Пак за Кортенска, Красимир Аврамов и Евровизия

Вчера хванах последния половин час от "Врата към Европа" на Мирослава Кортенска, предаването по радио "Христо Ботев", което критикувах в този блог и в две други медии, www.ide.li и Литературен свят на адрес www.geom-bg.com, за неприличния непотизъм и неадекватност, демонстрирани от водещата. Надявам се моите думи да са стигнали до тези, които се занимават с програмната политика на радиото. Имам такива подозрения, защото Кортенска от 5 март не е Кортенска от 5 февруари. Без излишен възторг в гласа, без лигавене, без излишно говорене, поне в последния час на програмата, прагматична, подготвена с различни гледни точки за истерията около българската Евровизия, изненада ме приятно. Тъй като не можах да слушам цялото предаване, не мога да взема отношение по въпроса дали предаването е било полезно или не. Но чух записите с мнението на Васа Ганчева и самия Красимир Аврамов, и съм съгласна с извода, че българите, които ни представляват в Европа (пък и в Америка) тръгват за бойните си полета с вече смачкано самочувствие. Препоръчвам на Мирослава Кортенска да говори не само с хора, които имат достъп до тези чужди сцени, но и с хора, българи и чужденци, които са потопени в контекста на чуждата среда. Интерпретацията на един жест в чужбина не може да е дело на български наблюдател. С едно на ум слушах Васа Ганчева да коментира колко елементарен бил станал конкурсът на Евровизия, който тя познава много отблизо, тъй като е била свидетел на началото му. Смешно, защото този конкурс определено не цели да привлича публика над 50те. Да не говорим, че предлага музика сто пъти по-добра от тази, която е прави днес в България. Откакто не участвали естрадните лъвове, нямало хубави песни, каза. Хммм. От друга страна, заклейми преследването на К. Аврамов и се позова на дългата си режисьорска кариера, за да припомни на същите тези естрадни лъвове, които най-много викат, че не може да преброи колко пъти е слушала фалшивите им тонове. Много ми хареса обективното интервю с Краси Аврамов. От време на време в електронната си поща получавам спамове за негови концерти в Лос Анджелис. Между другото, не знам докога българските изпълнители в Америка ще продължават да не се съобразяват с маркетинг 101. Защо ми пращат на мен, в Тексас чрез мейл-листата на тексаска интернет група спамове за концерти в Ню Йорк и Лос Анджелис? Все едно на един софиянец да му се рекламира концерт в Швеция!
Краси Аврамов говори много искрено и прагматично, Решил да се яви на конкурса за Евровизия, тъй като имал желание да представи България достойно и това му е детска мечта. Въпросът 'Защо решихте да се явите на конкурса' беше малко под кръста, но се задава непрекъснато на българските имигранти. Защо все още мислим за България? Защо искаме да участваме във вашия общностен живот? Ние сме варвари, заминали, значи не съществуваме. Веднъж заминали, няма връщане назад, а то иначе племенното мислене ще ни погуби. За какъв дявол не си гледаме имиграцията, ами никнем отникъде във вашия живот, без вие да разбирате защо? Защото вие много искате да сте на нашето място и, ако сте там, хич няма и да погледнете назад. Ето така звучи този въпрос в ушите на имигранта. И за да е кратко, Аврамов отговаря по най-популисткия начин. Точно така се отговаря. Айде иди да му кажеш нещо на това. Той също така заяви, че не разбира какво лошо е направил с явяването си, с какво е заслужил толкова кал. Хаха. Ами просто е провалил нечии планове и бизнес преговори от типа 'ти на мене, аз на тебе'. Просто, Уотсън. Питай Мирослава Кортенска. Разбира се, по-интересно ми беше да чуя как е написал песента. Той е авторът на текста и музиката. Песента е създадена след основен разбор на спечелилите вече Евровизия песни - използван е същият бийт, такт и т.