петък, 26 юни 2009 г.

Черни седмици



Вече втора седмица с помощта на фейсбук, туитър, ютюб и интернет светът се храни с новини за смърт, светът е едно Чистилище и го люлеят желания за радикални промени в области с инвестиран огромен човешки потенциал.

Светът скърби за Неда и само който не е видял замръкналите й очи сред венец от кървави струи все още приема иранската революция абстрактно. В царството на диктатори жертви стават често неволните. Днес се появи още един клип, увековечил иранска смърт, и знам, че нещо ще се промени в тази част на света и в нашата. Във времената на Буш пиар машината на Алкайда и подобните й взривяваше медиите с клипове с обезглавени мъже. Днес сме свидетели как тази неразбираема за нас култура в "оста на злото" (бързо остаряла Бушистка терминология) се самовзривява, как провежда своята хуманна революция под куршумите и палките на собствените си биячи и диктатори, и седим замръзнали в столовете, без да знаем какво да направим. Тези хора са ей тук, под пръстите ни, ние се възхищаваме от постиженията на Уеб 2.0 и как туитър правел революцията, а не разполагаме с бутоните, които могат да ги спасят. Те сами трябва да се спасят, казват ни политиците. Така ги съветват техните съветници. Вярвам, големият бизнес, въоръжил и дигитализирал иранския режим, им шушне същото. А аз чувам гласа на момичето на техеранския площад, което моли чрез микрофоните на Сиенен за помощ. "Трябва да ни помогнете", казва тя. На нас ни остава да слушаме и гледаме как моторизираните Басиджи всяват ужас и страх с тактиките на терора, как хората пеят от покривите, как стрелят по тях, как мъже и жени протестират въпреки свистящите куршуми, вече втора седмица, и всичко това в името на Аллах Акбар.

На този фон днес си отидоха две икони на една цяла епоха в американската култура - Фара Фосет и Майкъл Джаксън. Американците в моя фейсбук не коментират Иран, но искрено оплакват края на своето детство и юношество. Милиони оплакват края на своето детство. Тогава светът имаше повече вяра в бъдещето. И знам, че нещо ще се промени в тази част на света, защото хората, особено 30-годишните, жалят Майкъл Джаксън както никога преди, когато беше жив. Един свързва "Трилър" с първата си целувка, друг моли Майкъл Джаксън от небесата, ако има такива, да й прости на нея и нейната музикална група оварваряването на музиката му, трети и четвърти и пети, узнали за кончината му на Таймс Скуеър в Ню Йорк са се включили в глухия ропот, разнесъл се из площада, когато за първи път медиите съобщиха за смъртта му, малко след като публикуваха отдавна приготвените галерии със снимки на Фара Фосет.

Вчера губернаторът на Южна Каролина се върна от Аржентина след изненадващо едноседмично отсъствие и призна за едногодишната си афера с хубава аржентинска репортерка. Марк Санфорд заряза щата и работата си и синовете си на Деня на Бащата, за да си изяснява отношения с любовница. Най-смешното е, че първите съобщения го пратиха на планинско самотно екскурзионно, докато медиите не го снимаха на летището седмица по-късно, а впоследствие публикуваха (!) част от интимната му поетична имейл кореспонденция и изнамериха името, снимка и видеоклип на жената, с която се е срещал. Това стана вчера. В началото на деня пък жена му, милионерска дъщеря и организатор на политическите му кампании, с която са разделени от две седмици, публикува обяснително писмо или по-скоро нейна и на Санфорд защита, в което спомена поне четири библейски мъже, в чиито мъдри думи намира утеха. Интересно кое кара излъганите съпруги на редица политици да стоят рамо до рамо, буквално и/или преносно със своите хлипащи мъже пред погледите на милиони зрители. Сякаш има някъде някакъв наръчник за спасяване на политически и бизнес кариери. Уви, само Бил Клинтън успя да се спаси засега. а на мен ми беше ясно, че ще има интересно продължение, тъй като съпругата на Санфорд беше казала преди един ден, че не знае къде е, че не се притеснява, защото мъжът й имал трудна законодателна сесия и се е усамотил някъде, за да си проветри главата и да се занимава с писане. Хм, когато никой на този свят, дори и съпругата на губернатора, не знае къде е пълководецът на щата, историята е съшита с бели конци. Форумците из разни уебсайтове си умряха от смях, цитирайки "Не плачи за мен, Аржентина" под думите на Санфорд, че пет дни плакал в Аржентина, разделяйки се с любимата Мария.

