ефект върху живота на държавата България, мюсюлманско малцинство в София (най-вероятно и чужденци) и необразовани, атавистични агресивни младежи, клетки от едната пета и клетки от цъфнало косъмче от брадата, съответно отявлени врагове, защото петата е решила да мрази брадата, и на този етап как брадата се отнася към петата не знаем, медиите ни не нищят подобни отношения и подобни истории. Взеха тези хора и раздадоха им символите пред погледите на хората на площада - на теб камъка, на теб килимчето, сбиха ги по заповед, те си размениха символите - тези с камъните запалиха килимчетата, тези с килимчетата взеха и хвърлиха камъни. Защото не може да седиш и да подлагаш буза на камъка когато ти го хвърлят с омраза и тече кръв, или да гледаш килимите, когато си пълен с омраза. Не, другари партийци, дори и вие не можете да направите хубав български филм с разбираема, автентична драма. Слава богу, появиха се цветя на площада - народонаселението инстинктивно разбра, че няма кой друг да наложи баланс - както господата зад кулисите пожелаха мотика, а не молитва, така и честните и умни хора разбраха метафората зад поговорката, че неволята наистина иска мотика, не молитва, иска жест на съседство и състрадателност, не шепоти зад вратата. Появи се зрителят на сцената, с цветя за бития, с гневни думи за насилника, и си отдъхнахме повечето - има все още зрители, има все още надежда. Само се надявам зрителите да не последват индивидуалния избор на Оби ван Кеноби в "Междузвездни войни". Все пак, за разлика от българите, той е имал ментор, от който се е научил на трикове свързани с отказ от материално тяло и превъплъщение в концентрирано съзнание в интереса на духовните битки на времето си, а и триковете в "Междузвездни войни" наистина се случват. Преди да се превърне в дух по време на последния си дуел с Дарт Вейдър, той казва на черния рицар: "Не можеш да спечелиш. Ако ме убиеш, ще добия сила много по-голяма отколкото можеш да си представиш." Навежда меча си и позволява на Дарт Вейдър да го съсече, след което се изпарява яко дим в трансцендентните полета и само гласът му напътства от време на време Люк Скайуокър в битката му с Империята. Моята молитва е да не стане така и с България - гласът да си говори, но да няма джедай да го чуе.

Хубав ден осми март

Днес община Беър се събуди за живот в приятната мекота на благото време, заоблаченото слънце и мързеливата неделя на осми март, в която градът си отдъхваше от родеото и се готви за фолклорния фестивал и празника на изкуствата Луминария. Повечето хора с къщи си нагледаха ливадките. Хърватите от долната улица, с които делим ограда, замениха металните ограничения на цветната си лехичка с тухлена, Шон от отсрещната къща окоси задния си двор, индийците с таксиметровия бизнес, дето живеят през две къщи, се суетиха около някакъв храст, Бренда и Лусио излязоха с дъщеричката си пред импозантната си къща да се порадват на чудно поддържаната си трева. Ние пренареждахме гаража, изхвърляхме натрупани през зимата ненужни вещи и кашони, децата бягаха боси из мократа трева и караха колела. Кай отказа да ходи в парка, затова баща им заведе само Миша на детската площадка до библиотеката. Първата вълна деца си тръгвали, втората пристигали, било калабълък. Котката прекара целия ден в задния двор до вече напъпилата смокиня и цъфналата праскова. В левия ъгъл на двора е плъзнала ароматна мента, която ние наричаме със звучната турска дума гьозум. В зеленчуковата градинка марулите с тъмнозелените си нагънати листа са се наредили като малки коконки -куклички. до тях зелен лук, чесън, магданоз, силантро, фасул, репички. На ливадата пред къщата - гардении, розмарин, цъфнали нарциси, кученца, теменужки. Паяците се събудиха, чакаме миграцията на пеперудите. Честит празник на всички жени! Честит рожден ден на баба, която стана на 73! На осми преминахме към лятното време - усмихвахме се и се помотахме още цял един час. В неестествено проектираната светлина на ниско надвисналите оловнобели облаци, редиците с двуетажни къщи с раздвижени фасади, колони и естетична цветова гама, преливаща от сиво и бяло в розово, охра, кафяво и червено сякаш левитираха. Сякаш стъпваш във фотография и е пусто, и няма дори вампири, сякаш всичко е в главата ти, в странните проекции на съня. Във фейсбук беше тихо, един човек мрънка за смяната на времето, Мишел Колейчик каза, че е готова за уикенда, а е само още...неделя! С майка ми си говорихме как едно време бабите по селата всичките били баячки, но имало специализация на баяческия труд - едната ми баба баела само при кожни заболявания, например. Световната банка съобщи, че световната икономика отчита най-дълбоката си стагнация и свиване след втората световна война. От чуждоезичните си контакти научих нов турски израз - dün dündür, bugün bugündür - би трябвало да звучи така - дюн дюндур, бугюн бугюндур. Към ден, турците добавят "ур" и става емоционално, като думата чукундур в българския, или махмур-лия. Какво значи ли? И утре е ден. Така дойде понеделник, девети, март.