Любимите песни на руснаците по случай деня на победата

Историята на Европа е дълга и кървава. 67 години след последната ужасяваща война, в която загинаха над 50 милиона човека, историята е записана от всевъзможни гледни точки и архивирана, включително и в youtube, за масова употреба и назидание. Гледайки документалните филми за втората световна война и разказите на участниците в нея, остарели мъже и жени с ясни спомени и изгарящи емоции, 60 години постфактум, улавям рефрена във всяко изказване. Страх. И в атака, и в отбрана, в Европа в продължение на шест години царува страх в неистови мащаби, и смърт, и ужас, и скръб.

На 9 май Берлин пада. Краят започва с мащабна априлска атака на Съюзническите войски на източния и западния фронт. Сталин е бързал да приключи агонията за майския си парад. Хиляди малки трагедии се случват междувременно. Смъртта, разнесена от есесовските батальони из цяла Европа и Русия, е избутана обратно в земите на своя инициатор и за първи път самите германски войници и техните семейства са принудени да се бият за род и родина. И тогава сякаш войната за тях става истинска и желанието да оцелееш надделява над патриотизъм, лоялност и илюзии. На война човеколюбието е последна грижа за човечеството. И случват се сексуалните изстъпления на руските войници в Берлин, продиктувани от желание за мъст след всичко, което са видели и чули по пътя си през окупираните от немците руски земи. Както и изстъпленията на самия Хитлер и неговата военна машина спрямо собственото му поданство, включително хвърлянето на Хитлер Юген, деца на 12-16 години, срещу тежко въоръжените войски на Съюзниците, и безпричинните убийства по фюрерска заповед на германски войници и офицери, неволни "виновници" за една или друга несполука.

Според документалните кадри немските войници и цивилни в тези последни дни са били изправени пред един единствен и доста лесен цивилизационен избор - на кого да се предадат, на руснаците, които пращат в Гулаг в Сибир, или на американците с грижата им за ранените и лагерите за военнопленници? Още по-абсурдно звучи на фона на бруталната война до този момент инстинктът за самосъхранение у германците, предаващи се с хиляди в ръцете на американските войници. Още по-брутално е описанието на тунели с хиляди бежанци, жени и деца, заливани с вода покрай неизбежните бомбардировки и разрушения на инфраструктурата. Във всички архивни кадри главен герой е смъртта и човешката низост. А смъртта във всеки божи ден до 9 май 1945 година се измерва с хиляди последни човешки дъха. Девалвация на живота, защото някак си говоренето е отишло на втори план, заглушено от пропагандата, прагматизмът е изтласкан назад от маниите за величие и чисти раси на разни диктатори, от сталиновата нечовешката лукавост, насъсвайки един генерал спрямо друг в преследването на силно егоистични политически цели. Умората от войната е огромна. Когато заглъхват оръдията, хората изпитват облекчение. Страхът обаче ще остане, дори и в сънищата им. А психичните травми и спомени никога няма да се изтрият от паметта им.

Валентин Tюпиков, дядото на моя съпруг, е мобилизиран в украинската армия на 19 години след ускорена офицерска школа. Поверяват му взвод от затворници и го качват на влака за фронта.

Още в първите часове той им връчва парите за тяхното изхранване. На всяка гара затворниците слизат за малко и се връщат я с кокошка, я с хляб. Когато пристигат на фронта, му връщат парите. След това многократно спасяват живота на младока офицер, губейки в замяна своя грешен живот, един по един. Дядо му не обичал да говори за войната, пък и войната не слизала от екрана на телевизорите. Любимата военна песен на руснаците и след войната, и все още е прочувствената "Тёмная ночь" от филма на Леонид Луков "Двама войника" в изпълнение на Марк Бернес, изключително талантлив певец и актьор, превърнал се в секссимвол на руското кино. Казват, че първият тираж на плочата с песента е бракуван, тъй като в звукозаписното студио техниците плакали и сълзите им падали върхи матрицата на диска. "Тёмная ночь" е лична изповед на един войник към жена си, която приспива детето сама и го чака с насълзени очи, вдъхвайки му увереност, че ще се върне невредим.