Обама имаше няколко изяви тези дни и стана ясно, че облечените в овчи кожи вълци в Конгреса с помощта на легионерите лобисти почти са съсекли реформите, лелеяни от американския народ. Нито един от трите законодателни проекта - за климата, финансовото регулиране и особено за здравеопазването, се развиват добре. По време на пресконференцията в понеделник президентът запази най-острите си думи за частните застрахователни компании, сякаш търпението му започва да се изчерпва и целият флирт наречен "съвместни усилия на двете партии" отива по дяволите. И в двете партии има мърша, но от опита си в тази държава знам, че републиканската мърша е по-горчива и мирише по-лошо. Едно не разбирам. Защо демократите поддържат сред своите редици полуреформирани републиканци? Не случайно демократите са известни с безволие - добре демонстрирано тази седмица. Но нещата и тук ще се променят. Уеб 2.0 тепърва започва да променя света радикално. Организирането на маса хора да поемат или бойкотират инициативи се превръща въ фасулска работа. Ето, дори и майките в САЩ започват да се организират и да искат права. Дори стана ясно, че независимата обществена радиостанция NPR, спонсорирана наполовина от радиослушателите, все пак не е толкова независима с фамилната фондация Кайзер (Кайзер Перманенте е медицинска застрахователна компания) начело на списъка от спомоществователи и двама нейни представители в борда на директорите. На тази радиостанция и напредничавите й програми им трябваше една седмица да споменат "фондово" обществено здравеопазване като едно от възможните решения на проблемите в сегашното задравеопазване. Когато най-накрая им излезе от устите, то беше с цел да се съобщи декларативно, че такова нещо няма шанс. Обсъждане нямаше. Аз все още не съм сигурна дали това е най-добрият вариант за Америка. Но знам, че нещо ще се промени, защото информация се намира и разпространява въпреки официалния медиен похлупак върху определени дебати и възможни решения. А щом някой с власт е решил да цензурира някакъв субект от действителността или новина, значи този субект или новина са абослютно легитимни.

И сега си идвам на думата за България. Доган каза "Властта съм аз" с тон на селски пъдар на избирателите си в село Кочан. Нищо извън характера му и стратегията му. Странното е, че БНТ е изрязала тази част от клипа за своето предаване преди една седмица, и че една друга политическа партия е решила да дискредитира Доган, вадейки този клип на светло, а не БНТ, националната телевизия. За какво са ни медиите тогава? Да могат платците да си правят евтина реклама? Колкото по-бързо отмине възмущението от думите на един явно неродолюбив политик и се фокусира върху по-едрите родоизменници, толкова по-добре за изборния резултат. Странно е, че ГЕРБ, синята и зелената партии не огласят в този момент предварителен договор за съвместно управление. Нали уж са алтернативата, макар и на различни слоеве на населението? Хубавото е, че на този етап са в най-малка степен свързани с чужди национални интереси. Вчера един специалист по кризисни ситуации разправяше по радиото как диктаторите егоманиаци в момент на криза си мислят, че хората имат нужда от още повече его на тяхна милост, с килограми още от тяхната прелест и така кризата спираловидно се се усусква до правдивия си и болезнен край. Колкото повече Доган казва на хората, че имат от него нужда, въпреки диктаторската си биография, толкова по-скоро ще дойде крахът му. Но тези, които позволяват на Доган да се вманиячава в егото си, тях трябва да ги измете голямата метла. Което няма да стане по няколко причини. Първо, няма масова воля за промяна. Второ, в България имахме меко кацане в капитализма. Ако Петър Младенов беше изпратил танковете, българите щяха да си формулират много по-ясно своите цели за демокрацията и враговете си. Там, където има тих преврат, се сменят само господарите. Комунистическият режим в България се оказа хитър и със силно чувство за оцеляване. Той не само не показа кръвожадни зъби като иранските аятоли, с което щеше да даде на народа визия за своето премахване, но върна собствеността на хората, с което ги превърна в самодоволни дребни буржоа и мафиотизира младежта. Отгоре на всичко представи Тодор Живков младши на цяла България по един много симпатичен начин като клоуна-отдушник в едни забавни, но егоистично-безсмислени личностни конфликти и драми в Биг Брадър. Вчера изгледах няколко клипа от Биг Брадър 3 в ютюб и научих много повече за народа си от блоговете в "Дневник".