н. Елементът на остраняването идва от включването на български фолклорни мотиви, все пак той е син на народна певица. Счита собствения си глас за нестандартен. Задължително трябва да си и разпознаваем, и оригинален, според него. Хареса ми тази прецизност и прагматичност в подхода му. Поканил е известни музиканти и вокалисти. Направил е супер клип - с динамика, история, разголена жена в ролята на смъртта, мъже на коне и в доспехи, митологичност... Опитал се е да вкара и елемент на екзотичност в сценичното представление (кокилите), макар че според мен не успя. Не знам какво общо има клипът с песента - на мен малко ми убягва връзката, но визията е драматична. Дотук добре. Добър урок даде на всички онези български негови конкуренти с умрелите песни, тъпи клипове, необмислени и нецеленасочени стратегии за конкретния фестивал и неговата публика. Затова и, мисля си, спечели, въпреки кокилите и фалшивото виене. Защото при всичките неуредици е най-професионален, целенасочен, най-близо до тангентата на Евровизия. Самата песен не е лоша, конкуренцията засега е слаба, с изключение на Турция. Но българските певци си имат един принципен проблем. Въпреки, че бяха страшно добри, "Вода" на Елица и Стоян, и "Take Me Away" на Deep Zone i Baltazar не успяха да грабнат Евровизия по една проста причина. България спонсорира клипове и реклама до излъчването на българския победител. Певците са мързеливи, неамбициозни - работят върху вокала на песента, не и върху шоуто. Обикновено стоят сковани на сцената. Безидейни, обездвижени, без хъс и енергия. В редките случаи, в които има танцьори, няма добра хореография. Проблемът е с недостига на човешки талант и инициативност. Клиповете на песните са динамични, с много цвят, с всякакви шашми и въображение. И когато трябва да се разработи сценичната версия на представлението, вдъхновението събира криле и угасва. Българите на сцена са сковани, притеснени, малки и скучни. Вокалистката на Deep Zone се появи миналата година с неподходяща рокля, показваше си краката, сякаш никоя друга изпълнителка нямаше такива, и през цялото време едвам помръдваше, имаше един танцьор, който дори не се виждаше, когато трябва, при все, че песента изисква мощна танцова хореография с голям екип и много движения. И какво като са им хубави песните? Хората помнят с очите си, те искат да ахнат, да изпитат естетическо удоволствие. А за това се изискват специалисти. Например Васа Ганчева може да продължи този ред на мисли. Красимир Аврамов трябва да направи шоу, но не с кокили, моля ви се! Руснаците миналата година построиха цяла ледена пързалка и направиха представление съвсем нетрадиционно с трима мъже - музикант, танцьор и певец, събрани на една малка ледена пързалка. Дори украинците, които за десетина година успяха да произведат певци и шоумени на световно ниво, направиха (за пореден път) истинско динамично шоу. Аврамов е нахвърлил страшно много възможни хореографии в клипа си. Къде е българският театрален и режисьорски елит да му прати една-две идеи и бизнес предложения, вместо безучастно да гледа как колегите музиканти и журналисти правят подписки и разкъсват момчето на парчета? Пикасо е правил костюми и декори за скандалния Дягилев. Страшничко си е, могат да ви разкъсат после на парчета, но рискът си струва.

Връзкарската врата към Европа

Около два часа мое следобедно време седнах пред компютъра с чаша кафе, чувствайки се крайно неуютно в кожата си, или както казват американците в руски превод, “под давление на времето.” Време за садене на репички и лук. Достатъчно топло, че да излезеш по къс ръкав, ветровито, с оловни облаци, закопчали слънцето с оловните си катинари някъде из занданите на февруарската депресия. За всеобщо разочарование, ни слънцето успя да разлае кучетата, ни дъжд се изля. И тъй като не бях в настроение за съботна разходка, реших да се разсея с радио “Христо Ботев”, чиято нова програмна схема отговаря на моите интереси въпреки силните флуктуации в нивото на професионализъм.