Тёмная ночь только пули свистят по степи
Только ветер гудит в проводах, тускло звёзды мерцают
В тёмную ночь ты, любимая, знаю не спишь
И у детской кроватки тайком ты слезу тираешь
Как я люблю глубину твоих ласковых глаз
Как я хочу к ним прижаться сейчас губами
Тёмная ночь разделяет, любимая, нас
И тревожная чёрная степь пролегла между нами
Верю в тебя, дорогую подругу мою
Эта вера от пули меня тёмной ночью хранила
Радостно мне, я спокоен в смертельном бою
Знаю - встретишь с любовью меня, что б со мной ни случилось
Смерть не страшна, с ней не раз мы встречались в степи
Вот и теперь надо мною она кружится
Ты меня ждёшь, и у детской кроватки не спишь
И поэтому знаю со мной ничего не случится .

Ето още три много любими на руснаци и украинци военни песни:



официалната песен за Деня на победата:и любимата песен "Смуглянка" от филма "В бой идут одни старики" на режисьора Леонид Быков:



Валентин Тюпиков и жена му, медицинска сестра по време на войната, участват и в подстъпа към Берлин и посрещат там деня на победата. Той превъзмогва от време на време нежеланието си да сподели впечатления си от войната, за да разкаже някоя и друга смешна история. Още, за да каже, че най-трудно се убива първия път, за останалите имало водка. В съня си обаче не престава да вика някого напред в боя.

Историята на завземането на Берлин е разказана подробно с архивни материали в няколко филма, качени в Youtube. Поради показаните жестокости и емоционално потресаващи кадри, слагам само връзки:
http://www.youtube.com/watch?v=Iw7G0IcCKRM
http://www.youtube.com/watch?v=t1d3FJeAhd8
http://www.youtube.com/watch?v=U0VOO5x0MNY
http://www.youtube.com/watch?v=8H7eNUpBy7Q

И накрая, песента "КУПИТЕ ПАПИРОСЫ" изключитено популярна след войната в СССР и особено в еврейска Одеса. Написана е от Херман Яковлев под впечатление на стотиците деца, преживяваши на улицата по време на хитлеристката окупация в полския град Гродно. Беломорканал, показани в клипа, са най-евтината марка цигари в земите на бившата СССР, и досега много популярни и запазили първоначалния си дизайн. Тези цигари са кръстени на канала, свързващ Бяло море и Онежското езеро, построен между 1931 и 1933 година от затворниците в ГУЛАГ. По време на строителството му умират между 50 000 и 200 000 работници. Песента се изпълнява на идиш и руски език.



През 1994 година в Мюнхен в един мразовит коледен ден един възрастен германец ни чу да си говорим на български и спря да се похвали, че говори малко руски. Междувременно един французин се беше присъединил към нас. Попитахме новия си познат къде може човек да изяде една вкусна супа и той ни поведе към близко заведение на негов приятел и ни почерпи с глюквайн, горещо вино с подправки. После ни разказа, че след войната е работил в СССР като инженер пет години, строейки жп линии, и че можел доста сносно да говори руски. Беше му приятно да си общува с нас, макар че французинът седеше намусен и разсеян и не желаеше контакт с добронамерения германец. Най-вероятно е бил от онези пет хиляди германски пленници,които за разлика от много други свои сънародници са успели да се завърнат живи в Германия. Някак си след 60 и повече години и на фона на разтърсващия видео архив, втората световна война става все по-неразбираема и зловеща, показвайки злото заложено в човешката природа, както и безумното желание за оцеляване и помирение. Дори и с чаша глюквайн в хубав коледен ден.

Тунел към светлината

Всеки ден ще представям в този блог по една от видео поемите, които бяха избрани за представяне и финансово подкрепени от фестивала Луминария 2012 в Сан Антонио. Можете да изгледате всички видео поеми на видео канала Kell Creative в youtube. Изработката на едно такова видео отнема няколко дни, ако не и седмица, и множество преработки. Картините са на художничката Лезли Кел от Остин, Тексас. Работех с видео дизайнера Матю Янке, изключително талантлив 23-годишен младеж, току що завършил департамента за филмово изкуство в Университета в Тексас - Арлингтън. Препоръчвам да гледате видеото на голям екран и директно youtube. Приятно гледане!