Светът се е запътил към някаква драма, в която една голяма, голяма змия ще си съблече старата кожа. За новата кожа гаранции няма, че ще е нова, но стриптийзът е на живо на трептенията на Уеб 2.0. И тези, които гледаме и мислим, скоро ще сме милиони, ще сме мнозинството, има няма десет години, и ще ни сърбят ръцете и краката за някаква промяна към един по-морален и спокоен свят.

понеделник, 22 юни 2009 г.

Американското здравепогазване между Давид и Голиат


/фото: www.citizen.org/



Има нещо гнило в американското здравеопазване и то е свързано с пари. С много пари. А там, където се шикалкави заради пари, рано или късно се сблъскват обществени интереси.

Обама задръсти миналата седмица конгресните артерии със законопроекти за климата, здравеопазването и финансовото регулиране. От трите, здравеопазването е с най-мощното и богатеещо лоби, и то успя да заглуши всички други новини от Вашингтон. За 48 часа екшън всички играчи успяха да заявят своята гледна точка къде по официални, къде по алтернативни медии и форуми. В събота няколко сенатора отправиха апел към президента да изчака с плана си за реформа в здравеопазването и да им даде възможност да обсъдят хилядите варианти. Какафонията беше неуправляема, елементите на трилър и емоционална въртележка крайно задоволителни и главозамайващи. Шегата настрана, гей движението може би изтърва фокуса на прожекторите за сметка на новозараждащото се движение за право на здравеопазване.


Няколко законопроекта се движат из конгреса в момента. Този на републиканците никой не възприема сериозно, дори само защото те са малцинство и техният документ няма шанс да влезе в пленарна зала. В Сената законопроектът на Комисията по здравеопазване, образование, труд и пенсии, оглавявана от сенатор Тед Кенеди, беше внесен недовършен в бюджетната комисия, която пресметна, че той ще коства 1.3 трилиона долара. Сенаторите от финансовата комисия също предложиха свой законопроект за оценка и се оказа, че той ще струва 1.6 трилиона долара. Тези цифри накараха Конгреса да си глътне езика и донякъде охладиха борбените им страсти. Републиканците в техен си стил веднага се хванаха за буквата на цифрата и започнаха да лобират срещу каквато и да е промяна на статуквото с аргумента за задълбочаващия се дефицит (сякаш дефицитът ги интересува, когато гласуват за военни разходи или субсидии за Уолстрийт). Законопроектът на Кенеди предвижда държавно осигуряване, но не за всеки, само 37 милиона от 50те милиона неосигурени ще получат държавна застраховка по предварителни изчисления. Освен това налага забрана на застрахователните фирми да дискриминират на базата на вече съществуващи болести. Законопроектът на финансовата комисия не предвижда държавен застраховател.

Междувременно демократите готвят свой законопроект, далеч по-либерален от горните два.

Най-вероятно дискриминационните практики ще бъдат забранени в новия закон и застрахователите няма да могат да отказват осигуровки въз основа на скъпоструващи болести и вече потвърдени диагнози към датата на първата вноска.

Борбата ще бъде за или против държавно осигуряване и в какъв вид. Идеята да се осигури здравеопазване на всеки американски гражданин като се елиминират частните посредници, както е в Канада и Великобритания, освен за козметични процедури, има привърженици в обществото, рекламира се в медии и форуми, но не се допуска до масата за обсъждане нито от консерватори, нито от демократи.


