Черни седмици

Вече втора седмица с помощта на фейсбук, туитър, ютюб и интернет светът се храни с новини за смърт, светът е едно Чистилище и го люлеят желания за радикални промени в области с инвестиран огромен човешки потенциал.

Светът скърби за Неда и само който не е видял замръкналите й очи сред венец от кървави струи все още приема иранската революция абстрактно. В царството на диктатори жертви стават често неволните. Днес се появи още един клип, увековечил иранска смърт, и знам, че нещо ще се промени в тази част на света и в нашата. Във времената на Буш пиар машината на Алкайда и подобните й взривяваше медиите с клипове с обезглавени мъже. Днес сме свидетели как тази неразбираема за нас култура в "оста на злото" (бързо остаряла Бушистка терминология) се самовзривява, как провежда своята хуманна революция под куршумите и палките на собствените си биячи и диктатори, и седим замръзнали в столовете, без да знаем какво да направим. Тези хора са ей тук, под пръстите ни, ние се възхищаваме от постиженията на Уеб 2.0 и как туитър правел революцията, а не разполагаме с бутоните, които могат да ги спасят. Те сами трябва да се спасят, казват ни политиците. Така ги съветват техните съветници. Вярвам, големият бизнес, въоръжил и дигитализирал иранския режим, им шушне същото. А аз чувам гласа на момичето на техеранския площад, което моли чрез микрофоните на Сиенен за помощ. "Трябва да ни помогнете", казва тя. На нас ни остава да слушаме и гледаме как моторизираните Басиджи всяват ужас и страх с тактиките на терора, как хората пеят от покривите, как стрелят по тях, как мъже и жени протестират въпреки свистящите куршуми, вече втора седмица, и всичко това в името на Аллах Акбар.

На този фон днес си отидоха две икони на една цяла епоха в американската култура - Фара Фосет и Майкъл Джаксън. Американците в моя фейсбук не коментират Иран, но искрено оплакват края на своето детство и юношество. Милиони оплакват края на своето детство. Тогава светът имаше повече вяра в бъдещето. И знам, че нещо ще се промени в тази част на света, защото хората, особено 30-годишните, жалят Майкъл Джаксън както никога преди, когато беше жив. Един свързва "Трилър" с първата си целувка, друг моли Майкъл Джаксън от небесата, ако има такива, да й прости на нея и нейната музикална група оварваряването на музиката му, трети и четвърти и пети, узнали за кончината му на Таймс Скуеър в Ню Йорк са се включили в глухия ропот, разнесъл се из площада, когато за първи път медиите съобщиха за смъртта му, малко след като публикуваха отдавна приготвените галерии със снимки на Фара Фосет.

Вчера губернаторът на Южна Каролина се върна от Аржентина след изненадващо едноседмично отсъствие и призна за едногодишната си афера с хубава аржентинска репортерка. Марк Санфорд заряза щата и работата си и синовете си на Деня на Бащата, за да си изяснява отношения с любовница. Най-смешното е, че първите съобщения го пратиха на планинско самотно екскурзионно, докато медиите не го снимаха на летището седмица по-късно, а впоследствие публикуваха (!) част от интимната му поетична имейл кореспонденция и изнамериха името, снимка и видеоклип на жената, с която се е срещал. Това стана вчера. В началото на деня пък жена му, милионерска дъщеря и организатор на политическите му кампании, с която са разделени от две седмици, публикува обяснително писмо или по-скоро нейна и на Санфорд защита, в което спомена поне четири библейски мъже, в чиито мъдри думи намира утеха. Интересно кое кара излъганите съпруги на редица политици да стоят рамо до рамо, буквално и/или преносно със своите хлипащи мъже пред погледите на милиони зрители. Сякаш има някъде някакъв наръчник за спасяване на политически и бизнес кариери. Уви, само Бил Клинтън успя да се спаси засега. а на мен ми беше ясно, че ще има интересно продължение, тъй като съпругата на Санфорд беше казала преди един ден, че не знае къде е, че не се притеснява, защото мъжът й имал трудна законодателна сесия и се е усамотил някъде, за да си проветри главата и да се занимава с писане. Хм, когато никой на този свят, дори и съпругата на губернатора, не знае къде е пълководецът на щата, историята е съшита с бели конци. Форумците из разни уебсайтове си умряха от смях, цитирайки "Не плачи за мен, Аржентина" под думите на Санфорд, че пет дни плакал в Аржентина, разделяйки се с любимата Мария.