Мултимедийно шоу с моя поезия на най-големия арт фестивал в Тексас

Тази събота от седем часа вечерта над 100 художници, аниматори, актьори, акробати, поети и музиканти ще осветят Хемисфиър Парк, нощта, небето, очите и душите на всички гости на най-големия светлинен арт празник в Тексас Луминария 2012 - Сан Антонио). Миналата година фестивалът, чиято основна тема е светлината във всичките й форми и измерения, беше посетен от 300 000 човека. Бих искала да поканя всички любители на изкуството от Тексас и задочно от България на мултимедийното шоу “Illuminations: Tunnel to Light”, което ще покажем на видео стената на сцена 9 между къщата Кампман и детската площадка на Magic Theater от 7:45, 9:15 и 11 часа вечерта. Четирима млади аниматори от САЩ и България създадоха пет светлинни видео разказа по моя поезия и картини на остинската художничка Лезли Кел. Абонирайте се за нашата фейсбук страница за повече информация: https://www.facebook.com/IlluminationsatLuminaria. Там ще публикуваме и видео файловете след фестивала.

Честита Нова Година

Ееей, изтърколихме я и тази година през баира, бреееей. Време е да обършем потни чела, да си хапнем малко протеини и витамини, да подремнем с едното око отворено, че погани дни са все пак и караконджоли наобикалят маалите, пък и ей го на, Сизиф съседът, дето най-накрая пое камъка, че да отчете дейност, покрай тоя фейсбук, айфоун, айпад и айрян пак ще ни зареже да търкаляме и 2012.
На всички добри хора радостно да прекрачат в дивите дебри на новата година. Ще я опитомяваме стъпка по стъпка, ден след ден!

Фракинг замърсява повърхностни води в Тексас

Автор: Майкъл Барахас
Източник: San Antonio Current, 22 юни 2011
http://sacurrent.com/texas-fracking-critics-tour-the-eagle-ford-as-complaints-of-contamination-surface-1.1165133
Превод: Зоя Маринчева

Калвин Тилмън пое на съботно-неделната си обиколка в Южен Тексас с надеждата да предупреди земевладелците за тъмната страна на нарастващия бум на добива на газови шисти. Тилмън посети събиране в Ларедо на местни земеделски производители, еко активисти и представители на индустрията, и след това пое към районите североизточно от Рио Гранд, изобилстващи със сондажни съоръжения.

Тилмън, който като кмет на Диш видя с очите си експлозията на шистите в Барнет, предупреди местните жители готвещи се за сондажната треска която набира скорост в богатите на газ и нефт шистови формации Игъл Форд в Южен Тексас, че в малкия северен тексаски град липсата на държавна регулация e довела до замърсяване на въздуха и водата. "Вероятно сте чували и най-вероятно ще ви кажат отново, че това, което се е случило [другаде] няма да се случи тук. Това е, което казаха и на нас."


Пред хората от Ларедо Тилмън отбеляза: "Аз не съм против добиването на природен газ, аз не съм някакъв луд природозащитник ... Обаче аз съм против това да бъда тровен и със сигурност съм против това моите деца да бъдат тровени."

Приветствана като спасителка на южнотексаската икономика, индустрията е окупирала Игъл Форд, едно от най-богатите газови находища в Северна Америка. След откриването му броят на разрешителните от 26 през 2008 г. е скочил на близо 1000 за първите четири месеца от тази година по данни на Тексаската железопътна комисия, която регулира сектора. Едно скорошно изследване предвижда изграждането на 100 000 кладенци за природен газ в Южен Тексас.

Разпрострян на около 400 мили горещ сух терен, Игъл Форд в момента осигурява около 12 000 работни места в 24 окръга на Южен Тексас и по "умерени" прогнози би могъл да осигури близо 70 000 работни места на пълно работно време в рамките на следващото десетилетие според изследователите от Института за икономическо развитие към Университета на Тексас в Сан Антонио.