Навярно за останалия свят това звучи невероятно, но САЩ е страната на крещящите парадокси. Има огромен потенциал и свободи, но има и огромни тъмни петна, в които свободният пазар върлува с всичка сила поради несвободната воля на парите и алчността, сивият генерал на демокрацията каквато я знаем. Да прилагаш либерална или консервативна мярка към тази страна е еднакво пагубно и едностранчиво. САЩ са земетръсна зона, която вечно се тресе по един или друг проблем. Всяка промяна в географията на социалната й и гражданска политика е породена от катастрофално събитие в низините, сгъстена човешка енергия на някаква значителна група от хора, пилотирана умело през иглените уши на политическото представителство и узаконена от силен водач. Логиката на процеса и стратегията в техните граждански борби е строго специфична и не лесно рзбираема за човек, който не е израснал в лоното на тяхното рацио, но парите и държавата заемат особено място в техния свят. За разлика от останалия свят, отношенията между държава и индивид като философия и практика са винаги във фаза на договаряне в "страната на свободните, родината на смелите" и оттам произтичат много от недоразуменията. А парите, парите са причина за останалите им проблеми.

През 1993 година в една своя реч Обама каза, че е защитник на универсално и достъпно за всички граждани здравеопазване тип здравна каса, но подобна система е възможна, само ако демократите завоюват Белия дом и спечелят мнозинство в двете камари на Конгреса. През 1993 година това звучеше като стих от Алиса в страната на чудесата. През 2009 година, обаче, американците пристигнаха в страната на чудесата, но оказва се, големите думи не водят до големи дела, защото големи дела с подкупни индивиди не стават. За Обама вашингтонската машинария се оказа твърде импозантна и обединена от фармацевтични и застрахователни лобистки интереси, поне в частта за здравеопазването. Реформата, за която се говори, ще е частична, еволюционна, без да се размърдат пластовете алчни частни интереси, трупащи печалба за сметка на 75% от населението. Вместо универсална здравна система, президентът се надява да добави и обществен фонд към пазара на частните фондове и отмяна на определени дискриминационни практики. В едно непартийно радио предаване трима водещи журналисти миналата седмица бяха запитани дали вярват, че може да се постигне революционна промяна в здравеопазването, като например, универсално такова, гарантирано от държавата, ако хората излязат на улицата да протестират сегашната система. И тримата, макар и с различни възгледи по темата, дружно отрекоха такава възможност на този етап и казаха, че в Щатите всичко протича по еволюционен път, с малки стъпки напред. Затова пък във форумите анонимни коментатори започнаха да прокарват асоциации с протичащите протести в Иран, както и призиви за улични демонстрации. Макар че звучи логично да се елиминира посредника, както и печалбарската мотивация в индустрия, която открито заявява нежеланието си да изпълнява своята част от договора, това няма да стане скоро и лесно, въпреки международния положителен опит и гнилите ябълки в американското здравеопазване.

Междувременно стана ясно, че близо 50 милиона от общо 350 милиона американци не са били осигурени във времето преди финансовата криза, че здравеопазването в днешния му вид коства 17% от годишния бюджет на страната, с тенденция да нараства експонентно всяка година. Особено след 2000 година здравните услуги поскъпват с изключително високи темпове, а 50% от индивидуалните банкрути се дължат на задлъжнялост поради непосилни здравни разходи, като 76% от обявилите несъстоятелност са имали първоначално медицинска осигуровка. Американските застрахователни компании имат наглостта законно да прекъсват осигуровка при скъпоструващи заболявания като диабет, високо кръвно и рак, както и да отказват първоначална осигуровка при наличие на такива болести. Отделно доскоро изплащаха лекарства на пенсионери до таван от близо 2000 долара на година, след което пенсионерите покриваха на 100% разхода за лекарства до $6000, след което отново се стартираше държавната програма за заплащане на лекарства. Петък вечер Обама и сенатори постигнаха съгласие с фармацевтичните фирми да покрият 50% от рзходите на пенсионерите за лекарствата, които не попадаха в осигурителната квота. Интересно, че винаги се договарят облекчения за пенсионери, не и за детското здравеопазване, например.