Радио "Христо Ботев" като замисъл и донякъде изпълнение на концепцията си е най-обещаващият културен медиен продукт, с който България заявява европейската си приобщеност. Моите вкусове за обществено радио са формирани от американското обществено радио NPR и британското BBC. Но колкото и добре да е преписана една концептуална рамка, в крайна сметка тя се оказва пластелинова къщичка в ръцете на местния талант с неговите етно-особености. Доколкото имам представа за задкулисните отношения поне в литературната част на програмната схема на това обществено-субсидиранo радио, липсва принципът на демократичност, равнопоставеност и баланс при избор на водещи и гости. Водещи открито заявяват пристрастия и приятелски връзки в ефир, липсва информативност и обратна връзка със слушателите. Целта е реклама на дадено лице, в което няма нищо лошо, но често тази реклама е несвоевременна, необвързана с новина, да не говорим, че въобще не се достига ниво на анализ и синтез. И в крайна сметка медийният продукт заприличва на неузряло саламурено сирене. Откъснати от историческия културен контекст на България, повечето предавания строят въздушни коли и приличат на частни маркетингови продукции на неколцина души. Водещите са хора, заемащи един куп други длъжности в най-различни културни и бизнес институции, и това за мен поне е сигнал за конфликт на интереси. Да не говорим, че си личи липсата на професионализъм и време за подготовка. Слушайки новото предаване "Врата към Европа" на театроведката и културоложка Мирослава Кортенска, обаче, си дадох сметка, че България не просто няма интелектуален елит, който да може да изкаже по един понятен и умен начин настоящето и перспективите на този народ, а че тези, които по една или друга причина окупират местата на този елит, са загубили въобще зрение и слух и не забелязват, че едната им ръка не знае какво прави другата, че правят точно обратното на това, което казват с думи.
“Врата към Европа” се оказа един голям, ама слонски оксиморон на поведение и съждения. Знам, че политиците го правят и бизнесмените го правят, и пенсионерите, когат могат, го правят, но това, че и “съвестта на народа”, интелектуалците, които проповядват приемането на европейски модели на общуване и ценности, според участниците във “Врата към Европа”, също не се срамуват да “връзкарстват”, и не само, че не се срамуват, но и го съобщават най-щастливо по микрофоните на обществено-субсидирано радио, предизвика лека мъгла и вцепенение в изнурения ми от тексаски февруарски въздух мозък. Мирослава Кортенска изчурулика близките си приятелски отношения не само с директорката на радио “Христо Ботев”, но и със заместник-министъра на културата Явор Милушев, и със Зуека и Нина, всички те гости на първото предаване. Аз слушам българско радио и не ме учудват маркетинговите кълчища, в които се оплитат близки другари, опитвайки се да ме убедят в гениалността на този или онзи, само защото те са яли на една и съща маса, много са си сладки един на друг и страшно се ценят. Българската културна интернет периодика и блогосфера (чак до бг-мама, включително) са се отдали на шеметно взаимо-четкане и лигави словоформи, които отдавна предизвикват моя изследователски интерес. Клики е имало винаги, и тъй като към днешна дата в българската култура нито една от тези клики не разполага с пълната власт да се саморазправи с останалите клики, борбата е кървава и жестока. За радост на феновете. Мирослава Кортенска обаче, поради своята неопитност навярно, изтърва натегателната си гиричка в краката ми, когато заподканя Явор Милушев, който има “меден глас” според нея, да вземе Зуека и Нина, техните добри общи приятели, и да ги пробута на Европа като българските културни амбасадори. Неудобството на самите Зуека и Нина беше осезателно в ефира. В цивилизованите държави, към които това предаване се стреми да подтикне България, се правят конкурси и се излъчват победители. В Европа и в Америка така се прави. Когато американският национален културен фонд (NEA) прави селекция на творци, които да получат федерални субсидии, създава процес на оценяване с два кръга на журиране от по няколко човека, символично възнаградени за посветеното на конкурса време, като журиращите трябва да представят поне две страници писмено обяснение защо поддържат/не поддържат дадена кандидатура. Знам, защото съм участвала в такова жури. И докато представителката на интелектуалните и академични среди и връзкарка в радио “Христо Ботев” Мирослава Кортенска призовава българите да възприемат европейските ценности, в ефир уговаря зам-министъра на културата да даде едно рамо на другарчето. И то на другарче, което, както научихме до тази минута, не му липсват изяви в Европа. Вярвам, че точно така стават работите в България. Вярвам още, че в кървавата борба за интелектуално превъзходство и лидерство, истинското такова загуби още една битка. И така, “Врата към Европа” се включи активно и дидактично в създаването на поредните европейски комплекси на горките българи. И глупаво се надявам. Глупаво се надявам и пиша за това, че може би покрай общите приказки на поредния “интелектуален” псевдоавторитет, сдобил се с радио предаване по "Христо Ботев" покрай дружеските си контакти, ще се промъкне някоя и друга конкретна полезна информация, анализ или, недай си боже, новина. Кортенска и колегите й имат съвсем още малко кредит за прахосване преди естественият подбор да ги изхвърли на "бунището на историята". Дотогава, а и за след това препоръчвам ЕнПиАр и Тексас Паблик Рейдио.