Но сондажният процес, известен като хидравлично разбиване или фракинг поражда загриженост по отношение на замърсяването на водата и вредните последици за човешкото здраве навсякъде където индустрията развива такава дейност. От североизток до югозапад критиците на метода, според който се инжектират огромни количества вода с разтворени химикали на хиляди метри под земята, за да начупят шистите с нефт и газ, твърдят, че той замърсява местните подземни води, макар че според индустрията и регулаторните органи това е геоложки невъзможно. И в момента, докато Тексас преживява една от най-лошите суши в историята си, хората се чудят как да балансират недостига на вода с доходоносната индустрия, която изисква огромни количества от този все по-скъпоценен ресурс в работата си.

Тилмън е донесъл със себе си флакон с пепелявосива утайка, която той казва, че е взета от кладенец с подпочвени води само на 150 метра от обект за производство на газ в неговия роден град в Северен Тексас. Проверката на водата показва високи нива на арсен, олово, бентонит и бензолови съединения, често срещани в течността, с която се осъществява фракинга, също така известна като сондажна кал. Според Тилмън замърсяването на този кладенец, както и няколко други подобни кладенци в Северен Тексас се дължи на фракинга, който се извършва в съседство, макар че регулаторните органи отричат.

Шарън Уилсън, еко активист, която документира оплаквания за случаи на замърсяване в Северен Тексас за организацията с нестопанска цел Ъртуъркс, придружи Тилмън при пътуването му из Игъл Форд. "Какво се случи в шистовия басейн Барнет? Секторът се разви много бързо. Те идват и започват работа моментално. ... Това не е сондирането от времето на баба и дядо в Западен Тексас," каза тя.

Години наред индустрията настоява, че процесът фракинг е безопасен и не е свързан със случаите на замърсени подпочвени води.

Но дълъг списък от такива случаи сочи обратното. В окръг Гарфийлд, Колорадо тригодишно проучване откри наличие на метан във водните запаси в резултат на фракинг. Cabot Oil & Gas, компания със седалище в Тексас, постигна извънсъдебно споразумение с гражданите от Димок, Пенсилвания, които се оплакаха от замърсени кладенци и експлозия, която изстреля токсични химикали в близост до намиращите се в района реки.

Уилсън твърди, че 70 на сто от анкетираните жители на Диш се оплакват от респираторни проблеми откакто нефтената и газова индустрия е пристигнала в градчето, а изследователите отбелязват "поразително високи" нива от формалдехид в района на шистовия басейн Барнет свързани с изследванията на природен газ – нива, които са достатъчно високи, за да изострят проблема с концентрацията на приземния озон в този район.

Агенцията по защита на околната среда през декември нареди на газовата компания Range Resources по-бързо да реши проблемите с метановото замърсяване в окръг Паркър в Северен Тексас, където жителите се оплакват, че от чешмите им тече запалима и бълбукаща питейна вода. Тестовете показали наличие на причиняващи рак бензен и "изключително високи нива“ на метан, които представляват „непосредствен и значителен риск от експлозия или пожар." Служители на Агенцията по защита на околната среда посочват като причина за замърсяването извършващите се в близост сондажи за газ.

През март, Железопътната комисия оневини компанията от всякаква отговорност, заявявайки, че сондьорите на близките водни кладенци просто са проникнали в плитко находище на природен газ. "На този етап в Тексас все още се опитваме да разберем какво наистина се случва тук", заявява Чарлз Гроут, директор на Центъра за международната енергийна и екологична политика към Университета на Тексас в Остин, който води цялостно деветмесечно проучване на процеса фракинг.

"Има много изказвания от страна на индустрията, според които това не би могло да бъде причинено от фракинга,“ казва Гроут. „Със сигурност има документирани проблеми с разработката на шистов газ. Дали се дължат на процеса фракинг? Дали са свързани с корпуса на кладенците? Дали е отпадната течност? Каква е причината? ... Твърде рано е да се каже."

Гроут планира да публикува предварителни заключения от проучването на замърсявания на водата и въздуха, както и на твърдения за земетресения причинени от фракинг, в края на 2011 г.

Неотдавна беше гласуван тексаския проектозакон 3328, според който през следващата година Железопътната комисия ще изисква от компаниите да дават информация за токсичните химикали, които се инжектират в земята. Еколозите обаче се опасяват, че тази мярка, може би една от най-всеобхватните по рода си, едва ли ще свърши работа, тъй като не включва изискване за разкриване на всички химикали използвани от компаниите, като например патентованите рецепти, които не подлежат на разкриване. Елизабет Еймс Джоунс, председател на Железопътната комисия, заяви пред Bloomberg News в началото на този месец, "Ние няма да знаем всички рецепти. Това е свещена територия, доколкото това мен ме засяга."