През 2000 година Световната здравна организация публикува доклад с обобщения за здравеопазването в 191 страни-членки. Оказва се, че САЩ имат най-скъпоструващата здравна система, без да е най-добрата, всъщност е най-лоша по повечето показатели. Според Families USA през 2005 година разходът за здравеопазване на глава на населението е бил $6,697 или с 40% по-голям от другите страни. САЩ са единствената развита страна в света, освен Южна Африка, която не осигурява всичките свои граждани. Американската здравна система се състои от частни осигуровки чрез 1300 частни здравни осигурители. Хората се осигуряват главно посредством своя работодател, Ако работиш за голяма компания, имаш по-големи шансове за добра застраховка поради възможността на големите играчи да договарят по-добри условия. Ако си сам на себе си господар или малък бизнес собственик, плащаш на дребно, ако въобще имаш възможност да платиш този разход. Ако искаш да закупиш сам осигуровка, излиза доста по-скъпо, и осигуровката започва да тече на шестия месец от плащането на първата месечна вноска. При голяма част от работодателите също се изчаква от един до три месеца преди да тръгне осигуряването. Повечето от здравноосигурителните планове обаче покриват само 80 или 90% от разхода за включена услуга. Останалото се плаща от индивида. Държавата закупува осигуровки от частните застрахователи за държавните служители, военните, ветераните, пенсионерите и много бедните. Поради растящите цени обаче, работодателите прехвърлят разхода върху своите работници, като повишават месечните вноски, прагът на заплащане преди да започне осигуряването и таксите за посещение при лекар. Някои работодатели дори спряха да изплащат зстраховки. За сметка на това печалбата на застрахователните фирми се е вдигнала с 170% между 2003 и 2007 година. Близо 60% от доходите на тези фирми идват от държавно финансиране. Което означава, че данъкоплатците на САЩ поддържат веднъж чрез данъците си частния осигурителен бизнес и още 20% от доходите им идват от таксите при посещения на лекари, както и от процентите непокрито осигуряване (10-20% от цената на здравната услуга). Фармацевтичните компании пък влагат двойно повече пари в реклама и маркетинг, отколкото в разработването на нови лекарства. Фармацевтичните фирми са сами по себе си една бездънна тема за коментар и критика.

Единственият консенсус засега е, че системата на здравеопазване в този си вид не работи. Не работи, защото e дискриминационна и наказателна. Може и да е начената с хуманитарна идея, но към днешна дата целите й са преформулирани в посока акционери и дивиденти, макар че дойните крави са все по-неефикасни платци. Конкретно, административните разходи в частното осигуряване в последните години се раздуха до 31% от целия разход за здравеопазване в САЩ. При приватизираните болници административните разходи също скачат в странна непропорционалност спрямо държавните или тези на болниците-предприятия с идеална цел. Административните разходи на американското правителство за Медикеър, здравноосигурителната програма за пенсионери, е само 2% от общия разход. В Канада, чието здравеопазване често се дава за пример, 12% отиват за администриране. Като други причини често се посочват астрономичните цени на лекарствата и на медицинската апаратура.



/следва продължение за героите в тази мелодрама/

събота, 13 юни 2009 г.