Обама имаше няколко изяви тези дни и стана ясно, че облечените в овчи кожи вълци в Конгреса с помощта на легионерите лобисти почти са съсекли реформите, лелеяни от американския народ. Нито един от трите законодателни проекта - за климата, финансовото регулиране и особено за здравеопазването, се развиват добре. По време на пресконференцията в понеделник президентът запази най-острите си думи за частните застрахователни компании, сякаш търпението му започва да се изчерпва и целият флирт наречен "съвместни усилия на двете партии" отива по дяволите. И в двете партии има мърша, но от опита си в тази държава знам, че републиканската мърша е по-горчива и мирише по-лошо. Едно не разбирам. Защо демократите поддържат сред своите редици полуреформирани републиканци? Не случайно демократите са известни с безволие - добре демонстрирано тази седмица. Но нещата и тук ще се променят. Уеб 2.0 тепърва започва да променя света радикално. Организирането на маса хора да поемат или бойкотират инициативи се превръща въ фасулска работа. Ето, дори и майките в САЩ започват да се организират и да искат права. Дори стана ясно, че независимата обществена радиостанция NPR, спонсорирана наполовина от радиослушателите, все пак не е толкова независима с фамилната фондация Кайзер (Кайзер Перманенте е медицинска застрахователна компания) начело на списъка от спомоществователи и двама нейни представители в борда на директорите. На тази радиостанция и напредничавите й програми им трябваше една седмица да споменат "фондово" обществено здравеопазване като едно от възможните решения на проблемите в сегашното задравеопазване. Когато най-накрая им излезе от устите, то беше с цел да се съобщи декларативно, че такова нещо няма шанс. Обсъждане нямаше. Аз все още не съм сигурна дали това е най-добрият вариант за Америка. Но знам, че нещо ще се промени, защото информация се намира и разпространява въпреки официалния медиен похлупак върху определени дебати и възможни решения. А щом някой с власт е решил да цензурира някакъв субект от действителността или новина, значи този субект или новина са абослютно легитимни.

И сега си идвам на думата за България. Доган каза "Властта съм аз" с тон на селски пъдар на избирателите си в село Кочан. Нищо извън характера му и стратегията му. Странното е, че БНТ е изрязала тази част от клипа за своето предаване преди една седмица, и че една друга политическа партия е решила да дискредитира Доган, вадейки този клип на светло, а не БНТ, националната телевизия. За какво са ни медиите тогава? Да могат платците да си правят евтина реклама? Колкото по-бързо отмине възмущението от думите на един явно неродолюбив политик и се фокусира върху по-едрите родоизменници, толкова по-добре за изборния резултат. Странно е, че ГЕРБ, синята и зелената партии не огласят в този момент предварителен договор за съвместно управление. Нали уж са алтернативата, макар и на различни слоеве на населението? Хубавото е, че на този етап са в най-малка степен свързани с чужди национални интереси. Вчера един специалист по кризисни ситуации разправяше по радиото как диктаторите егоманиаци в момент на криза си мислят, че хората имат нужда от още повече его на тяхна милост, с килограми още от тяхната прелест и така кризата спираловидно се се усусква до правдивия си и болезнен край. Колкото повече Доган казва на хората, че имат от него нужда, въпреки диктаторската си биография, толкова по-скоро ще дойде крахът му. Но тези, които позволяват на Доган да се вманиячава в егото си, тях трябва да ги измете голямата метла. Което няма да стане по няколко причини. Първо, няма масова воля за промяна. Второ, в България имахме меко кацане в капитализма. Ако Петър Младенов беше изпратил танковете, българите щяха да си формулират много по-ясно своите цели за демокрацията и враговете си. Там, където има тих преврат, се сменят само господарите. Комунистическият режим в България се оказа хитър и със силно чувство за оцеляване. Той не само не показа кръвожадни зъби като иранските аятоли, с което щеше да даде на народа визия за своето премахване, но върна собствеността на хората, с което ги превърна в самодоволни дребни буржоа и мафиотизира младежта. Отгоре на всичко представи Тодор Живков младши на цяла България по един много симпатичен начин като клоуна-отдушник в едни забавни, но егоистично-безсмислени личностни конфликти и драми в Биг Брадър. Вчера изгледах няколко клипа от Биг Брадър 3 в ютюб и научих много повече за народа си от блоговете в "Дневник".