По причини свързани с числеността на персонала и с неефективно привеждане в сила на изисквания в миналото, критиците се опасяват, че Железопътната комисия не е добър кандидат за справяне с проблемите, които възникват с увеличения добив на газ в Игъл Форд - включително изхвърлянето на токсична фракингова кал и гаранции за качествено изграждане на корпусите на кладенците, за да се предотвратяват експлозии.

Щатската [мониторингова] комисия Сансет тази сесия нападна Железопътната комисията с обвинения, че не е предотвратила злоупотреби от страна на компаниите, защото рядко налага глоби или дори споменава нарушителите, а Тилмън както и Уилсън, твърди, че нерешени проблеми в шистовия басейн Барнет доказват, че Комисията няма механизмите за ефективно регулиране на индустрията. "Не искам да си мислете, че Железопътната комисия ще бъде вашият спасител." Тилмън заяви пред събралите се в Ларедо. "Те няма да дойдат тук и да ви предпазят."

Железопътната комисия разполага с 48 служители в областните си офиси в Сан Антонио и Корпус Кристи, които отговарят за региона на Игъл Форд. Общо само 16 областни инспектори отговарят за целия Южен Тексас според нейни документи - нищожен брой, според Уилсън, като се има предвид очаквания скок в производството на газ през следващите години.

"Преди около 10 години ЖК имаше около 730 служители в отдела си за нефт и газ. Сега имаме около 320 ... а работата ни се увеличи", казва Джил Бухано, заместник-директор на отдела по петрол и газ към Железопътната комисия. Признавайки недостига на служители на ЖК, Бухано казва: "Щом назначени с избори длъжностни лица идват и ни казват, че искат да намалят размера на правителството и бройката на нашите служители, няма как да няма последици."

Тоби Фредерик, който живее извън Куеро в окръг ДеУит, друг участък на Игъл Форд, който бръмчи от проучвания за нефт и газ, твърди, че ЖК покрила неговия случай когато водата в кладенеца му започнала да вони на дизелово гориво миналото лято.

Фредерик бързо се свързал с Комисията за да се вземат проби скоро след като водата му придобила непоносима миризма. След като Комисията направила изследвания през септември 2010 г., докладът не съдържал никакви нередности, и Комисията твърдяла, че токсиколог е счел водата за безопасна. Фредерик и семейството му продължили да ползват вода от кладенеца за готвене и къпане. "Миризмата така и не изчезна", казва Фредерик. "В крайна сметка аз си платих за частна проба. ... Да кажем, че не бях шокиран, когато разбрахме за наличието на всички тези неща във водата. От тази миризма ще ви се завие свят."

Независимите изследвания откриха половин дузина бензолови съединения във водата на Фредерик над нивата на замърсяване препоръчвана от Агенцията по опазване на природната среда, казва той, а докладът на инспектора на ЖК от септември, получен по-късно, показва, че е имало подозрения за бензолово замърсяване през цялото това време. Фредерик редовно е ползвал водата до края на април 2011.

Оттогава Фредерик е похарчил $6,000 за да пробие друг, по-плитък, кладенец за водоснабдяване на къщата си, но все още не може да посочи какво е причинило първоначалното замърсяване.

Кладенецът е на 18 метра от друг, намиращ се там от десетилетия запечатан кладенец за добив на природен газ, за който Фредерик има подозрение, че е корозирал и се е пропукал. Той също така споменава за компресорна станция на природен газ малко по-надолу по пътя, за нарушение в близкото отворено хранилище за отпадна сондажна течност, както и два близки кладенци за фракинг, чиито корпуси се самовзривили през последните няколко години. "Аз не обвинявам добива на газ . ... Не знам каква е причината. Но искам Железопътната комисия да разбере какво се е случило", казва той, опасявайки се от замърсяване на други близки кладенци, ако проблемът не бъде решен.