Небесна геометрия








И да няма нужда от улици и реки
небето ги има
и да няма нужда от корени
небето отнякъде почва

равновесно отвесно
без възел и с възел
деликатна материя
с технократска кройка
с ДНК на стомана
каучук и пластмаса

Има дни в които
синият купол над
непохватните ни тела
и човешка
самовтренченост
оттегля своята перспектива
от живота на дребосъците
покрай неотложни
небесни дела
или просто защото


Има дни в които
говоря
с тези
дребосъци -
човеци и котки
за защо и защото

И добре че са тези петолиния
от стълбове жици и кабели
ъгли дължина
ос диаметър
забодени в
ефирната безкрайност
красивата им геометрия
музицира
небесната опера

Без да разбирам особено
без да си спомням
успокояват ме
че някой мисли за мен
за моето тяло и дух
и приказки
и в крайна сметка
за децата ми


космогонните страхове
и нищожните мисли
усукани по кабелите
упадъчни отпадъчни
продукти
на човешки метаболизъм
се рециклират от птиците
дай боже
макар че понякога
сме безгрижни
от щастие

дали небето боледува от
щастие

не искам да мисля
че не е възможно
из тази небесна феерия
ефирна безкрайност
необхватност и шир
да не е така:
на входа съм аз
си ти
вием от страх
а на изхода пее
чучулига

неделя, 7 юни 2009 г.

Български футуристичен овчар в АП




Овчарят, който ходи по водата на езеро до с. Джурово, инсталацията на 69-годишния Павел Койчев, се появи във фотогалерията на Associated Press. Има нещо толкова елегантно, антично и футуристично в този овчар, че не можеш да свалиш поглед от него. Авторът говори за него без да ползва сложни теоретични конструкти и завъртяни изречения, сякаш излезли от университетска докторантура. Когато ходя по изложби на модерно изкуство, чета обясненията като паралелна инсталация. Толкова добри са станали художниците и скулпторите в ословесяването на проектите. Все пак, така се печелят спомоществования от частни и държавни фондове, поне в САЩ. Павел Койчев казва, че така му е дошло да го направи - харесвал това езеро и решил да направи един овчар, и да го сложи на вода, заедно с овцете. И скулпторът от България се появи в една от най-гледаните фотогалерии в света. Страхотен пиар и за него, и за всички нас! Единичен случай, разбира се. Чета в други публикации, че Павел Койчев е един от най-успешните български скулптори. Да е жив и здрав!

вторник, 2 юни 2009 г.

За Ботев и наследствените ни обременености


/Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния, 1875 г./

На този ден празнуваме живота, идеалите и смъртта на Христо Ботев, за когото България беше свята дума, а свободата - божествено право, който обичаше народа си повече от любимата си Венета и щастието на този народ повече от собственото си щастие. Той не беше сам. Но Христо Ботев можеше да изкаже в слово като меч, като мед, надеждите и болките на своето поколение. Той беше от поколението, родено през 40те и 50те години на 19 век, което, благодарение на прагматичните си родители и будни благодетели, получи своето самочувствие и интелектуална закалка в европейските университети, а после съвсем естествено потърси политически своето място на картата на Европа. И когато дойде време и имаше нужда от лидер, той хвърли писалката и пресата, защото беше дошло време за конкретни действия. Бил е само на 29 години. Колко от пишещите преминават така лесно от безопаснa умозрителност в смъртоносно воеводство? Такъв избор май никога не е лесен, освен ако контрастите не са твърде ноарни. Мемоарите и публицистиката на десетки възрожденци показват една имперска югоизточна действителност, която все повече се отдалечава от модерните времена на европейския 19 век, описват политически и религиозни тавани, пробиваеми единствено с азиатски салтанати, една криминализирана система, в която "раята" живее в няколко йерархични системи, свои и чужди, които са изключително наказателни и в които човешкият живот на безправния една пара не струва. Не случайно и в 21 век българинът плаща дан на неосъзнати стереотипи, които го затварят в костилката му и рисуват хоризонта му до съседския дувар. Не случайно процесът на градене на нация е толкова труден, не случайно е това наследство... Защото няма към кого да се нагодим, няма го имперското чуждо мнозинство, което да определи параметрите на успех и морал на българската народност. И слава богу. Христо Ботев и другите възрожденци право са смятали, че веднъж свободни, този народ ще може да се развие според таланта си и възможностите си. Само дето са сбъркали в сроковете. Все пак сме в Европейския Съюз само от две години. Сега остава да използваме наследствените си обременености и да ги впрегнем "на ползу роду", каквото и доколкото това значи в съвремието ни. Като ваксина. А Ботев, и Каравелов, и Левски, и Раковски, и Вазов, и техните истини да четем от дистанцията на времето и да се чудим колко малко се е променило.