Светът се е запътил към някаква драма, в която една голяма, голяма змия ще си съблече старата кожа. За новата кожа гаранции няма, че ще е нова, но стриптийзът е на живо на трептенията на Уеб 2.0. И тези, които гледаме и мислим, скоро ще сме милиони, ще сме мнозинството, има няма десет години, и ще ни сърбят ръцете и краката за някаква промяна към един по-морален и спокоен свят.

Американското здравепогазване между Давид и Голиат

/фото: www.citizen.org/



Има нещо гнило в американското здравеопазване и то е свързано с пари. С много пари. А там, където се шикалкави заради пари, рано или късно се сблъскват обществени интереси.

Обама задръсти миналата седмица конгресните артерии със законопроекти за климата, здравеопазването и финансовото регулиране. От трите, здравеопазването е с най-мощното и богатеещо лоби, и то успя да заглуши всички други новини от Вашингтон. За 48 часа екшън всички играчи успяха да заявят своята гледна точка къде по официални, къде по алтернативни медии и форуми. В събота няколко сенатора отправиха апел към президента да изчака с плана си за реформа в здравеопазването и да им даде възможност да обсъдят хилядите варианти. Какафонията беше неуправляема, елементите на трилър и емоционална въртележка крайно задоволителни и главозамайващи. Шегата настрана, гей движението може би изтърва фокуса на прожекторите за сметка на новозараждащото се движение за право на здравеопазване.


Няколко законопроекта се движат из конгреса в момента. Този на републиканците никой не възприема сериозно, дори само защото те са малцинство и техният документ няма шанс да влезе в пленарна зала. В Сената законопроектът на Комисията по здравеопазване, образование, труд и пенсии, оглавявана от сенатор Тед Кенеди, беше внесен недовършен в бюджетната комисия, която пресметна, че той ще коства 1.3 трилиона долара. Сенаторите от финансовата комисия също предложиха свой законопроект за оценка и се оказа, че той ще струва 1.6 трилиона долара. Тези цифри накараха Конгреса да си глътне езика и донякъде охладиха борбените им страсти. Републиканците в техен си стил веднага се хванаха за буквата на цифрата и започнаха да лобират срещу каквато и да е промяна на статуквото с аргумента за задълбочаващия се дефицит (сякаш дефицитът ги интересува, когато гласуват за военни разходи или субсидии за Уолстрийт). Законопроектът на Кенеди предвижда държавно осигуряване, но не за всеки, само 37 милиона от 50те милиона неосигурени ще получат държавна застраховка по предварителни изчисления. Освен това налага забрана на застрахователните фирми да дискриминират на базата на вече съществуващи болести. Законопроектът на финансовата комисия не предвижда държавен застраховател.

Междувременно демократите готвят свой законопроект, далеч по-либерален от горните два.

Най-вероятно дискриминационните практики ще бъдат забранени в новия закон и застрахователите няма да могат да отказват осигуровки въз основа на скъпоструващи болести и вече потвърдени диагнози към датата на първата вноска.

Борбата ще бъде за или против държавно осигуряване и в какъв вид. Идеята да се осигури здравеопазване на всеки американски гражданин като се елиминират частните посредници, както е в Канада и Великобритания, освен за козметични процедури, има привърженици в обществото, рекламира се в медии и форуми, но не се допуска до масата за обсъждане нито от консерватори, нито от демократи.


Навярно за останалия свят това звучи невероятно, но САЩ е страната на крещящите парадокси. Има огромен потенциал и свободи, но има и огромни тъмни петна, в които свободният пазар върлува с всичка сила поради несвободната воля на парите и алчността, сивият генерал на демокрацията каквато я знаем. Да прилагаш либерална или консервативна мярка към тази страна е еднакво пагубно и едностранчиво. САЩ са земетръсна зона, която вечно се тресе по един или друг проблем. Всяка промяна в географията на социалната й и гражданска политика е породена от катастрофално събитие в низините, сгъстена човешка енергия на някаква значителна група от хора, пилотирана умело през иглените уши на политическото представителство и узаконена от силен водач. Логиката на процеса и стратегията в техните граждански борби е строго специфична и не лесно рзбираема за човек, който не е израснал в лоното на тяхното рацио, но парите и държавата заемат особено място в техния свят. За разлика от останалия свят, отношенията между държава и индивид като философия и практика са винаги във фаза на договаряне в "страната на свободните, родината на смелите" и оттам произтичат много от недоразуменията. А парите, парите са причина за останалите им проблеми.