В отговор на твърденията за замърсяване на водата и изоставащата регулаторна агенция, Бухано казва, че Игъл Форд не може да се сравни с други шистови формации, включително Барнет. Компаниите в Игъл Форд, казва той, обикновено сондират на дълбочина до 3600 метра, по-дълбоко, отколкото средностатистическия кладенец в шистовия басейн Барнет, който има дълбочина между 1800 и 2500 метра. При дълбочинното сондиране огромен пласт дели нефтените шисти и използваемите кладенци с подземни води - обикновено 1200 до 1800 метра в окръг Карнс, например. "Някои хора вярват, че фракът е достатъчно мощен, за да достигне зоната с използваема вода ... и това, което ви казвам е, че не е", заявява той.

Въпреки, че Уилсън и други оспорват това твърдение, друг фактор, който отличава Игъл Форд от шистовите образувания другаде е огромното количество вода необходимо при всеки кладенец за разбиването. Робърт Мейс, администратор в Тексаския съвет за ползване на водите, казва, че хидравличното разбиване в Игъл Форд е водоинтензивно, изискващо до 13 милиона галона вода на кладенец, в сравнение с 4 милиона само в шистите на Барнет.

"Те просто се нуждаят от повече вода, за да се начупят", казва Mейс, и, като се вземе предвид оскъдността на надземните води в Южен Тексас, "много от тези компании разчитат на подпочвени води." Освен това, сушата може да принуди компаниите да разчитат на повече вода закупена от напоителните области и местните фермери,“ казва Мейс.

Железопътната комисия, която не отговори на нашите имейли и телефонни обаждания с молба за коментар, планира да въведе програма за рециклиране на вода за компании работещи в Игъл Форд, но подробности за него все още няма.

Говорител на Anadarko Petroleum Corp, компания със седалище в Хюстън, която обяви планове да засили дейността си в Игъл Форд през следващата година, заяви, че компанията инсталира измервателни устройства на кладенци, които теглят вода от югозападния водоносен хоризонт Каризо Уилкокс. "Не сме забелязали значителен спад в общото ниво на водата на водоносния хоризонт и сушата не се е отразила върху дейността ни", казва Брайън Кейн.

Компанията, казва той, също така съдейства на Администрацията по опазване на подземните води в Уинтъргартън в измерването на нивото на водата и ползването й като подава данни за дейността на помпите.

В началото на тази година местните жители на окръг Карнс заявиха, че увеличеното ползване на вода за сондиране на нефт и газ може би вече е започнало да пресушава подпочвените води там, а съседната Администрация по опазване на водните ресурси в Евъргрийн започна мониторинг на кладенци, след като собственици на земя се оплакаха, че изпомпването на вода от страна на индустрията е занижило подпочвените води в плитките „водни пясъци."

В съседния окръг ДеУит Марк Крюгер, който тества водите на местните кладенци за често срещани бактерии, казва, че един от жителите му се е обадил по повод замърсяване на водата. "Той каза: ‚Имам проблеми с бъбреците‘, и още ‚децата ми повръщат след всеки душ.‘ Крюгер казва, че е открил високи нива на железни бактерии, които не могли да бъдат унищожени дори и след многократно третиране на водата и подозира, че други химикали тровят водата. "Искам да кажа, че за мен това показва, че проблемът не е изолиран. Това показва, че целият водоносен хоризонт, от който човекът черпи вода, може би е заразен".

Крюгер казва, че е уведомил Администрацията по опазване на подземните води в Пекан Валей, че увеличеното ползване на вода за фракинг може да е причинило формирането на дълбока конусна депресия, която да е обърнала посоката на изтичане на водата.

Пекан Валей миналият месец поръча проучване с цел да разбере как по-интензивното помпане на подпочвени води е повлияло върху местните водоносни участъци, каза Шарлот Краузе, генерален мениджър на Администрацията. В миналото, Администрацията е получавала около два сигнала годишно за пресъхнали кладенци. "Получихме 15 само в рамките на последния месец", каза Краузе.

Според Краузе типичният собственик на ранчо в окръг ДеУит тегли около 20 галона в минута от водоносния хоризонт на Мексиканския Залив. Тя добавя: "Сега компаниите дърпат до 400 литра на минута." Краузе се опитва също така да събере конкретни данни за ползването на вода от местни компании, макар че не всички са съгласни да предоставят такива.