Фейлетонът на Христо Ботев "Политическа зима" излиза във вестник "Знаме", г. I, брой 10 от 2 март 1875 г.


Политическа зима


"Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?"

Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тие две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук - суджук, с който във виенския райхстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия - тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи, - пламенно и възвишено като дим. Дим, дим! Под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.
Заспиш и сънуваш... Но какво сънуваш? - Сънуваш, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бакхусу. Г-н Бисмарк възседнал земното кълбо и точи из него пелин за здравието на Германия; дядо Горчаков раздава коливо за "бог да прости" славяните, майстор Андрашия свири чардаш и кани чехите, сърбите и хърватите да попеят и да поиграят на гладно сърце; Мак Махон плете кошница за яйцата, които Франция ще да снесе през немските велики пости на Елзас и на Лотарингия; лорд Дерби си точи севастополската костурка, за да надроби прясно сирене за европейската търговия на возток и за да отреже от бутовете на някое диво африканско или азиатско племе бюфтек за английското човеколюбие; испанските "братовчеди" са застъпили тялото на майка си, бозаят кръв из нейните гърди и плюят един другиму в очите; владетелят на чизмата се наговаря с човека от Капрера да изчистят блатото на Рим (не папата, който ще да се изчисти сам) и наместо хляб и макарони, да дадат чист въздух на Мациниевите дечица; безбрадото пръчле на солените възседнало буцефала на Александра Македонски и исторически иска да докаже, че само немецът може да бъде пастир на козите; босфорският пилафчия подсмърча до вратата на кръчмата, яде червата на раята, пие дипломатическа боза и вика: "Аман от пиени хора." Множество малки и големи господа духат на своите измръзнали ръце, гледат с особено равнодушие на просяците, молят се богу за плодородието на човеческият род и за изобилието на хорската глупост и слушат как вият вълците в гъстата литературна и финансиялна мъгла и как плачат децата на Европа за лятото на науката и на цивилизацията.
А ти, българин и патриотин, гледаш на сичкото това с особено недоверие и думаш: "Суета сует и всяческая суета." Светът е кръчма, а ти тряба да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и насън да виждаш лятото на Балканския полуостров. "Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба." Лежиш на гърбът си и благодариш всевишния таван, че по неговата непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят, в червата ти не произхожда никаква революция, ревматизмът те не безпокои, жената ти те не мъчи, парите ти се не губят; а на четирите стени на стаята ти мухите ти оставили в наследство цели томове списания на български език. Наместо икона над главата ти виси портретът на н. в. султана, покрит с тънко едно було от лионската фабрика на паяците; под портрета е залепен ферманът с 11-те точки на българското щастие, а във ферманът волята на негово императорско величество, небесният представител на влашките българи, г. Пандурски, и горещите желания и надежди на нашите цариградски патриоти. Земи си един комат хляб, малко сланина и една глава лук, пък чети: "Моята царска воля е, щото сичките животни по държавата и верни мухи поданици да могат да помагат, доколкото им се пада на гърбовете, на ежедневните ми царски подаяния, които полагам за достигане до по-висока степен на моето затлъстявание и за благоденствието на моята обширна кочина." А по-надоле следва рахатлъкът на екзархията, правдините на българския народ и кефът на босфорският Саул. "Но какво [по] дяволите! Животни ли сме ние, животни ли са нашите владици, учители и вестникари? Протестуваме!" Не бойте се, господа, аз сънувам. Дайте ми да прочета цариградските български вестници и аз ще да си зема думите назад, т.е. ще да се уверя, че по сичките краища на паяжината е тихо и мирно и че сичко блаженствува под дебелата сянка на паякът. Само - църррр! Там на една муха изпили кръвта, тука на друга светили маслото; там вързали 50-60 души за рогата и ги карат на място злачно и на място покойно, т.