Още едно бързо премигване на фотоапарата през Остин, Тексас. Аз не откривам, аз преоткривам. Преоткривателството е по-дългата тръпка. Аз съм в историята на този град, анонимна прашинка, и ние сме много, ние сме на всеки нанометър. Да се завърнеш в миналото си жив и бодър, без да искаш нищо от него, просто така, наслаждавайки се на гледката, е награда за пътя ти през теснотиите на навика, световъртежа на прехода. Аз съм лампата от фотографията малко по-долу, която осветява архива на тексаския парламент, осветява ми кадъра, през два прозореца.