Едно проучване, чиито резултати ще бъдат публикувани по-късно това лято от Управителния съвет за развитие на водите в Тексас към Бюрото за икономическа геология към Университета в Тексас изчислява, че количеството тексаска вода използвана за фрактуриране е незначително през 2010 г., но че търсенето на вода за фракинг в Игъл Форд вероятно ще се увеличи десет пъти и ще достигне нива от 6,5 милиарда галона годишно до 2020 г. Според проучването търсенето ще се удвои отново към 2030 г.

Дейвид Маркес, изпълнителен директор на отдела за икономическо развитие в окръг Беър, казва: "Предизвикателствата тук са налице. Човек просто трябва да се разходи из тази част на страната и да види, че няма пълноводни реки и извори." Индустриалните групи, според него, вече са започнали да осъзнават, че процесът използван в други шистови формации, "не може просто да се пренесе в Игъл Форд" и че най-вероятно ще се изисква прилагането на програми за рециклиране на вода, за да се опазят водните ресурси.

Български фолклорни групи на най-големия фолклорен фестивал в Тексас

За първи път българите от Сан Антонио и Далас се срещнахме на една сцена, за да представим български народни танци пред тексаска публика. Тексаският фолклорен фестивал в Сан Антонио, най-големият в щата, се проведе между 10 и 12 юни 2011, и тази година чества 40тия си рожден ден. Над 40 етнически групи танцуваха и пяха на 10 сцени, демонстрираха народни занаяти и изкуства, и предлагаха вкусни национални специалитети. Българската танцова група в Сан Антонио и "Люш", фолклорният танцов ансамбъл от Далас, изнесохме три общи представления. Вижте откриването на първото ни представление. Водещи бяха Катя Дам и Павела Бамбекова.


Ансамбъл "Люш" с програмата им от първото представление на 11 юни, 2011:


A това е финалът ни с "Бяла роза" с участието на публиката на 12 юни 2011:

За няколко кофи цветна боя

Сагата с паметника на анонимната съветската армия започна по тъмно, обиколи световните медии, развесели и разяри, предизвика тридневна полярна зима в главите на софийската бюрокрация, показа нагледно как се прави съвременно българско изкуство, при това анонимно и неканонично, роди няколко смешни вица, принуди водещите по БНТ да питат през 5 минути кой какво мисли за акцията, и приключи пак по тъмно.

А, да, прокуратурата я самосезираха. Това, че по тъмно стана всичко, не е за учудване. В Русия за пребоядисване на масовата памет затварят до живот, а при наложилите се йес-отношения e достатъчно едно телефонно обаждане. Общината чисти по тъмно, защото по принцип градът се чисти по тъмно, ако се чисти... Окей, отново: общината чисти по тъмно, защото не иска... Какво не иска, не знам и не ме интересува. Ако имаше ясна позиция какво става, защо така става и какво да направи като българска община, не като страхлива поданица, щеше да иска да почисти на светло и да се вслуша в гнева и радостта на гражданите си. Но не поиска.

А сега изводът: В България няма културни войни от типа на тези в западните демокрации - за и против войната по принцип, за и против женски права, пардон, аборти, за и против другаруването на религия и светска власт. Културните войни започват в интелектуалните среди и се изливат в медиите и накрая магмата се втвърдява между дуварите на къщите. В западните демокрации да си самотен бегач или не дай си боже тексаски каубой (сам за себе си без лоялност към нищо и никого) е много лошо нещо. В България всички сме крайно либерални, дори десните ни политици. Един просветен уж народ. Един гостоприемен и топъл народ. Ако съдим по деянията на българското правосъдие, един невероятно опрощаващ почти до религиозност народ, въпреки че мърцина са тези, които ходят на неделна служба и/или изпълняват божиите заповеди, особено онази за краденето. В България всеки престъпник има право на втори шанс в живота си, по възможност веднага, или след 1 до 10 години според парите му, ДС-досието му и етноса. Ако си руски гражданин без опозиционни симпатии, дори ще ти се извиним и ще те съжалим за изтърпяването на процеса, да почиват в мир душите на жертвите ти. Това за тези, които хванем. За анонимните извършачи на противни графитни действия обаче сме предвидили истински затвор, по възможност в руска тюрма, ако е замесена руска светиня. Ето такива сме. Знаем си приятелите, преструваме се на приятели с враговете и често им се отдаваме, за да не се караме, нали важното е пара да пада, на мен да ми е по-добре, какво е това национален интерес не го разбирам, да не говорим за разликата между национално и националистическо.