През 1993 година в една своя реч Обама каза, че е защитник на универсално и достъпно за всички граждани здравеопазване тип здравна каса, но подобна система е възможна, само ако демократите завоюват Белия дом и спечелят мнозинство в двете камари на Конгреса. През 1993 година това звучеше като стих от Алиса в страната на чудесата. През 2009 година, обаче, американците пристигнаха в страната на чудесата, но оказва се, големите думи не водят до големи дела, защото големи дела с подкупни индивиди не стават. За Обама вашингтонската машинария се оказа твърде импозантна и обединена от фармацевтични и застрахователни лобистки интереси, поне в частта за здравеопазването. Реформата, за която се говори, ще е частична, еволюционна, без да се размърдат пластовете алчни частни интереси, трупащи печалба за сметка на 75% от населението. Вместо универсална здравна система, президентът се надява да добави и обществен фонд към пазара на частните фондове и отмяна на определени дискриминационни практики. В едно непартийно радио предаване трима водещи журналисти миналата седмица бяха запитани дали вярват, че може да се постигне революционна промяна в здравеопазването, като например, универсално такова, гарантирано от държавата, ако хората излязат на улицата да протестират сегашната система. И тримата, макар и с различни възгледи по темата, дружно отрекоха такава възможност на този етап и казаха, че в Щатите всичко протича по еволюционен път, с малки стъпки напред. Затова пък във форумите анонимни коментатори започнаха да прокарват асоциации с протичащите протести в Иран, както и призиви за улични демонстрации. Макар че звучи логично да се елиминира посредника, както и печалбарската мотивация в индустрия, която открито заявява нежеланието си да изпълнява своята част от договора, това няма да стане скоро и лесно, въпреки международния положителен опит и гнилите ябълки в американското здравеопазване.

Междувременно стана ясно, че близо 50 милиона от общо 350 милиона американци не са били осигурени във времето преди финансовата криза, че здравеопазването в днешния му вид коства 17% от годишния бюджет на страната, с тенденция да нараства експонентно всяка година. Особено след 2000 година здравните услуги поскъпват с изключително високи темпове, а 50% от индивидуалните банкрути се дължат на задлъжнялост поради непосилни здравни разходи, като 76% от обявилите несъстоятелност са имали първоначално медицинска осигуровка. Американските застрахователни компании имат наглостта законно да прекъсват осигуровка при скъпоструващи заболявания като диабет, високо кръвно и рак, както и да отказват първоначална осигуровка при наличие на такива болести. Отделно доскоро изплащаха лекарства на пенсионери до таван от близо 2000 долара на година, след което пенсионерите покриваха на 100% разхода за лекарства до $6000, след което отново се стартираше държавната програма за заплащане на лекарства. Петък вечер Обама и сенатори постигнаха съгласие с фармацевтичните фирми да покрият 50% от рзходите на пенсионерите за лекарствата, които не попадаха в осигурителната квота. Интересно, че винаги се договарят облекчения за пенсионери, не и за детското здравеопазване, например.

