Особено съм горда, като съосновател и преподавател в българското училище-кооператив в Сан Антонио, че след 3 години ежеседмична неуморна работа успяхме да създадем нещо повече от неделно училище, едно гравитационно поле, една идея за възможна общност, която, макар и ограничена все още, направи възможно пораждането на инициативата за български културен фестивал в града на 1 май насочен към американската общественост. Уникалното в нашата ситуация е това, че имаме ограничени ресурси в лицето на една съвсем малочислена диаспора в този огромен иначе град - 200 човека, поради което всичките ни инициативи са на комунален, кооперативен принцип, нещо не особено типично за българската душа, поразена след-комунистически от векторите на дивергенцията. За по-малко от месец в града вече има фолклорен танцов състав и женски певчески хор, кулинарен клуб и филмов клуб, шият се униформи, спонсорират се събития. Яденето и пиенето заедно е важно, така се почва, те са лепилото за тухличките на общата къща, но то не поражда надредна единност, то заземява общността в битовизъм и групова изолация, а една пълноценна колективна връзка се нуждае от желание и умение за духовно надграждане, от ентусиазъм и амбиция да приобщаваш и да бъдеш приобщаван. В този дух на мисли бих искала да споделя за жеста на българската поетеса Стоянка Грудова. Преди няколко дни получихме по пощата колет от България. Поетесата Стоянка Грудова подари на всяко дете по един екземпляр от книгите си за деца "Звездичка с рошава косичка" и "Молитвениче". Децата се радваха на красивите илюстрации на Маглена Константинова и Невена Ангелова, а който може да чете на български, вече си избра стихотворение за заучаване. Благодаря на г-жа Грудова за това навременно дарение. Радвам се, че ще работим със съвременна българска поезия за деца написана много занимателно и достъпно дори за деца, които изучават български език като чужд.
Повече за урока, на който децата учеха за самолето и колети, и получиха дарението, както и много снимков материал, натиснете тук