Онази приказка дето българинът искал на Вуте да му е зле не е вярна. Хич не го интересува българинът Вуте. Вуте и всеки българин си гледа своя пъп, и от другия индивид се интересува колкото да узнае колко още да се напъне, че и него да прескочи, или заедно кяр да изкарат, ама тайно от другите съседи. Иначе защо гласува все още за партийни листи вместо да иска да знае всичко за представителя си в парламента. Българинът не обича държавата, но разчита на държавата за личното си обогатяване, и не чака на държавата да му даде, а той сам си взима, дърпа, нищи я, граби я, после я псува и пак търси да изтупа празната брашнена торба. От 14 век все една и съща история се повтаря...

А ето и продължението на извода: когато журналистите задават въпроса "Какво мислите за боядисването на паметника на съветската армия" и очакват и получават да-не, не-да отговори, българската телевизионна публика остава недохранена. Направо измамена остава. Това, че нямаме просо за културни дебати, не означава, че трябва да си играем на куклен театър с целия лов на вещици. Просо нямаме, защото не вирее при нас. В България лов на вещици без заповед отгоре не може да има. Дори когато се е случило по чисто българска инициатива, визирам случая с българските "турци", те не бяха избити, като хората в Косово, Босна или други околности наши, те бяха изселени в по-уредена държава. Само войниците и българските мохамедани си знаят естествено какво е било, но масови гробове няма. Както казва американският фразеологичен гений, нямаме "стомах" за кървища, макар че като всички имаме стомах, имаме и мърша. Терорът от 1944, колкото и зловещ и съдбовен за сегашната ни трагедия, не може да се сравни с влаковите композиции натъпкани с млади и стари от Украйна към сибирските полета и лагерите на смъртта, с гладния съветски терор причинил милиони смърти. Колкото и страданието да не се поддава на сравнения, мащабите ни са различни. България изсели милиони българи след "освобожданието си" от комунистическите икономически окови този път с глад причинен от алчната партокрация, но ги остави да се изселят в по-уредени държави. Имигрантството за обикновения човек е невероятна криза и невероятна загуба за родната страна. Но ако е в по-добра държава, не се брои по български обичай. Затова няма в България съзнание що е то лов на вещици. А ако няма лов на вещици и всички са доволни или си мълчат, или се махат просто, защото има къде да се махнат, няма как да има конфликти на културна или дори религиозна основа. Няма как да има такива институционални конфликти.

Ето това е парадоксът: искаме тихо и закътано местенце, преструваме се, че си живеем на такова, мирни сме, гостоприемни сме, благи сме уж, и мафията ни не е толкова жестока колкото да речем мексиканската или руската мафия. А всъщност сме на ветровит зъбер, сме изключително надарени с нагаждаща се генетика, сме умни и софистицирани колкото един плевел, защото всеки път като речем да съберем малко почва и да си отгледаме семенца да си направим райска градина, връхлита ни поредната буря я от изток, я от запад, да не говорим за гръцките мусони от юг. Ето затова българите, като излязат на по-плодородни почви с концепция за облагородяване и растеж работят, мислят и говорят по-добре. Ето затова вместо да заклеймяваме твореца, който по незнайна все още причина направи една невероятна реклама на България като място на градско съвременно изкуство за 3 дни, трябва да го поздравим, че нагледно разказа историята на България. Tози път вместо да сме жертви, сме творецът, сме ръката му, която каза на света: "Знам какво си мислите за мене, знам, че едва ли някога си мислите за мене, но и вие знайте, че аз това го знам и трагедията си на обрамчване и нискостеблено национално самочувствие знам и сега ще го нарисувам. Ще взема един символ наложен от едните ми освободители-поробители и ще го префасонирам на другите, защото за мен дали са едните или другите е без значение. Аз съм сам и за моето оцеляване едно е важно: да съм в крак с времето." Да не говорим, че разликата между две велики сили се оказаха няколко кофи цветна боя.