е. в Диарбекир и в Акия; тука връзват други и им четат баснята за вълка и агнето; там окачили едного на въже да се поизсуши. "Но ние имаме училища, читалища, екзархия, литература, журнали, правдини - имаме младо поколение..." Да, да! Имате! Кой ви казва, че нямате! Но ако е работата да се хвалиме, то и ние имаме тука, в Румъния. Откогато г-н Пандурски остави своята знаменита политическа и литературна кариера и откогато на хоризонта на българската литература се появи съзвездието "Блъсков" и "Дружеството за разпространение полезни знания"оттогава науката, поезията, педагогията и литературата потекоха из крачолите на българския народ и на неговото книжевно щастие захванаха да завиждат даже и манджурите; откакто цариградските ханъмки родиха литературно-политическо списание "Ден", то Милош Милоевич престана вече да разпространява сърбизмът из България; откакто "Училище" роди богобоязливият редактор на "Градинка", то нашите учени младежи престанаха вече да псуват света Богородица; откакто отец Марко цанцугерът турна на своите глупости заглавие "Век", то великите български пости станаха 365 дена в годината; откогато "Право" се кръсти на "Напредок", то българският поет Славейков зави чалма и захвана да пее "аман, аман", а откогато "Levant Times" се преведе на български, то нашите патриоти захванаха да плетат мрежа, за да покрият народът от политическия студ, от литературната мъгла, от революционната виелица, от индустриалния сняг, от економическото пиянство и от белите, черните и сивите цариградски вълци; а откогато, най-после, "Читалище" се обеща, че от Нова година (т.е. от първи януари на деветнадесетия век) ще да се оправи и няма вече да печати гениалните глупости на нашите литературни телци, то колата на европейската цивилизация останаха без катран и заскърцаха въз баирът на българския напредък; умствените чакръчета на нашето младо поколение замръзнаха и пуснаха вощеници за "упокой" на грешните и живоумрелите политически и литературни души; а в пияцата (т.е. по бит-пазар) на нашето умствено развитие произлязоха такива важни операции и такива чудни метаморфози, щото при броениците на нашето калугерско щастие се притуриха още няколко стотина зърна, с които ние няма никога да изчетеме своите навечерки и никога няма да дочакаме "светлото Христово возкресение".
И наистина, погледнете със слепите си очи на главите на нашите мудрословеснейши патки и вие тутакси ще да видите, че по тях отдавна вече са захванали да растат различни литературни зеленчуци, сякакви политически бурени и всевъзможни научни билки; а нощта се не свършва, зимата се не изминува и патриотите лежат в свойте топли стаи, сънуват настрадинходжовски сънища и чакат да съмне, за да ги разкажат на своята революционна Пенелопа и на нейните сополиви любовници.
Но и аз съм патриот, господа! Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната сланина и краденият лук довождат стомаха ми до такова поетическо настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноправното лято. Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат гюбрето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да изпъплят из кръчмата и ще да се запощят на припек; а аз ще да изляза из своят палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея: "Гледайте, очи, ненагледайте се!"
И да се ненагледаш! Пред вратата ти се събрало на конгрес племето, което едно време е избавило Рим, и с патриотически крякания се приготовлява да направи преврат в историята на гастрономията; почтените и важните кокоши физиономии се разхождат по двора и правят археологически открития по купището, за да снесат яйцето на общото южнославянско щастие; коронясаните венценосци се борят помежду си, земат стратегически позиции и кукурикат за близкото решение на возточния вопрос; а младото поколение изникнало покрай дуварите и чака да го огрее слънцето откъм запад, за да каже своята последня дума за живота, за характера и за стремленията на гъбите. А ти... О! Ти си българин и патриотин! Запей песента "Гъби, мои гъби", пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Но преди сичко попитай жената си или своя мозъчни ревматизъм, изминала ли се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и сега, завивай се в своята мрежа и извикай сам: "Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши? Кукурику! - Ето петлите! Джав, джав! - Ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина."

Михал
[“Знаме”, г. I, брой 10 от 2 март 1875 г.]

понеделник, 1 юни 2009 г.