През 2000 година Световната здравна организация публикува доклад с обобщения за здравеопазването в 191 страни-членки. Оказва се, че САЩ имат най-скъпоструващата здравна система, без да е най-добрата, всъщност е най-лоша по повечето показатели. Според Families USA през 2005 година разходът за здравеопазване на глава на населението е бил $6,697 или с 40% по-голям от другите страни. САЩ са единствената развита страна в света, освен Южна Африка, която не осигурява всичките свои граждани. Американската здравна система се състои от частни осигуровки чрез 1300 частни здравни осигурители. Хората се осигуряват главно посредством своя работодател, Ако работиш за голяма компания, имаш по-големи шансове за добра застраховка поради възможността на големите играчи да договарят по-добри условия. Ако си сам на себе си господар или малък бизнес собственик, плащаш на дребно, ако въобще имаш възможност да платиш този разход. Ако искаш да закупиш сам осигуровка, излиза доста по-скъпо, и осигуровката започва да тече на шестия месец от плащането на първата месечна вноска. При голяма част от работодателите също се изчаква от един до три месеца преди да тръгне осигуряването. Повечето от здравноосигурителните планове обаче покриват само 80 или 90% от разхода за включена услуга. Останалото се плаща от индивида. Държавата закупува осигуровки от частните застрахователи за държавните служители, военните, ветераните, пенсионерите и много бедните. Поради растящите цени обаче, работодателите прехвърлят разхода върху своите работници, като повишават месечните вноски, прагът на заплащане преди да започне осигуряването и таксите за посещение при лекар. Някои работодатели дори спряха да изплащат зстраховки. За сметка на това печалбата на застрахователните фирми се е вдигнала с 170% между 2003 и 2007 година. Близо 60% от доходите на тези фирми идват от държавно финансиране. Което означава, че данъкоплатците на САЩ поддържат веднъж чрез данъците си частния осигурителен бизнес и още 20% от доходите им идват от таксите при посещения на лекари, както и от процентите непокрито осигуряване (10-20% от цената на здравната услуга). Фармацевтичните компании пък влагат двойно повече пари в реклама и маркетинг, отколкото в разработването на нови лекарства. Фармацевтичните фирми са сами по себе си една бездънна тема за коментар и критика.

Единственият консенсус засега е, че системата на здравеопазване в този си вид не работи. Не работи, защото e дискриминационна и наказателна. Може и да е начената с хуманитарна идея, но към днешна дата целите й са преформулирани в посока акционери и дивиденти, макар че дойните крави са все по-неефикасни платци. Конкретно, административните разходи в частното осигуряване в последните години се раздуха до 31% от целия разход за здравеопазване в САЩ. При приватизираните болници административните разходи също скачат в странна непропорционалност спрямо държавните или тези на болниците-предприятия с идеална цел. Административните разходи на американското правителство за Медикеър, здравноосигурителната програма за пенсионери, е само 2% от общия разход. В Канада, чието здравеопазване често се дава за пример, 12% отиват за администриране. Като други причини често се посочват астрономичните цени на лекарствата и на медицинската апаратура.



/следва продължение за героите в тази мелодрама/

Какво ново?

Под това заглавие имам намерение да напиша цикъл от статии относно какво става в Америка, как Обама променя тази страна и света, как хората и бизнесите сами се променят.


Вчера купих от аптеката по рецепта две лекарства - генеричен антибиотик и капки за очи, за $70. Попитах фармацевтката дали има проблем със застрахователната ми полица, дали правилно е отчела цената тяхната система, въобще какво може да се е случило, че вместо по $10, моето доплащане да е $35 за лекарство. Системата им си работеше, застрахователният ми номер бе валиден, платих и си тръгнах, недоумявайки. Малко по-късно звъннах на застрахователната компания и разбрах, че тези лекарства се водят второ, по-скъпо ниво на себестойност, за което ниво аз плащам $35 на лекарство. Някак си неусетно застрахователните компании и кредитните компании, че и банките, започнаха да прилагат тактики на тихомълком прекласифициране на нивата на себестойност и ценообразуване и да прехвърлят тежестта на плащане от техните по принцип дълбоки джобове към потребителя.
В американското общество кредитните карти и застрахователите, и въобще големият бизнес присъстват като необходимото зло. И понеже всички холивудски сценарии се сбъдват рано или късно, така и този завъртя Епизод 2. Какво става, когато необходимото зло започне да се саморазрушава? Защо правителството е тръгнало да ги спасява с обществени пари? Голямото зло, което беше недосегаемо, обградено с армии лобисти (едно от ужасните американски политически "открития"), но, което, поради самия си капацитет и огромната шарена сянка, която хвърля наоколо си, позволява на плебейската маса, тоест 95% от населението, да бърка с малките черпачета в същата тази каца с мед. Най-лесното нещо е да си купиш кола. Да я ремонтираш. Да си купиш мебели, да си платиш за образованието, и какво ли не още. Кредитните карти летяха под път и над път, появяваха се светкавично, достатъчно е само да кажеш с половин уста, че искаш нещо. Първото нещо, което продавачите ти казват в който и магазин да си, че може да си извадиш кредитна карта за съответния магазин. Имам си карта за Target, New York Company, Sams' Club, Macy's, Kohls и други. Не защото ужасно много държа да плащам месечни такси, обикновено става дума за дребни суми, които изплащам веднага, а защото дават добри оферти и отстъпки. Е, лихвата е различна за различните платци, но парите са винаги налице. Или бяха. Когато започнаха да се рушат финансовите въздушни кули и да падат акциите на финансовите фирми, доста хора пребледняха. За първи път икономиката разстрои американците. Оказва се, че мантрата на 90те и първото десетилетие на новия век - намери си работа веднага след училище/университет, включи се в пенсионното осигуряване (което е пожелателно тука), внасяй не по-малко от 10% от брутния си доход в пенсионните си фондове, е било лъжа. Оказва се, че тези, които са правили така, в огромната си част, са на кота нула. Обезценяването тепърва ще се усети в Америка. За първи път след аферата Енрон чувам американци да оспорват максимата, че има фирми твърде големи, за да фалират. Ефирите на радиа и телевизии гъмжат от въпроси с морална закваска, забъркана от републиканските коментатори, от типа на 'защо аз (тоест държавата) трябва да плащам за къщата на съседа ми, който е взел заем без да може да си го позволи'. И за първи път чувам отговори на специалисти като 'макар и несправедливо, това е по-малкото зло'. С новия президент се променя и идиолекта на нацията. А промени ли се езика, назоваването, наложат ли се нови приемливи отговори на морални въпроси, променят се и подлежащите им реалности. За осемте бушистки години шокова терапия получаваха най-вече привържениците на демократичната партия. Сега е ред на републиканците. Те, разбира се, странно, се състоят най-вече от крайно бедни и крайно богати хора. В деня, в който Буш изчезна от сцената, изчезнаха и цели словоформи, като например "терорист" или "enemy combatant". Сега, месец откакто Обама е президент, за кризата се говори някак си нормално и рационално, без излишни сантименталности, и вече чувам думичката, която стопля сърцата на американците: opportunity - шанс или възможности. Капитализмът балансира върху няколко фундамента - оптимизъм, капитал, предприемчивост и бизнес възможности. Изкупуването на токсични заеми, продавани на едро от хедж фондове, се представя за бизнес възможност. Пазарът започва да насища тази така необходима ниша с играчи, а медиите раздухват новината за нишата. Дори и застрахователните компании, вече ударени поне пред общественото мнение, от администрацията на Обама, започват да разбират, че вятърът на промяната духа много близо до техните банкови сметки. Скоро няма да могат да получават раздути субсидии за пенсионерите, няма да могат да отказват застраховки на тежко болни или на 46те милиона неплатежоспособни и в момента незастраховани, тоест бедни хора и имигранти. В материал на "Ню Йорк Таймс" шефовете на два застрахователни гиганта вече използват вълшебната думичка "шанс". Промените са неизбежни и застрахователите ще трябва да се пре-позиционират - от вредители в помощници на тази трансформация, чиято цел, в крайна сметка, е хуманна - да направи медицинското осигуряване евтино и достъпно за всеки гражданин на Щатите. Хубаво е да чуеш тази думичка - "шанс". Риба се лови в мътна вода, биха казали по-старомодните. А най-добре е когато покрай мътната вода правиш от лимоните лимонада.
Един от любимите ми сериали е "Ангел", където вампирът Ейнджъл се бори срещу есенциалното зло в лицето на една адвокатска кантора с безлична офис сграда с подземно тяло от транснационален мащаб и вампирясали служители, пуснала пипала във всички сфери на човешката дейност и подготвяща Апокалипсиса. След като Буш дойде на власт, гледах "Ангел" и не можех да се отърва от усещането, че някак си го живеем този вампирски филм. Времената бяха призрачни и двуполюсни. Моралът на последният епизод на ненавременно преустановения през, разбира се, 2004 година сериал, според един от актьорите (Марстърс), се състои в следното: Да бъдеш герой понякога не значи да постигнеш абсолютна победа, а просто, че си направил усилие. Абсолютно точно в бушистките години. Не и в сериала от 2009та, обаче. Не и там, където вече се говори за "шансове".